Какво не знаем за чая

На теория приготвянето на чай е много лесно. Необходими са ви само гореща вода, чай и чаша. Изпиването на перфектната чаша чай изисква внимателна и целенасочена подготовка. За направата на различните видове чай се изисква определено количество, време на попарване и температура на водата, обясни Красимир Рангелов, представител за България на "Julius Meinl"- един от първите производители на кафе и вносители на чай в Европа: 

"Ние, като първата кафе компания в Европа от 1862 г., семейна компания пето поколение, разработваме рецепти за чай доста активно, като сме един от първите вносители на чай в Европа. От 1894 г. датира първия внос в нашата компания за чай. Приготвянето на чай изглежда твърде лесно, но има конкретни специфики. Винаги използваме прясна вода. Другото е да спазим времето на запарване. За различните видове чай има различно време на запарване и температура, която се препоръчва. Другото, което е важно, когато консумираме напитката, да не правим по възможност нищо, за да можем максимално да се насладим на вкусовите и ароматни качества. Това, което е хубаво да се знае е, че при по-кратко запарване цветът на напитката става по светъл и вкусът на самият чай става по-лек. Ако по-дълго време запарваме напитката, цветът става по-тъмен и нюансите и вкусовете на напитката стават по-плътни."

Основните видове чай са 4 - черен, зелен, плодов и билков. Всеки от тях има специфика на приготвянето, поясни Красимир Рангелов:

"По отношение на черния чай- 1 грам се използва за 100 милилитра вода. Времето на запарване е хубаво да бъде между 3 и 5 минути. Температурата на запарване е хубаво да бъде близка до тази на кипене- между 95 и 100 градуса. За зеления чай отново 1 грам е дозата, която е характерна за 100 милилитра вода, но тук времето на запарване е по- малко - 2-3 минути. Температурата е чувствително по- ниска- от 75 до 85 градуса. По отношение на плодовия чай е хубаво да се сложи малко по- голямо количество - между 1 и 2 грама за 100 милилитра вода. Времето за запарване е от 5 до 10 минути и температурата е препоръчителна да е 100 градуса, за да може да се извлекат максимално вкусовите качества. При билковия чай начина на приготвяне е сходен като плодовия. Отново 1-2 грама чай за 100 милилитра вода, между 5 и 10 минути, при 100 градуса. Ако чаят е приготвен днес, не е хубаво да го консумираме на другия ден."

Чаят има тонизиращо действие и традиционно се приема, че той има здравословно влияние. Физиологичният ефект на чая се свързва с изобилието и разнообразието на съдържащите се в него активни вещества. И докато ролята им в биохимическите процеси на организма е относително добре изучена и благоприятното въздействие на някои от тях е установено, ефективността на чая като лечебна напитка продължава да е обект на научни изследвания. Пият ли чай видинчани, какъв вид предпочитат и колко често? 

 

"Обичам плодов чай сутрин след ставане за закуска... Напоследък си правя черен чай с бадемово мляко, силен е, затова го пия сутрин и на обяд... Рядко пия вечер, билков от лайка... Черен и зелен не обичам, вкуса не ми допада толкова... Чай пия всякакъв, поне 4-5 чаши на ден... По принцип пия кафе, чай много рядко... Пия мурсалски, на няколко дни веднъж сутрин..."

Чаеното растение произхожда от областите в Източна и Южна Азия и се предполага, че родината му са териториите в северната част на Бирма и китайските провинциите Юнан и Съчуан. Пиенето на чай в Китай вероятно започва по време на династията Шан (1600 - 1046 пр.н.е.), първоначално за лечебни цели. По-късно, при управлението на династията Цин (221 - 206 пр.н.е.), чаят придобива по-широко разпространение, но популярност като тонизираща напитка придобива по време на династията Тан (618 - 907 г.). През този период чаят става известен и в съседните страни - Корея, Япония, Монголия и Виетнам. Чаят е напитка консумирана и в двора на Чингис хан, а след смъртта му и приемането на будизма в Монголия е въведен като свещена напитка от Хубилай хан. 

В много страни чаената напитка е елемент от местната култура. Традициите са свързани с начина на сервирането на напитката, вида на предпочитания чай, преобладаващия начин на неговото приготвяне и със своеобразието на използваните съдове.