Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Видинска област продължава да губи населението си- какво е бъдещето на региона?

Снимка: Светослав Цветанов

За последните десет години- между 2009 г. и 2019 г., Северна България е изгубила една пета от населението си, а специално Видинска област- около 25 на сто. Това бе отчетено от Института за пазарна икономика при представянето на прегледа за областното икономическо развитие на този район от страната. В Северна България, единствено Варна има прираст на населението, но той не е естествен, а механичен. Като цяло в България няма нито една област, в която да има естествен прираст на населението. Във Видин, Враца и Монтана, обаче няма дори механичен прираст. Най-тежко е положението във Видин, където всяка година се губят по 16% от населението. Според икономистите, липсата на добри пътища и поминък в Северна България определено влияят негативно върху икономическото развитие. Разговаряхме с Адриян Николов от Института за пазарна икономика:

"Да, 1/4 е наистина най- бързия спад на населението, който се вижда изобщо в която и да е област на страната. Не мисля, че има някакви изгледи тази тенденция да се обърне, още повече, че и в момента сме изправени пред преброяване на населението, което за жалост се отложи за септември. Напълно възможно е дори то да установи, че спадът е по- голям от този, който виждаме в момента от оценките на НСИ ... Когато и естественият и механичният прираст са негативни няма как да очакваме да се случи нещо друго. Лошото е, че тези неща обикновено се развиват спираловидно, тоест колкото повече се влошава естествения прираст толкова повече ще се влошава той и в бъдеще и единственото нещо, което би могло да го разреши е някакъв моментен приток на много нови и млади хора, които на този етап няма как да се насочат към Видин."- обясни Адриян Николов от Института за пазарна икономика.

Какво казва статистиката? В края на 2019 година населението на видинска област наброява 82 835 души или това показва спад спрямо 2009 година с 23.3%, уточни Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:

"Населението през 2009 година, към 31 декември за област Видин е било 108 067 души, докато към края на 2019 година е 82 835 души или в абсолютни цифри това са 25 232-ма души. Спадът на населението се дължи на отрицателния естествен прираст, който се дължи първо на ниската раждаемост в областта и съответно високата смъртност. Другият показател, който влияе директно е отрицателния механичен прираст, дължащ се на миграцията. Най- драстично е намаляването на населението в най- малката община на територията на областта, а това е община Бойница. Намаляването е с 49.3%. Обяснимо най- малко е намалението в община Видин, там населението от 66 126 души през 2009 година е намаляло до 52 554 души през 2019 година."- поясни Цветан Цветков.

Попитахме видинчани коя е основната причина за намаляване на населението в региона и има ли формула, която би подпомогнала разрешаването на този проблем:

"Безработицата е голяма, няма работа за младите хора. Време е и държавата да вземе някакви мерки, не може ли както едно време имаше гранични райони и даваха големи заплати, не може ли чрез разпределение да ги задължат ... Тук имаше работоспособно население, направи гьол, а жаби ще се намерят и стига сме се оправдавали с това, че няма работна сила."- коментираха видинчани.

Как реагира бизнесът на представения от Института за пазарна икономика преглед за областното икономическо развитие на този район от страната. Анжела Каменова разговаря с Красимир Кирилов, председател на Видинската търговско- промишлена палата:

"Причините са още от началото на демокрацията, още през началото на 90-те години на миналия век. Основната причина, според мен е нехайството и безхаберието на политиците, които е трябвало да свършат някоя и друга работа, на не са я свършили. Приватизацията можеше да бъде направена по по- добър начин и това щеше да се отрази много добре на нашия град."

Емил Кирилов, родом от Видин, от години живее и работи заедно със семейството си в столицата. Той е завършил "телекомуникации" в Техническия университет и в момента се занимава с изработката на хардуерни продукти. Това е една от неговите страсти. 

"Специално при мен така се получи. Започнах работа още през студентските си години и някак си човек остава и се устройва. Според мен самото напускане отначало води до това човек по естествен път да сее настрои и да остане ... Сега за връщане не съм сигурен, но за оставане- да, защото аз го гледам от моята гледна точка. Ако аз трябва да се върна, това е вече много трудно, чисто логистично вече. Един човек на 25 години, който е завършил университет и работи от разстояние, напълно е възможно да се върне обратно."- каза Емил Кирилов.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45