Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Справят ли се малкият и среден бизнес в условия на криза?

Разпространението на пандемията от COVID-19 у нас доведе до временно затваряне на много бизнеси. Някои от тях работят на минимален капацитет, а други намалиха значително продажбите си. Хиляди хора останаха без работа, други пък трябваше да работят с намалени заплати. Целта и на държавата и на бизнеса е обща- да се запази производствения потенциал и човешкия капитал, така че след епидемията икономиката бързо да може да се рестартира. Помнят се поуките от предишната криза и би било добре да не се повтарят същите грешки. В началото на 2021-ва година фирмите са съкратили всички разходи, които не са абсолютно необходими. Така вътрешният пазар се свива драстично заради увеличената склонност към спестяване и срива на потреблението. Кризата, причинена от пандемията от коронавирус, вече има сериозни икономически последици върху малкия и среден бизнес. Изследване сред различни браншове в края на миналата година показа, че най-тежко са засегнати именно малките и средни предприятия. Част от търговските обекти, които оперираше малкият бизнес бяха затворени, а други изобщо не отвориха. Разговаряхме с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес, която подчерта, че подкрепящите мерки трябва да са с хоризонт от една до три години. По думите и някои от представителите на малкия и среден бизнес са в състояние на технически фалит, спрели са работа и няма да могат да рестартират:

"Други пък са спрели с идеята да си преформатират стратегията, ограничават щетите и търсят вариант да зациклят отново при първа възможност. За тях наистина имат смисъл такива краткосрочни мерки да бъдат насочени от сорта на тези, които в момента действат или пък тези, които се планират от правителството. Има и трети, които намериха ниша в тази криза, те за съжаление са доста по- малко от тези, които имат проблеми и всъщност се въз-ползват от новата ситуация."- уточни Елеонора Негулова и допълни, че в момента се търси мост за по- дългосрочно развитие на бизнеса след като премине икономическата криза. Социално- икономическите мерки за справяне с последствията от коронакризата в България трябва да имат синергичен ефект с тези, които бяха обявени и тези, които предстоят.

Справят ли се малкият и среден бизнес в условия на криза в регион Враца- разговаряхме с Илияна Филипова, изпълнителен директор на Търговско- промишлена палата Враца. 

" По време на пандемия е трудна да се говори за ръст на индустрия, на услуги и за напредък. Всички са засегнати, виждаме го и все повече ще излизат тези рани от пандемията. Погрешно е да говорим, че след кризата нещата ще се върнат по местата им, както е било през добрата 2018-та, 2019-та година ... Имаме разкрити и нови работни места, специално за град Враца мога да спомена, че непрекъснато текат обяви за набиране на нови кадри от новите работодатели- чуждите инвеститори, които стъпиха по време на пандемията и изградиха своите производствени мощности ... Относно затворени предприятия- микро и малки има безспорно такива и ние знаем кои са най- засегнатите сектори. Това са хотелиерство и ресторантьорство- малките кафенета, малките места за хранене, малките магазинчета."- каза Илияна Филипова, изпълнителен директор на Търговско- промишлена палата Враца и уточни, че малките и средни предприятия от Северозападна България са потърсили и са се възползвали достатъчно активно от помощта на държавата. 

Как наложените мерки, заради пандемията от коронавируса се отразяват върху производствения процес на представителите на частния сектор в българския Северозапад? Разговаряхме с Евгени Генов, собственик на малък цех за боза в Монтана. Рецептата, по която приготвят бозата е предадена от дядо на внук, а първият цех е построен преди години в берковското село Замфирово. Днес във фирмата няма съкращения, но продажбите на готовата продукция са спаднали с 30%. Собствениците на заведения бяха сред най- потърпевшите от създалата се ситуация и все още остават такива. Нели е управител на заведение в Лом, а с нея разговаря Владимир Недев:

"Нашето заведение функционира повече от 24 години в Лом. За съжаление извънредната обстановка много зле се отрази върху бизнеса ни, не само заради факта, че много от колегите останаха без работа, но и това, че нашата дейност бе стопирана."

