Нарциса Микова от Шишенци: Най-важното е да уважаваш другите, да се раздаваш от все сърце

Средното си образование завършва в Селскостопанския техникум в град Дунавци. По време на ученето през лятото участва в задължителните селскостопански бригади и даже е  звеновод на групата младежи в Шишенци. След дипломирането си започва работа като телефонистка в пощата в село Бойница. Омъжва се и се връща в родното си село. На 15 юли 1975 година започва работа в НЧ "Поляна" като секретар. Работата ѝ е организационна и културно-масова. Започва да издирва народни песни, да ги разучава със  самодейците, да репетират и да  се подготвят  за предстоящите фолклорни фестивали, конкурси и участия. Така тя започва да организира и да води не само певчески групи, но и групи за народни танци, и за народни  обичаи и ритуали.

Има две деца, син Калоян и дъщеря Нели,  две внучки и един внук. Внучките ѝ от малки ходят на народни танци и така продължават традициите в семейството.

 
НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО

"Ето с певческите групи, които съм водила, ние никога не сме имали някой, който да дойде да ни обучава... и ние така се промушвахме, ходехме при баби, събирах песни, записвах ги, после ги учехме в читалището, бяхме самоуки. Имахме един кавалджия Йончо Вълчев и един тупанджия, с тях сме ходили на Копривщица на фестивали.  На много фестивали сме ходили и в Копривщица и на Рожен, и в Кюстендил, и в Рибарица... Спомням си на Рожен, председател на журито беше Валя Балканска и ние бяхме с автентични костюми, тя се възхити от нашите носии и ни дадоха на всички участници златен плакет, и ни дадоха 500 лв награда. Тези пари ги дадохме за издаване на книга за Шишенци, написана от Генади Вълчев... Нямаше човек, когото да поканиш за участие в самодейността и той да откаже да участва... На фестивали сме участвали само с автентични носии. Аз съм събирала от цялото село костюми и нищо не ми е изчезвало.
То това трябва да си го имаш отвътре, не можеш да го правиш това без да те влече народното, да не те влече песента и хореографията. Това си го имам отвътре, вродено ми е. И мама, Бог да я прости, пееше  и играеше, а за песни - пееха и двамата.
На мен най-много ми харесва да работя с хора. И когато имаш такива хора, които вървят след теб и те следват. "

ТРАДИЦИОНЕН БАЛ НА 3 МАРТ

"Имаме си един традиционен бал, на 3 март, тогава се обличаме в стари народни костюми. По мое време имаше възможност и купувахме награди. Наградите бяха за мъж - панталон,  а за жена - пола, това беше за белодрешковската носия, за абата, пояса, цървулите, всичко трябваше да бъде мо-та-мо. Миналата година проведохме бала. 37 човека се събрахме, облечени в народни носии, и възрастни, и по-млади, и дечицата, което ни радва, че ще се запази тази традиция. "

САМОДИВСКИТЕ ЗВУЦИ

"Никой не може да каже какво е това. Чуват се звуци от хоро, българско хоро, чува се тъпана и както се вика на сватба "И,иху"... Легендите са, че е имало в миналото сватба и тя е потънала... баба Яна разказваше, че това е било на чешмата в селото, под училището... и тук се е спуснал облак и погълнал сватбата и това съм го чула от баба Яна. Някои казват, че това са чакали, но ето един човек си остави умрялото магаре накрай село, десет дена така стои, толкова ли са сити тия чакали, та не го разкъсаха и не го изядоха? Значи има си нещо, което никой не може да каже. Ние сме имали и полтъргайст в една от къщите... какво е и що е - не мога да кажа."


Повече може да чуете в прикачения звуков файл.