Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Малин Маринов: Първоаприлската шега е терапия за обществото

Снимка: Радио ВИДИН


В своята "Поетика" Аристотел твърди, че за да ни въздейства истински, една творба трябва да е направена в съответствие със своята цел. Елементите в нея трябва да са в едно живо отношение, което да ни въздейства.  Същевременно тя трябва да е направена добре и това е също част от онова, което можем да наречем красиво.

Защо първоаприлската шега е терапия за обществото, обясни в "Посоките на делника" преподавателя по творческо писане и драма към школата във видинското читалище "Цвят" Малин Маринов.

 "Първоаприлската шега, която всъщност е комедия, е за забавление на хората. Тя засяга всички хора, които биха направили разликата между красивото и грозното, и голяма част от обществото, поне тази от него, която има чувство за хумор. Темите за етиката и естетиката ни препращат към Аристотел, който още преди хилядолетия представя ясно, че става въпрос за катарзис - т.е изчистването на личността от съответните емоции. В случая, когато говорим за комедия и шега, става въпрос за негативни натрупвания или когато улавяме грозотата в нашия идеал. Всеки човек има изградена ценна система, която е относителна спрямо всеобщата представа за добро и красота - т.е всеки си има свое виждане и свой идеал. Когато има нужда от баланс, от спокойство на душата, от изчистване на грозотата - посяга към комичната форма. Животните не се смеят, това ги различава от нас. Дали пък комедията е възможна при хора, нямащи чувство за хумор? Независимо дали е по-явно или по-представено на глас, но трябва човек да може да отчита разликата между красота и грозота. Първи април е възможност, както едно време е било в Римско време - когато е имало един такъв карнавален ден, в който слугите стават господари, а господарите стават слуги. Ето това е смяната на социалната роля. Ние в живота всички изпълняваме социална роля, дали по желание или не. Това е една възможност за всички посредством шегата, когато я приемем за безобидна форма на комедията, когато степента на грозота е сравнително малка и не застрашава нашия живот. С други думи - първоаприлската шега е терапия за обществото".

Малин Маринов е актьор, сценарист и режисьор, бивш директор на Експерименталния театър в НДК. Той е автор на "Приказки за добър живот" - домашен театър, в който актьорите могат да бъдат членовете на всяко едно българско семейство, а публиката - всички потребители на интернет.
По-различно ли е за един актьор да застане пред публика в по-забавна роля и какво изисква подготовката му за превъплъщението? Как се изгражда продукт и формат, който да забавлява?

"Аз лично като актьор не бих казал, че имам изключително богат опит, по-скоро приличен и задоволителен. Участвал съм в комедии, по-скоро в сатира, в които преобладаващото е, че както има комични ситуации, които са в известна степен социалнозначими или пропагандират критика, но не съм участвал в цялостен спектакъл под формата на гротеска. Опитвал съм да я постигна гротесковата форма на сцена, която за мен като търсещ творец е най-силната възможна в изкуството, за да можем да внушим или пропагандираме търсенето на път, на решение, за да отстраним грозотата от средата, в която живеем или от хората, с които живеем. Гротеската е една силно изразена грозота - ако грозотата е 0, а красотата е 100 като амплитуда и единици, то в гротеската грозотата е преобладаващата част. Затова се налага такава силна критика към грозотата. Когато постигнем един условен баланс, тази форма няма нужда да се използва като силно оръжие, когато можем да я използваме като по-слабо, за да обезвредим някаква ситуация. Като режисьор съм правил такъв цялостен спектакъл, който е гротеска - стремях се това нещо да е основно като стилистика и съдържание. Мен ме интересува комедията единствено когато е социалнозначимо, когато има голяма опасност за нашата красота. Тогава посягам към гротеската, тя е проявление на човешката същност".

