Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За магията на журналистиката

Има професия, която изважда от живота ни събития, случки, празници и задъхани делници, за да ни ги напомни. Да ги знаем и да ги почитаме. Това е журналистиката, която е магия за всеки, който се е докоснал до нея и остава за цял живот в него. Ще говорим за това, с една жена, която е емблематична фигура в тази професия, повече от 50 години. Мнозина да я познават, чрез написаното от нея, като журналистка в бившия вестник "Червено знаме" и до скоро част от колектива на вестник "Видин". Това е Лора Владимирова, ето какво каза тя пред Янка Маринова:

"Аз не за първи път съм тук, в студиото на видинското радио, което много скоро, мисля че на 1 март беше, ще навърши 12 години. Една много прилична възраст, почти тийнейджърска. По принцип, журналистиката е професия, която те среща с толкова много хора, толкова много събития и  трябва винаги да си на пулса на това, което се случва. Дори в един малък град, дори и в едно по-малко село. Това някак си ти пречи да усетиш деня, как минава. Седмицата ти е разграфена. Понеделник, сряда и петък трябва да предадеш материали, а за тези материали трябва да тичаш, да ги напишеш. Всяко написване е свързано с емоции, с човешките радости, грижи."

Я.М. : Помниш ли твоя материал "Шепа украинска пръст"?

Л. В.: "Това е един много интересен случай в моята журналистическа практика. Мъжът ми работеше в украинския град Кривой рог. На някакво събитие, попитаха ме, от къде съм от България. Аз казах - от Видин. Един от инженерите там каза: бащата на съпругата му е починал в едно село Кореево, Видинско. Няколко пъти писахме и ни казват, че във видинския окръг или област, няма такова село. И тези хора не знаят, къде е гроба на бащата. Поинтересувах се, питах и се оказа, че действително в Киряево има такъв гроб - на Воробьов. Хората го почитат, грижат се за него. Мисля, че преди 3 години, ако не се лъжа, идва дори посланика на Русия, тук в Киряево, във връзка с това. И понеже гостувах на дъщерята, взех шепа украинска пръст, за да занеса на гроба. Поканихме тук Луиза Кюмел. Тя беше невероятно трогната."

Я.М.: А спомняш ли си един твой материал "Ура, аз видях къмпютър"?

Л. В.: "Това беше заглавие - закачка, защото според теорията на журналистиката заглавието е това, което грабва читателя. Дори сега, съвременните читатели, четат само заглавието. В 8-мото училище бяха направили компютърен кабинет. Преподавателката ми е позната и аз ѝ казах: "Имаш ли нещо против да отида, да напиша един материал какво правите? Чакаме ние там в кабинета, влизат децата и едно момченце се извиква: "Ура, имаме къмпютри". След това тя им зададе някаква задача, да направят нещо и пак същото момченце вика: "Другарко, ми то, моя къмпютър не ще да тръгне.". Погледна Анушка Славчева и каза: "Ми добре, как си написал ти ъгъл в задачата? Написал си го с "а", ми няма да тръгне. И тогава аз се заиграх, че компютърът не е само някакво техническо средство, че то може да учи и на правопис. Защото за мен е много важен тоя момент. Ужасно се дразня от печатни грешки и по вестници. Да не говорим надписите долу на телевизионния екран."

Я.М.: В теб ли е още празничното минало на Видин?

Л. В.: "О, да! С носталгия и в същото време без да омаловажавам, това което се прави сега, но не мога да не си спомня и "Шекспировите дни" и "Език свещен на моите деди". Това бяха национални празници.Това не бяха празници само за областта. Дори и кантатно-ораториалната музика. Понеже казах "Език свещен на моите деди", си спомних, че точно тогава беше учредена тази литературна награда на името на Михалаки Георгиев. Много ми се ще, отговарящите за тази награда, да я обновят. Не е чак толкова сложно и не е чак толкова скъпо. Имаме прекрасни поети. Имаме много добри разказвачи. Да не говорим и за Белоградчишката поетична обсерватория, за тържествата в Кула, за пленерите. Защо, някак си престанахме да взимаме от онова, което е минало доброто. Всяко ново нещо е добре забравеното старо. Няма да забравя онези три дена празници на художествената театрална самодейност в Раковица. Дори идваха от други места, не само от Видинска област. По повод на този "Език свещен" - национално мероприятие, ние направихме едно шествие с факли до паметника на свободата. Спомням си, че тогава нямах нито диктофон, нито някакъв магнетофон. Трябваше да записвам тези неща. Записвах на светлината на факлите, за да мога след това да направя репортаж. Бях много стриктна в това, какво говорят хората. Боли ме това, че Видин е единствения областен град, който няма център за работа с деца. Моят основен принцип в журналистическия стаж, така да се каже, е било да се вслушвам в това, което човека споделя с мен. Да се опитам, да съм съпричастна към неговия проблем или пък към неговата радост, която той изпитва. За мен всеки материал, е бил някакво изживяване, някаква емоция. Може би не толкова специално, но е било като откривателство на нещо ново. Ако ти кажа, че сънувам, че не съм си приготвила материалите, примерно в понеделник, за да ги предам на заместник главната ми редакторка, или че съм тръгнала на някъде и не мога да стигна или не мога да намеря тоя човек, при когото трябва да отида, сънувам. Аз мисля, че няма в областта селце, където да не сме били. Работехме много добре заедно вестника и радиото. Взаимно си обменяхме теми и събития, защото в крайна сметка, не винаги можехме да присъстваме на всичко."

