Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

35 години от аварията в "Чернобил"

Снимка: news.bnt.bg

35 години от ядрената авария в "Чернобил" се навършват днес. Точно в 1 часа и 23 минути на 26 април 1986 година реактор номер 4 на ядрената централа "Чернобил" експлодира и възниква пожар, който гори в продължение на 10 дни. Според известните факти на 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента. Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността. Веднага след експлозията в болница са приети 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. Пряко от взрива загива само един човек

От зоната на инцидента са евакуирани 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Общо около 300 хиляди души са принудени да напуснат домовете си, а северна Европа е обсипана с радиоактивни материали. Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи, като втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н., в опасната зона през първите 6 месеца.  До ден днешен чернобилската трагедия се приема за най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика

Видинчани все още помнят аварията в "Чернобил", за която по онова време не се говореше много, а властите успокояваха, че опасност за населението няма:

"Аз съм бил на работа в "Кремиковци" и знам, че имаше много болни - деца повечето боледуваха. И жертви имаше, ама нашите не казват... Знам, че бяхме на манифестация. Сега има, предполагам, много по-големи защити от тогава, както са били и много държат на тези централи и доста има подобрение и, предполагам, че и сигурността е малко по-голяма от това, което е било... Страх ни е от това, което носим на врата си - от маските, защото аз съм жена с астма, с диабет, и ме задължават, аз кихам, кашлям и се задушавам... Внучката ми беше на 5-6 месеца, си спомням, и тогава забраниха да ядем марулите - от градината зеленчука ни забраниха да използваме. Казаха, че облакът е дошъл от "Чернобил" към България, нашето правителство скри това нещо от народа... Хората ядоха зеленчуци по празниците, аз бях в отпуск и от тук ме извикаха, отидохме на голямо равнище и казаха засега няма да се оповестява нищо и продължихме да ядем марулите и аз в това число. Сега си има предпазни мерки, има съоръжения за спиране на Централата. Нашите се научиха как да реагират на повредите на Атомната Електроцентрала, тя е безопасна за България на настоящия етап".




Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят Припят, е струвала на Съюза на съветските социалистически републики (СССР), в който Украйна е била по онова време, 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда сегашни), изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар, създава сериозна дупка в бюджета и началото на тежка икономическа криза в СССР. Инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори няколко години по-късно

През 2016 година Украйна откри най-голямата в света подвижна метална конструкция, предназначена да покрие авариралия четвърти реактор на АЕЦ "Чернобил", за да се гарантира безопасността за бъдещите поколения в цяла Европа. Гигантската арка е с височина 105 метра, дължината ѝ е 150 м., а широчината - 257 м. Конструкцията тежи 36 000 тона. Може да се каже, че днес можем да сме донякъде спокойни, но как са се справяли тогава, през 1986 година, и как се е отглеждало бебе в тази токсична среда, разказва Ваня Петкова, която на 26 април 1986 година е била с едномесечно бебе на ръце:

"Страшничко беше тогава, сега го осъзнавам, тогава бях млада, все пак. Научихме тази новина, така да се каже, от наши роднини, които работеха в млекоцентралата навремето, тук в града - в град Видин. Сега, и аз не знам, как и по какъв начин са разбрали, но ме предупредиха, че има радиация и има доста голяма опасност. Все още никой не беше казал официално, медиите мълчаха тогава, явно им е било забранено да говорят официално. Разбрахме, че става дума за радиоактивен прах и частици, които вятърът носеше насам. Страх ме беше да излизам на терасата, защото имаше необичаен прах, полепнал по самата тераса. Детските, бебешките дрехи, не ги простирах навън, на терасата. Опъвахме едни въжета тогава, си спомням, вътре в апартамента, в коридора, за да се простират бебешките дрешки, пелените. Гладехме ги доста, по няколко пъти самите дрешки... Аз бях родилка и кърмех тогава бебето, но бях предупредена никакви такива пресни плодове да не ям, въпреки че обичах много - черешите излизаха май месец, ягоди. Всичкото това нещо беше влязло вътре в самата почва, във въздуха. Марулите, зелените салати, лука - всичко това имаше някакъв странен цвят тогава - син, синкав цвят".


Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. Това показва доклад на "Грийнпийс" от 2006 г. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..

публикувано на 30.07.25 в 15:10

Лозята в сезона на градушките- грижа и превенция

Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..

публикувано на 30.07.25 в 14:40

Да избереш живота на село - когато земята е дом

Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..

публикувано на 30.07.25 в 14:09

„Кармина Бурана“ ще огласи сцената край крепостта в Белоградчик

Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..

публикувано на 30.07.25 в 14:00

Книга представя български художници, творящи настроение

Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..

публикувано на 30.07.25 в 13:00

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..

публикувано на 29.07.25 в 17:40

Планинско катерене - новото предизвикателство за видинчанина, който изкачва върхове

Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа  преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..

публикувано на 29.07.25 в 15:10