Защо във все повече жанрове започва да се налага хумористичния елемент:

"Свързано е с нашата природа и с нуждата да отразим присъствието на грозота в нашия идеал. Грозотата в нашето съвремие е достатъчно голяма, за да ни провокира да търсим такива решения. Ако няма нужда от гротеска, няма смисъл да се ползва, ще ползваме по-слаби форми - например, комедия. По-безобидните комедии са когато обществото е в идеалната си степен на красота. Тогава естествено няма как да съществува гротеската, защото няма как да критикуваме нещо, което не съществува. Това се наблюдава в момента в театъра и в киното, има такива проявление, отделни сцени, дължи се най-вече на това. Може да го има и целенасочено - когато шегата е такава, а може да бъде безобидна. Такива сцени на комичната форма са вероятно с такава цел - забавна. Препращам това към древността в Рим - да освободят една нужда на повече хора от населението, които я имат, но някак е като задънена улица, тапа на бутилка, няма как да я изразходват, освен в живота, но пък там стигаш до позицията на този, който прави шегата и този, който е нейн обект. Когато изграждаме един комичен образ, за да се постигне, трябва да познаваме преди всичко натурата в естествения вид там, където започва идеала, самото естество, където няма увреждане. Тези, които твърдят, че драма се прави по-лесно от комедия, са прави. За да се стигне до комедията - изобщо един творец да я направи - той трябва да познава идеала, а след това да тръгне да търси къде са грешките, къде е грозотата в света. След това идва значимостта на тези грешки, колко са силни, колко заплашват обществото".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Имат ли интерес ресторантьорите към чужди служители?

Заради липсата на кадри летният сезон е пред провал за ресторантьорския бранш, заявиха преди дни от сектора. Причината е приета промяна в Закона за чужденците, която по никакъв начин не помага на бизнеса за това лято. Преди началото на туристическия сезон има предприемачи, които обявиха, че ще фалират, защото нямат работници. Хотелите отварят, а..

публикувано на 15.05.24 в 11:21
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Българската данъчна система се нуждае от модификация и модернизация

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Нашата бедност се дължи на закъснелия и грешно направен преход

Висок остава делът на българите, застрашени от бедност и социално изключване.  Неравенствата в доходите са значителни, показва работен документ на Европейската комисия след втория етап на анализ на социалната конвергенция на страните членки от Европейския съюз.  Свива се обаче ножицата между най-богатите и най-бедните.  Ще се покачи ли стандартът на..

публикувано на 13.05.24 в 10:00

Село Динково - в очакване на по-добър живот

Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100. Населеното място се намира в близост до река Лом, Белоградчик е на 40 км. Земята е плодородна, вода има в изобилие, дворовете на имотите са големи и просторни, къщите са едноетажни. Като цяло Динково има прекрасни..

публикувано на 10.05.24 в 12:05
Иван Радев

Иван Радев: Механизмите на демокрацията се ползват срещу самата нея

България се изкачва с 12 места в класацията на "Репортери без граници", показва годишният доклад на организацията. Страната ни е 59-а в света по критерий "свобода на словото" от общо 180 държави.  Въпреки напредъкът обаче продължаваме да сме сред последните в рамките на Европейския съюз, защото индикаторите в областта на политиката, икономиката и..

публикувано на 09.05.24 в 10:00
Марин Лесенски

Марин Лесенски: Подобрението в свободата на словото не е по същество, а в сравнение с предишни години

България се изкачва с 12 места в класацията на "Репортери без граници", показва годишният доклад на организацията. Страната ни е 59-а в света по критерий "свобода на словото" от общо 180 държави.  Въпреки напредъкът обаче продължаваме да сме сред последните в рамките на Европейския съюз, защото индикаторите в областта на политиката, икономиката и..

публикувано на 09.05.24 в 10:00

Все повече българи предпочитат почивка в чужбина

Пътуванията на българи в чужбина през март 2024 г. са 679.1 хиляди, или с 19.1% повече спрямо същия месец на миналата година. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Броят на пътуванията с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия нараства с 29.5%, за почивка и екскурзия - с 18.6%. Тези със..

публикувано на 08.05.24 в 11:16