Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нарциса Микова от Шишенци: Най-важното е да уважаваш другите, да се раздаваш от все сърце

В "Калейдоскоп" ви срещаме с една истинска българка, която нито за миг не забравя откъде са нейните корени и която успява да  съхрани родовата памет и да я  предаде на следващите поколения с  родолюбивата си събирателска и  просветителска дейност. Това е Нарциса Микова. Тя е родена на 15 октомври 1955 година в село Шишенци, община Бойница.  Тя е изтърсаче, появява се,  когато нейните родители са на средна възраст, което според  тогавашните разбирания е било недопустимо. Когато се появява на бял свят, нейният брат е на 20 години. Кръстена е от най-малката сестра на майка ѝ, на името на главната героиня Нарциса в романа  "Тайната на Жълтите нарциси" от Едгар Уолъс. Детството на Нарциса минава в село Шишенци, сред природата, майка ѝ я води на полето, където работи. Учи в училище "Христо Ботев" в село Шишенци, тук завършва основното си образование. Училището е строено стабилно и здраво, с докарана от Румъния  дограма, която и до днес е здрава, споделя Нарциса. Сред любимите ѝ предмети са математиката, пеенето, физкултурата. Нарциса смята, че хубавия ѝ глас е по наследство, в нейния род са пеели хубаво, и баща ѝ, и майка ѝ. Те предават на малкото дете и обичта към народните песни.

Нарциса Микова днесНарциса Микова,  село ШишенциСредното си образование завършва в Селскостопанския техникум в град Дунавци. По време на ученето през лятото участва в задължителните селскостопански бригади и даже е  звеновод на групата младежи в Шишенци. След дипломирането си започва работа като телефонистка в пощата в село Бойница. Омъжва се и се връща в родното си село. На 15 юли 1975 година започва работа в НЧ "Поляна" като секретар. Работата ѝ е организационна и културно-масова. Започва да издирва народни песни, да ги разучава със  самодейците, да репетират и да  се подготвят  за предстоящите фолклорни фестивали, конкурси и участия. Така тя започва да организира и да води не само певчески групи, но и групи за народни танци, и за народни  обичаи и ритуали.

Има две деца, син Калоян и дъщеря Нели,  две внучки и един внук. Внучките ѝ от малки ходят на народни танци и така продължават традициите в семейството.

 
самодейци към читалището в село ШишенциНАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО

"Ето с певческите групи, които съм водила, ние никога не сме имали някой, който да дойде да ни обучава... и ние така се промушвахме, ходехме при баби, събирах песни, записвах ги, после ги учехме в читалището, бяхме самоуки. Имахме един кавалджия Йончо Вълчев и един тупанджия, с тях сме ходили на Копривщица на фестивали.  На много фестивали сме ходили и в Копривщица и на Рожен, и в Кюстендил, и в Рибарица... Спомням си на Рожен, председател на журито беше Валя Балканска и ние бяхме с автентични костюми, тя се възхити от нашите носии и ни дадоха на всички участници златен плакет, и ни дадоха 500 лв награда. Тези пари ги дадохме за издаване на книга за Шишенци, написана от Генади Вълчев... Нямаше човек, когото да поканиш за участие в самодейността и той да откаже да участва... На фестивали сме участвали само с автентични носии. Аз съм събирала от цялото село костюми и нищо не ми е изчезвало.
То това трябва да си го имаш отвътре, не можеш да го правиш това без да те влече народното, да не те влече песента и хореографията. Това си го имам отвътре, вродено ми е. И мама, Бог да я прости, пееше  и играеше, а за песни - пееха и двамата.
На мен най-много ми харесва да работя с хора. И когато имаш такива хора, които вървят след теб и те следват. "


самодейци към читалището в село ШишенциТРАДИЦИОНЕН БАЛ НА 3 МАРТ

"Имаме си един традиционен бал, на 3 март, тогава се обличаме в стари народни костюми. По мое време имаше възможност и купувахме награди. Наградите бяха за мъж - панталон,  а за жена - пола, това беше за белодрешковската носия, за абата, пояса, цървулите, всичко трябваше да бъде мо-та-мо. Миналата година проведохме бала. 37 човека се събрахме, облечени в народни носии, и възрастни, и по-млади, и дечицата, което ни радва, че ще се запази тази традиция. "


