7
За 2020 година получава приза "Учител на годината" и почетно отличие "Неофит Рилски", което е най-високото отличие, присъждано в образователната система на Република България.
През изминалите 37 години - времето, през което тя преподава, се променят много неща - броят на учениците в училището намалява 10 пъти, мотивацията за учене е по-слаба. Затова Вера Горанова се опитва да мотивира децата да продължават да учат и да разберат колко ценно е образованието:
"Опитвам се да ги мотивирам да четат освен уроците си и книги. Обяснявам им, че това ще обогати речника им. Стремя се да използвам иновативни и традиционни методи на преподаване. Стремя се да използвам съвременни методи - обърната класна стая, когато аз не преподавам, а децата на екипи представят темата, метод на проектите, изследователски метод също използвам... Презентации и видеа използвам при онлайн обучението, защото визуализацията им помага по-лесно да запомнят... Тази награда за мен е огромно признание за моя дългогодишен труд и голямо задължение и отговорност."
ДЕТСТВОТО
"Като малка бях много свито и срамежливо дете. Когато постъпих в първи клас, ми беше класна една чудесна госпожа, другарката Марийка Йорданова. И тя ме вдъхнови да стана учителка. Понеже ми е обръщала по-специално внимание и ме накара да се почувствам сигурна и спокойна... Още от първи клас аз знаех, че искам да стана учителка... Най-много обичах литературата и да чета книги. Това хоби ми е останало до ден днешен... Детството ми беше вълшебно. То премина освен в училище и в много игри. Тогава имаше много деца в Чипровци. "
МЕЧТАТА
"Радвам се, че сбъднах детската си мечта - станах учителка по български език и литература и фактът, че превърнах това свое хоби в професия, ми носи много голямо удовлетворение. "
УЧИТЕЛИТЕ
"В Икономическия техникум беше другият учител, който оказа много голямо влияние върху мен да избера учителската професия. Моят класен ръководител Генади Генадиев. Той беше математик, но рядко добър човек, който имаше подход към учениците. Приемаше ни като свои деца, беше като наш баща... Той остана в моето съзнание като една ярка личност, която ме е вдъхновила да избера професията на учителя."
РОДОПИТЕ
"И до днес Родопите са ми в сърцето. И днес като чуя родопска песен, настръхвам. Нося планината в сърцето си, както и хората, които живеят там... Завладя ме оня край..."
ЧИПРОВЦИ
"Обичам да си се прибера в Чипровци. Сутрин като стана да си погледна трите чуки, въздухът да ми е чист, птичките да ми пеят, и по това да позная, че е дошла пролетта, много си ми харесва тука и си обичам всичко в Чипровци. И не съжалявам, че не съм го напуснала някога. До моята къща започва борова гора. Дори и на площада да стоиш, отвсякъде виждаш планината. Ние тук сме някак си закътани. Планината ни пази от сняг, навеища... Обгърнати сме от планината като малко дете..."
УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ
"И днес не бих избрала друга професия, пак бих станала учителка. Това ми е в кръвта явно, защото и в моя род , аз съм от рода на Виачевите, един от изтъкнатите чипровски родове, в рода ми е имало учител... С радост отивам на работа... Винаги гледам хубавото в постъпките на децата, гледам да съм толерантна... Децата знаят, че след часовете могат всичко да споделят с мен, но знаят, че в час аз съм много взискателна и много строга. Те се научават, че в час трябва да учат, да пишем, винаги да имат домашно, със странични неща да не се занимаваме... Днес успявам да се справя с децата като търся техните интереси... Училището ни е като едно семейство, познаваме проблемите на всеки, всички се стремят да помогнат на другия, колективът ни е много сплотен... Това се отразява и на учениците, приемат ни като близки хора и това ги мотивира да учат..."
УЧЕНИЦИТЕ
"Освен знанията по български език и литература, аз се опитвам да ги науча да бъдат хора. И това им го повтарям непрекъснато да уважават другия, да му съчувстват, да са толерантни, да не са егоисти... Децата пък ме учат да не забравям, че и аз съм била дете и да бъда по-спонтанна, духът ми да е вечно млад, с тях се чувствам млада."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Шестата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към онези моменти, чрез които ние ставаме не свободни, а роби на страстите, похотите и съблазните. Христос изцелява обладан от легион бесове човек. Той му дава свобода и радост, както чрез това го предлага като пример на самите нас за сила Божия, промисъл и..
На 15 октомври отбелязахме Международния ден на белия бастун - символ на независимостта на хората със зрителни увреждания, а през целия месец обръщаме внимание на техните права и нуждите. За хората с нарушено зрение всеки ден е борба, обяснява председателят на Районната организация към Съюза на слепите в Монтана Ива Петкова. "Те се..
В Бяла Слатина организират поредица от инициативи в подкрепа на 9-месечния Божидар, който страда от рядко генетично заболяване. В читалище "Развитие-1892" е уредена благотворителна изложба базар. Събраните средства ще са за лечение на момчето, каза секретарят на читалището Светлина Берова. "До 10-ти ноември сме подели доста неща в..
Повече от 2000 ученици от първи до четвърти, както и учениците от осми клас в област Видин, ще получат еднократна помощ в размер на 300 лева. Тя ще бъде изплатена на два транша. Крайният срок за подаване на заявленията-декларации приключи на 15 октомври, каза за Радио Видин директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Видин,..
Село Мърчево е сравнително голямо село в Северозападна България . Намира се в община Бойчиновци, област Монтана . Река Огоста и жп линията София-Видин минават през селото. Иван Иванов е дългогодишен кмет на селото - от 17 години. Избран е през 2007 година, а в момента тече петият му мандат. Той обича родното си място, а..
Днес, 18 октомври, художниците честват своя професионален празник. Той се отбелязва в деня на Свети апостол Лука, който се счита за пръв християнски иконописец. Свещеното Предание говори, че той нарисувал две икони - на св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце и на светите апостоли Петър и Павел. По този начин той сложил началото на..
Пиер-Мари Сото е успешен писател, носител на наградата Гонкур, който вече не пише. Вдъхновението му си е отишло на 28 октомври 2010 г., точно в 21 часа и 15 минути. Висок е 1,92 м, женен четири пъти, с шест свои деца и няколко доведени. Аделин Пармелан е висока, дебела, брюнетка, ако вярваме на нейното собствено описание. И да не вярваме, с..
Разкъсана облачност
Ясно