Старо село- древно минало, но незавидно настояще

Името на Старо село произлиза от това, че то е било най-древното в района. То е малко, но пък за сметка на това китно и с прекрасни природни гледки. Намира се в източната част на община Мездра. Районът, в който се намира селището, има следните географски характеристики: релефът е полупланински, климатът- континентален, а почвите са чернозем, глинести, варовити, кафяви, горски и др. 

Населеното място е съществувало още от тракийско време. Намирало се е непосредствено до река Искър, но впоследствие било изместено. Там е имало тържище и път, по който са преминавали много турци. Според историята, староселците се преселили, за да не влизат в конфликти с тях. Именно така било създадено и китното селце. В началото къщите са били едва 20-ина. В годините броят на жителите и постройките нараствали бързо. Има запазени пещери там, където навремето е било тържището. Основният поминък на хората бил отглеждането на овце и лозарство.

На територията на с. Старо село има интересни архитектурни и културни паметници. Един от тях е регистрираната като археологически паметник крепост "Големият град". Тя се намира на около 1 км югоизточно от селото върху скална тераса. По трасето на вътрешната стена има останки от кръгла кула с диаметър до 10 м. Външната стена е на 10 м пред вътрешната. През 1994 г. крепостта е неколкократно проучвана, при което са открити разнообразни находки- керамика, оръдия на труда, предмети на бита, въоръжение. Наблюденията и откритите находки определят изграждането на "Големия град" към ранновизантийската епоха, най-вероятно при Юстиниян Първи /527-565 г./. Находките разкриват историята на втория период от съществуването на крепостта. Той се свързва със старобългарската материална култура и развитието на българската държава.

Местното училище, което е закрито преди години, е построено през далечната 1894 година. Преди това е имало друго школо, което се е намирало до църквата, която и до ден днешен се е запазила. Най-старото училище пък е било изградено през 1860 година. До 70-те години на XX век то е функционирало, но след това затваря врати. В селото няма детска градина, тъй като и тя е затворена заради липсата на деца. Читалището също отдавна не работи. Книгите от местната библиотека са дарени на мездренската.