Гребецът-инженер Богдан Мусев - един щастлив човек

След дипломирането си се връща във Видин и започва работа като инженер в Промкомбината в града. През 1964 година го назначават на работа в Химкомбината, който тепърва започва да се строи. Поверяват му всички важни задачи - от чертежите и скиците, до заявките за оборудването и набирането на кадри. Шест години усилен и тежък труд, в който всичко се прави под ръководството на 30 руски специалисти, които провеждат обучение на кадрите и правят техническата характеристика на обекта. На 30 март в 14 часа ТЕЦ-ът започва работа.

От 21 януари 1971 година Богдан Мусев е на работа в Министерство на енергетиката. Веднага го изпращат на нов строеж - това е "Марица изток".
В Министерство на енергетиката работи 23 години, като отговаря за съоръженията на централите в страната.

Богдан Мусев е един от най-изтъкнатите представители на видинската гребна школа от 60-те години на миналия век. Бил е  републикански шампион на едноместно кану в продължение на единадесет години, победител е в международни регати, участва в олимпиадите в Рим и Токио.

Носител е на званията "Почетен гражданин на Видин" и "Спортист на столетието".

СЕМЕЙСТВОТО
"Дядо ми е завършил Априловската гимназия през 1885 година, идва във Видин и започва работа в съда. Има пет деца. Две момчета и три момичета. В едно бедно семейство децата, за да учат на държавна издръжка има две възможности - или да станат свещеници или военни. Те постъпват във Военното училище. По-големият вуйчо Стефан на 19 години отива на фронта и изкарва всичките три войни, по-малкият брат охранява летище Божурище. Включва се в самолетното дело и лети. През 1938 почива на 38 години... Сестрите учат за учителки... Най-голямата учи в Русия. Във Видин я харесва  видинския адвокат Тодор Гълъбов и се оженва за нея. След преврата той емигрира във Франция. Участва в Испанската гражданска война и там го убиват... Майка ми става селска учителка във видинските влашки села. Баща ми е емигрант от Егейска Македония, село Зарово, Солунско. Дошъл е в България на 10 години. Завършва агрономство в Пловдивския институт"

ВИДИНСКАТА ГИМНАЗИЯ
"Гимназията ни беше образцова и ако нещо съм постигнал, то е благодарение на учителите ми."

СПОРТЪТ
"Започнах някъде през 1953 година. Гребехме тук, на Дунава, с големите лодки. То тогава във Видин какво друго удоволствие можеше да имаш. Реката е богатство, което, за съжаление, малцина ценят. Държа да кажа, че във Видин имаше плеяда гребци преди мен: Александър Жеков - Сашето, Николай Каменов - Колоса, Петьо Петров и още много други. В града имаше траен интерес към гребните спортове, имаше традиции. Ние бяхме деца, чакахме гребците да слязат от лодките-шесторки и да влезем в тях. После се появиха кану-каяците и аз, понеже бях най-слаб, започнах да греба с тях. Всичко стана случайно. Но сигурно не беше случайно, че на 17 години станах първи на едно състезание в Лом, че след една година бях отново първи на друго състезание във Варна. Като студент се състезавах в гребния клуб на "Академик". Най-голямата регата, в която съм участвал е в Берлин, участвах в световното първенство в Прага, европейското в Дуисбург, където се класирах пети. На олимпиадата в Рим през 1960 година също бях сред финалистите. Можех да бъда и в челната тройка, но тогава все още нямаше методика, треньорите ни не знаеха много неща. Например - това, че не трябва непосредствено преди олимпиадата да тренираш много, да пазиш силите си за нея. А аз тренирах два пъти повече и се износих, така да се каже, не бях свеж. И лодките ни бяха по-лоши... Завърших следването си, отслужих войнишката си служба, върнах се във Видин, започнах работа в Енергото. Беше вече 1963 година. Сутрин преди работа греба, вечер - също. Събраха ни една седмица на лагер, после отидохме на световното първенство в Яйце (бел. ред Босна и Херцеговина) и там, за моя изненада се класирах шести. На следващата година бе участието ми на олимпиадата в Токио. Бях с една префасонирана по моя идея лодка, която беше добра, но ниска. А над езерото, където се провеждаха състезанията, по време на тренировките духаше много силен вятър, лодката ми се пълнеше с вода. Какво да правя? Взех лодка от руснаците, но според правилата, седмица преди състезанието лодките се измерват и им се удря печат. Имах глупостта да не измеря моята лодка. В деня на състезанието нямаше никакъв вятър, никакви вълни, езерото гладко като огледало и вали дъжд. Идеално време, но не и за взетата на заем тежка лодка. Ако бях с моята, щях да бъда, ако не трети, поне четвърти, а завърших само в челната шестица. "

ХИМКОМБИНАТ ВИДИН
"Шест години жесток труд, това са хиляди тонове оборудване, цялата площадка се насипа с пясък, защото почвата беше слаба, набиваха се пилоти. Ако не бяха руските специалисти, нямаше да построим нищо. Те дойдоха и с една помпа, която смуче пясъка и го транспортира по тръби и го докарва на площадката и тук се изсипва... това са милиони кубици пясък. Насипа се площадката, набиха пилоти и се почна строителството. Такова строителство по течението на Дунав никога не е имало, в една слаба почва. Събрахме 300 души и всички минаха на обучение. И 30 руски специалисти имахме, безценни. Грамотни, смели, умни,  добри хора. И централата трябваше да тръгне на 30 март 1969 година, тя тръгна на 30 март следобед в 14 часа. Химкомбинатът беше едно богатство за града. Най-жалкото е, че това богатство се загуби. Никой не мисли какво богатство е човешкият фактор."

ВИДИН
"Бях популярен като спортист тука, направиха ме спортист на столетието, което... и други можеха да бъдат, но просто бях популярен тука, Хората ми виждаха повече качествата, отколкото слабостите. Аз съм щастлив човек, защото попаднах на добри хора. Аз Видин си го обичам, той си ми е родният град. Видин е много интересен град. Имаше страхотна общественост. Когато дойдох във Видин имаше я още старата генерация, отпреди девети. Видин е много буден град, а културата да не говоря - театър, Симфоничен оркестър, имаше много интелигентни и свестни хора."

БЪДЕЩЕТО НА ВИДИН
"Когато газ ще мине покрай Видин, спокойно би могло централата да се захрани с газ и с леко преустройство като се махне цялата въглищна част, може да работи и да работи и заводът за гуми. Бъдещето на Видин е свързано с газта, която ще мине покрай Видин и да се създаде някаква индустрия.."

Целият разговор с Богдан Мусев чуйте в звуковия файл.