Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Животът трябва да се живее с радост, смята учителката от Чипровци Вера Горанова

7
Вера Горанова с нейни ученици
Снимка: личен архив
Този път предаването "Калейдоскоп" е посветено на учителската професия  - призвание ли е тази професия, съдба или може би любов. След няколко дни е 24 май, най-истинският български празник, празник,  който е апотеоз на българската просвета  и на българската книжовност. Едва ли случайно в своя поетичен "Проглас към Евангелието" Свети Константин-Кирил Философ  е написал:

"Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души,
и готови са за плена на вечната мъка."


Олицетворение на българския учител в  Вера Горанова - учител по български език и литература в прогимназиален етап, в най-старото училище в България - ОУ "Петър Парчевич" Берковица (п
рез 2024 година предстои честването на неговата 400 -годишнина).  Педагогическият ѝ стаж като учител е 37 години, много ученици са минали през учителската  ѝ практика, на много неща са я научили децата, най-важното може би -  как да съхранява детския си поглед към света  и оптимизма си. Вера Горанова е изключително силно свързана с родния си град Чипровци. Родена в Чипровци през 1962 година. Завършва основното си образование в училище "Петър Парчевич". Продължава образованието си в Икономическия техникум в град Монтана. Неин класен ръководител е Генади Генадиев, преподавател по математика, който е един от учителите, които тя помни за цял живот. Продължава да учи в полувисшия учителски институт в град Смолян. Три години продължава обучението ѝ. След което се връща в Чипровци, където започва работа като преподавател по български език и литература. И така 37 години в родния град Чипровци, в родното училище, където  работи с прекрасни деца. Има моменти на  радости и  трудности, но животът я учи да гледа с оптимизъм на случващото се и да върви напред.

 
За 2020 година получава приза "Учител на годината" и почетно отличие "Неофит Рилски", което  е най-високото отличие, присъждано в образователната система на Република България.


Вера Горанова с нейни ученициПрез изминалите 37 години - времето, през което тя преподава, се променят много неща - броят на учениците в училището намалява 10 пъти, мотивацията за учене е по-слаба. Затова Вера Горанова се опитва да мотивира децата да продължават да учат и да разберат колко ценно е образованието:


"Опитвам се да ги мотивирам да четат освен уроците си и книги. Обяснявам им, че това ще обогати речника им. Стремя се да използвам иновативни и традиционни методи на преподаване. Стремя се да използвам съвременни методи - обърната класна стая, когато аз не преподавам, а децата на екипи представят темата, метод на проектите, изследователски метод също използвам... Презентации и видеа използвам при онлайн обучението, защото визуализацията им помага по-лесно да запомнят... Тази награда за мен е огромно признание за моя дългогодишен труд и голямо задължение и отговорност."
Вера Горанова в клас

ДЕТСТВОТО

"Като малка бях много свито и срамежливо  дете. Когато постъпих в първи клас, ми беше  класна една чудесна госпожа, другарката Марийка Йорданова. И тя ме вдъхнови да стана учителка. Понеже ми е обръщала по-специално внимание и ме накара да се почувствам сигурна и спокойна... Още от първи клас аз знаех, че искам да стана учителка... Най-много обичах литературата и да чета книги. Това хоби ми е останало до ден днешен... Детството ми беше вълшебно. То премина освен в училище и в много игри. Тогава имаше много деца в Чипровци. "

МЕЧТАТА

"Радвам се, че сбъднах детската си мечта - станах учителка по български език и литература и фактът, че превърнах това свое хоби в професия, ми носи много голямо удовлетворение. "

УЧИТЕЛИТЕ
"В Икономическия техникум беше другият учител, който оказа много голямо влияние върху мен да избера учителската професия. Моят класен ръководител Генади Генадиев. Той беше математик, но рядко добър човек, който имаше подход към учениците. Приемаше ни като свои деца, беше като наш баща... Той остана в моето съзнание като една ярка личност, която ме е вдъхновила да избера професията на учителя."

 
Вера Горанова с нейни ученициРОДОПИТЕ
"И до днес Родопите са ми в сърцето. И днес като чуя родопска песен, настръхвам. Нося планината в сърцето си, както и хората, които живеят там... Завладя ме оня край..."

ЧИПРОВЦИ

"Обичам да си се прибера в Чипровци. Сутрин като стана да си погледна трите чуки, въздухът да ми е чист, птичките да ми пеят, и по това да позная, че е дошла пролетта, много си ми харесва тука и си обичам всичко в Чипровци. И не съжалявам, че не съм го напуснала някога. До моята къща започва борова гора. Дори и на площада да стоиш, отвсякъде виждаш планината. Ние тук сме някак си закътани. Планината ни пази от сняг, навеища... Обгърнати сме от планината като малко дете..."

УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ

"И днес не бих избрала друга професия, пак бих станала учителка. Това ми е в кръвта явно, защото и в моя род , аз съм от рода на Виачевите, един от изтъкнатите чипровски родове, в рода ми е имало учител... С радост отивам на работа... Винаги гледам хубавото в постъпките на децата, гледам да съм толерантна... Децата знаят, че след часовете могат всичко да споделят с мен, но знаят, че в час аз съм много взискателна и много строга. Те се научават, че в час трябва да учат, да пишем, винаги да имат домашно, със странични неща да не се занимаваме... Днес успявам да се справя с децата като търся техните интереси... Училището ни е като едно семейство, познаваме проблемите на всеки, всички се стремят да помогнат на другия, колективът ни е много сплотен... Това се отразява и на учениците, приемат ни като близки хора и това ги мотивира да учат..."


Вера Горанова с нейни ученициУЧЕНИЦИТЕ
"Освен знанията по български език и литература, аз се опитвам да ги науча да бъдат хора. И това им го повтарям непрекъснато да уважават другия, да му съчувстват, да са толерантни, да не са егоисти... Децата пък ме учат да не забравям, че и аз съм била дете и да бъда по-спонтанна, духът ми да е вечно млад, с тях се чувствам млада."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Деца, използващи вейпове

За риска от употребата на вейп сред младите хора и какво не разбират родителите

Младежи се пристрастява към никотина чрез пушенето на така наречения вейп - електронна цигара с течност, съдържаща никотин, примесен с ароматни вещества. До тях достигат и такива със забранени субстанции като хексахидроканабинола, а за употребата им се заговори след инциденти, един от които с фатален изход.  Проблемът не е от скоро и бумът им сред..

публикувано на 07.02.25 в 17:21

Спират ли шофьорите на пешеходни пътеки?

Днес ще си говорим за безопасността по пътищата, най-вече в градска обстановка. Зимните месеци са едни от най-опасните за движението заради лошото време и по-голямата продължителност на тъмната част от денонощието. Поводът за репортажа ни е случка, която беше споделена в социалните мрежи от видинчанин. Ето какво написа той:  "Добър вечер!..

публикувано на 07.02.25 в 17:10

Романът "P.S. Убийците" - различното криминале

През 2010 г. Америка среща Европа, когато Джеймс Патерсън (автор на бестселъри №1 в САЩ) и Лиза Марклунд (автор на бестселъри №1 в Швеция) обединяват усилия, за да създадат пикантен, задъхан и завладяващ трилър в духа на най-добрите традиции в жанра. Резултатът е романът „P.S. Убийците“. Шведската журналистка Деси Ларшон получава в..

публикувано на 07.02.25 в 17:10

От хоби до професия: Мадлен Рачева и магията на фотографията

"Професия хоби"  днес ни запознава с хобито на Мадлен Рачева от Видин , която е от онези хора, които успешно съчетават страстта си с професията си. От малка тя е омагьосана от света на фотографията и въпреки че започва като любител, с времето хобито ѝ се превръща в сериозно занимание, което разкрива пред нея нови светове и възможности. Днес..

публикувано на 07.02.25 в 16:00

Малко кученце с голямо сърце: Как Капучино спаси Кристина

В днешното издание на "97 лапи и 1 опашка" ще ви представим нещо супер сладко, което не можем да изпием, но пък го обожаваме - и това е… Капучино! А не, няма да пием капучино, ще се наслаждаваме на едно от най-невероятните кученца, които са били гости при нас. И не, не е случайно, че се казва Капучино - цветът му е кафяв, а породата му е Той..

публикувано на 07.02.25 в 15:30

19 семейства с дългогодишен брак ще бъдат наградени в Белоградчик

Над 40 общини се включват в 14-то честване на Седмицата на брака в България, която отбелязваме от 7-и до 14 февруари. Събитията и инициативите имат за цел да подчертаят значението на стабилните семейни отношения и да предоставят възможности за вдъхновение и подкрепа за съвременните семейства. Седмицата на брака е повод за съпрузите да..

публикувано на 07.02.25 в 15:05

Февруари- време за засаждане на разсади

Обикновено през февруари започва подготовката на разсади. От качествения разсад до голяма степен зависи и добрата реколта. Има ли тънкости и стъпки, които да следваме при производството на разсад за пипер и домати- съветите в "Земята, която ни храни" са от агронома Янислав Цветанов: "Първите стъпки, които трябва да се спазват- качествени и..

публикувано на 07.02.25 в 13:07