Я.М.: Нашето Видинско национално радио е в навечерието на своята 12-годишнина. Радваш ли се на нашето радио?

Л.В.: "Безспорно! Спомням си, когато го откриха, това беше една наша мечта. Ние бяхме един от малкото областни градове, които нямаха регионално радио. Няма да забравя Ванко Иванов, лека му пръст, който така се радваше. То започна много силно и продължава много силно. Работят млади и много енергични журналистки и журналисти, но нека да не забравят едно нещо, от тях не започва всичко. Човек трябва да направи всеки миг от деня си, някак си резултатен, или поне значим, или поне запомнящ се. Пожелавам това на слушателите на радио Видин."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какво диктува модата на абитуриентските балове тази година?

Май месец е тук, а с него и треската по баловете! Абитуриентите от випуск 2025 вече броят дните, а големият въпрос е: "Как ще изглеждам в най-важната вечер?". Тази година модата не просто следва тенденции - тя ги пречупва през личния стил на зрелостниците. А зад перфектната визия стоят хората, които създават магията - гримьори, фризьори,..

публикувано на 14.05.25 в 17:40

Фестивал във Видин представя кухнята на три епохи

Каква е кулинарната история на Видин? Отговорът ще даде в края на седмицата третото издание на фестивала "Видин - градът на трите крепости" . Посетителите ще имат възможност не само да научат какво е било менюто през Античността, Средновековието и Османския период, но и да дегустират най-характерните за тези три епохи ястия. Това обясни директорът на..

публикувано на 14.05.25 в 15:23

Автентичните носии на Северозапада оживяват в Лом

Бал-ревю на северняшката народна носия "Бабин скрин" ще се проведе в събота в Лом. С автентични облекла ще се представят цели семейства и дори читалища. Всеки участник ще трябва да направи и кратко представяне на носията, с която е облечен, обясни организаторът от фондация "1300 години България" Ивайло Йосифов . С него разговаря Гергана Панова...

публикувано на 14.05.25 в 12:00

Видинската библиотека: Традиции и технологии

155 години библиотечно дело отбелязва Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" във Видин. Първите сведения за обществена библиотека са още от 1863 година, когато вестник "Българска пчела" съобщава с кратка бележка, че местното турско началство е прибрало книгите на видинското читалище, което поради тази причина прекратява своята дейност. За..

публикувано на 14.05.25 в 09:51

Българският хелзинкски комитет с песимистичен доклад за правата на човека у нас

Политическа нестабилност, тревожно отстъпление по отношение на основните права на гражданите и липса на активна институционална позиция и работа за защитата им, са основните констатации в доклада на Българския хелзинкски комитет (БХК) за правата на човека в България. Годишният доклад за правата на човека в България се публикува ежегодно от 1994 г...

публикувано на 13.05.25 в 16:00

Сдружение поде кампания "Сърце на колела - за Северозапада"

Сдружениe "Кауза Северозапад" -Монтана започна кампания "Сърце на колела - за Северозапада" . За да достигнат до повeче хора, от неправителствената организация имат нужда от собствен превоз. Причината е разрасналата се изключително бързо програма за хранително подпомагане, каза председателят на сдружение "Кауза Северозапад" Теменужка..

публикувано на 13.05.25 в 14:43

Видински ученици завоюваха седем отличия на национален фолклорен конкурс

Ученици от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин се върнаха със седем отличия от участието си в Националния фолклорен конкурс „Напеви от Северозапада”, организиран от Общински младежки дом – Монтана. Наградите са в раздел "Народно пеене". Учениците са завоювали шест първи места и едно второ, каза техният преподавател Живка Сливенова:..

публикувано на 13.05.25 в 14:00