В Лом от години се издава и печатно издание - вестник, от който жителите на крайдунавския град черпят регионална информация. Макар да не определя дейността си като бизнес, издателят на вестника Камелия Обретенова, разказа за радио Видин, че ситуацията около пандемията допълнително е затруднила дейността на печатницата. Представихме и един добър пример от Враца- фирма създадена през 2000 г. за производство и монтаж на алуминиева и PVC дограма, окачени фасади, стъклени врати и витрини, окачени тавани, зимни градини, щори, покривни конструкции с поликарбонат, днес продължава да работи на пълни обороти и да радва своите клиенти. Фирмата е успяла да разшири дейността си и да запази работния си персонал. Разговаряхме със собственика инж. Димитър Иванов

"Строителния бранш не беше толкова засегнат и на практика инертността позволява ние да работим със сключените договори. Дори ние спряхме поръчките още миналата година в средата. Не разчитам на помощ от държавата, защото не отговарям на условията."- каза Димитър Иванов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Повишават ли се доходите на работещите в Северозапада?

Средната брутна месечна работна заплата през второто тримесечие на 2025 г. e 2572 лв. и се увеличава спрямо първото тримесечие с 5,3%, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Образование" - с 21,2%, "Държавно управление" - със 17,9%, и "Добивна..

публикувано на 20.08.25 в 10:45

Ивайло Папов, "Възраждане": Това правителство е зловредно и трябва час по-скоро да си ходи

България и ЕС в момента "гледат през прозореца" какво се случва. Така коментира в "Посоките на делника" срещата между Тръмп и Путин народният представител от Враца от "Възраждане" Ивайло Папов и добави: "Европейските чиновници са модерни номенклатурчици, които водят Европейския съюз към много лош край, защото ЕС просто не е фактор в..

публикувано на 19.08.25 в 13:03
Любен Иванов

Любен Иванов: Трябва бърза промяна на ВиК сектора

Върху единен закон за ВиК работят няколко правителства. В последните 7 месеца този закон придоби определен нюанс, който му бе наложен от сегашните управляващи. Това, което се цели с него е първо, единна правна уредба на ВиК услугите. В момента те са разпръснати между няколко закона и няколко подзаконови нормативни актове. Цели се с един закон да..

публикувано на 18.08.25 в 15:14

Дава ли новият Закон за ВиК решение на проблемите в сектора

Реформа във ВиК сектора предвижда новият Закон за ВиК . Това е един от очакваните резултати- синхронизиране на нашето законодателство с европейското. Този закон е и опит да се решат някои от проблемите на ВиК операторите, които са от години. "ВиК операторите на практика са търговски дружества, които не могат да влияят на законодателството,..

публикувано на 18.08.25 в 14:33

Село Ошане - между природния рай и социалната изолация

И днес продължаваме да търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и западането на този регион, като дадем поредния конкретен пример с още едно село от него.  В рубриката "Добро утро, кмете" ще посетим белоградчишкото село Ошане . То се намира в Западния Предбалкан, край река Арчар, на около 12 км северозападно от..

публикувано на 15.08.25 в 14:30

От 5 септември: Засилен контрол и по-високи глоби по пътищата

С обнародването в "Държавен вестник" новите правила за движение по пътищата са факт.  Промените влизат в сила след по-малко от месец - на 5 септември .  Сред най-значимите новости: както общинските, така и камерите на тол системата, вече могат да установяват превишената скорост. Предстои да бъдат уточнени онези 50 участъка по магистралите..

публикувано на 14.08.25 в 11:00

Ще объркат ли двойните цени търговци и потребители?

Периодът на двойно обозначаване на цените ще бъде една година, като той вече започна на 8 август. В този период цените в левове и в евро се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт. Със същия размер, вид и цвят на шрифта трябва да бъде изписана и валутата на съответната цена. В..

публикувано на 13.08.25 в 10:45