традиционен бал на 3 март, Шишенци




САМОДИВСКИТЕ ЗВУЦИ

"Никой не може да каже какво е това. Чуват се звуци от хоро, българско хоро, чува се тъпана и както се вика на сватба "И,иху"... Легендите са, че е имало в миналото сватба и тя е потънала... баба Яна разказваше, че това е било на чешмата в селото, под училището... и тук се е спуснал облак и погълнал сватбата и това съм го чула от баба Яна. Някои казват, че това са чакали, но ето един човек си остави умрялото магаре накрай село, десет дена така стои, толкова ли са сити тия чакали, та не го разкъсаха и не го изядоха? Значи има си нещо, което никой не може да каже. Ние сме имали и полтъргайст в една от къщите... какво е и що е - не мога да кажа."


Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Модерен кабинет по роботика откриха във видинско училище

Със STEM кабинет по роботика разполага вече видинското основно училище "Епископ Софроний Врачански". За изграждането му са осигурени 252 000 лева по Националния план за възстановяване и устойчивост, каза директорът на учебното заведение Милотин Борисов.  "STEM центърът разполага изцяло с ново оборудване, различни видове роботи, които..

публикувано на 06.11.25 в 17:00

За бъдещето и ефективността на депозитната система за опаковки

Екологично сдружение "За Земята" изразява тревога, че Министерството на околната среда и водите отново отлага въвеждането на депозитната система за опаковки и предлага тя да бъде управлявана от държавно акционерно дружество. Това е поредното отлагане. През последните години имаше заявки, че тя ще заработи още от 2026 година, каза Ива..

публикувано на 06.11.25 в 15:43

Ваньо Стойков-Самон: Между поезията и строителството

Днес в "Думата имат старейшините" наш гост е Ваньо Стойков- Самон от Грамада, който е писател, спортист и 20 години е работил в строителната сфера.  Прякорът му "Самон" идва от старобългарския и означава "самият той". Ваньо израства в обикновено семейство, по думите му "много бедно и скромно". Баща му е бил касапин, а майка му се е занимавала..

публикувано на 06.11.25 в 14:00

Документалният филм "Пасажери" ще обиколи Северозапада

Северозападът става сцена на документалния филм „Пасажери“, който е носител на наградата за най-добър български документален филм на София Филм Фест - Есен 2020. Той е заснет на територията на област Видин и в Оряхово от оператора Красимир Стоичков. Режисьори са Здравко Драгнев и Цветан Драгнев, продуценти - Галина Тонева и Кирил Кирилов. В..

публикувано на 06.11.25 в 13:00

Община Мездра насърчава културната сфера

Общинският съвет в Мездра реши да бъде създаден Общински фонд "Култура" за финансиране на проекти, програми, културни прояви или инициативи в сферата на културата. Със същото решение е приет Правилник за устройството и дейността на Фонда и са определени членовете на Експертната комисия, която ще го ръководи. Целта е да бъдат насърчени..

публикувано на 06.11.25 в 12:00

В "Музикална зона" на 06 ноември 2025 слушаме Едуард Артемиев

Едуард Артемиев е композитор на филмова и електронна музика от световна величина. Експериментатор по отношение на звука, работи в лабораторията за изследвания на звуците към научноизследователския институт на Евгений Мурзин. Първият изпълнител, използвал новия фотоелектронен синтезатор на Мурзин още през 60-те години на миналото столетие. Музиката му..

публикувано на 06.11.25 в 09:00

Еврото - между надеждата и страха за българина

Еврото за българина е смес от надежда и страх.  Една теза, която звучи просто, но носи в себе си съмнения, очаквания и мечти. От години живеем с валутен борд - левът е вързан за еврото и на практика вече сме наполовина в Еврозоната. Но когато стане дума за официалното въвеждане на еврото, емоциите надделяват.  За едни това е надежда-..

публикувано на 05.11.25 в 17:25