Поетесата Гълъбина Митева - влюбена в живота

Гълъбина живее в родното си село Крушовица, в момента гледа своята възрастна майка. Не работи, защото работа в селото не се намира. Но пък има свободното време да твори и да се наслаждава на природата. Финансово успява да се поддържа с продажбата на своите стихосбирки и от дарения.  Благодарна е на своите читатели, които се радват на всяко нейно ново стихотворение и я подкрепят морално.  А тя не им остава длъжна и казва: "Имам щастието да имам най-прекрасните читатели.". Опитва се да се издържа от изкуството, което създава, трудно е, даже две лета пасе овцете в селото и определя този период като "прекрасен". Трудно е да се тича след стадото, но овцете излъчват божествена енергия и много доброта, смята Гълъбина.

В училището в  Крушовица завършва началното си образование, по-късно продължава средното си образование в Техникум по текстил във Враца.
След промените през 1990 година заминава в София, където работи на няколко места, за да може да издържа  децата си. Записва специалност "Педагогика" в Пловдивския университет, но не успява да се дипломира.  
Връща се през 2012 година отново при корените си и при старата вишна в двора на къщата, в която днес живее.
Гълъбина има дъщеря и син. Има и двама внуци - момченце и момиченце.

Издадените стихосбирки са няколко - "Молитва", "Пясъчен свят", "Време за разпятие". Последната стихосбирка, която подготвя за печат е "Чай от джинджифил" .


ПОЕЗИЯТА
"Истинските поети се раждат. И разбира се, не съм само аз. Родените поети нямат избор да не пишат... Имам спомен, когато

още не съм могла да пиша, но стиховете са в главата ми... И този поток от думи си тече, но аз не знам как да го запиша. При мен винаги е така - думите започват да идват, аз не ги търся. Случва се нещо като включване, не е търсено от мен и моментът не винаги е подходящ... Много стихове съм пропуснала да ги запиша и тогава те се връщат там, откъдето са дошли... Изключително странен е този метод на писане, дори за мен самата си остава загадка и не е обяснимо... И още нещо - на един дъх написвам стиха , а пък в същото време рано сутрин ми се е случвало да започна да пиша, сядам под вишната и пиша и ми се струва, че са минали минути, най-много час, а в същото време се отваря портичката и се прибира сина ми и аз разбирам, че той се прибира в 5 часа от работа, а на мен ми се струва, че е минал един час, а пък те са минали осем часа... Нямам обяснение за това."

ЛЮБОВТА
"Любовта е първата причина, поради която пиша... Другите неща, които ме мотивират да пиша са красотата на божествения свят и, разбира се, тъгата. Когато съм тъжна, поезията е един от начините да се освободя от тъгата, болката остава на белия лист и аз чисто нова мога да си продължа без болка."

КРУШОВИЦА
"Когато се върнах тук, разполагах с цялото време на света.  До този момент поезията за мен е нещо, от което не мога да избягам. Така или иначе като не можеш да избягаш, го живееш, Разбрах, че това е продукт, от който има хора, които се нуждаят от това нещо, имат нужда да четат поезия, на някого нещо давам по този начин... Това с изумление го разбрах и вече 2014 година се свърза с мен издателката, с която работя и досега. Маргарита Трифонова се казва тя на издателство "Бряг" - Русе. Това бяха първите ми стъпки посредством, които поезията ми започна да става все по-публична... Тя повярва в мен и ми подаде ръка."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.