Една история на надеждата

Нуждае се от помощ, за да се научи да общува с думите. За  преодоляването различията в развитието между него и връстниците му помагат ресурсен учител, логопед и психолог. Благодарение на тях, както и грижите на семейството, има промяна. Открива богатството на езика, разказва ресурсният учител Виолета Георгиева от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в Монтана, партньор на УНИЦЕФ:

"Със Стани се запознахме в детската градина,  където съм ресурсен учител. Видимо детето имаше проблем. Със съгласието и желанието на родителите извършихме оценка на образователните потребности. Стана ясно, че детето се нуждае от допълнителна подкрепа, от интензивна и комплексна подкрепа от специалисти, които със своите компетентности да подобряват неговото развитие, да помагат за социализацията на детето и най-вече да се развива речта на детето, защото такава почти нямаше, когато видях Станислав....Радвам се, че мога да споделя историята на Станислав, защото това е една история на Надеждата, на сбъднатите мечти. В момента Стани говори с нас. Общува. Все по-често говори с нас, и то на български, защото след невербалния период имаше един и на английски език и той предпочиташе да назовава предметите на английски език. Сега вече си говорим на български. Той сам инициира диалог и всички сме безкрайно щастливи, наред с родителите на Стани. Той тепърва открива богатството на това да се изразява вербално и се чувства много по-спокоен, откакто може да го прави."

Заниманията със Станислав започват в ресурсния кабинет, а сега са заедно с децата в групата. За да има напредък е важно да не прекъсват. Промяната у Станислав е видима за родителите:

"Вече има доста думички в речника. Употребява ги правилно."

За разлика от Станислав, 10 000 деца със специални образователни потребности у нас остават извън образователната система. По данни на Министерството на образованието и науката за миналата година, децата  със специални образователни потребности в детските градини и училищата са 25 000. От тях 15 000 са със затруднения във вербалното общуване. Важни за напредъка от заниманията с децата са помощните средства в  работата на специалните педагози. Така и Станислав благодарение на картинките  успява да стигне и до думите, разказва ресурсният учител Виолета Георгиева:

"В началото работехме с картинкови стимули, за да можем да провокираме реч. В последствие въведохме специални адаптирани работни листа. Адаптира се учебното съдържание по даденото направление. За съжаление не разполагаме с високотехнологични средства. Дори бих казала, че много от специалистите се нуждаят от обучение, от подкрепа относно работата с различните комуникатори, които могат да бъдат средство за комуникация като алтернативен начин да се изразяват невербалните деца. Това за съжаление не е добре застъпено в системата, тъй като тепърва навлизат тези технологии у нас."

Репортажът е в подкрепа на кампанията на УНИЦЕФ в България в помощ на невербалните деца. Тя е за осигуряване на възможност на всяко дете да общува, използвайки помощни технологии за допълваща и алтернативна комуникация.