Влошен достъп до здравни услуги в условията на COVID-19 отчита Националната пациентска организация

"Много хора не отидоха на прегледи, много хора не са се лекували- тези, които са с хронични заболявания, онкозаболявания. Сега вече се връщат нещата към нормалното... Просто това неприятно ходене с маски и в жегата допринася за неприятно усещане. Аз през 2 седмици съм на лекар и не се притесняват от нищо... То и сега населението е такова... Обръщал ни е внимание личният лекар. Не сме имали проблеми... Разбира се, че е притеснително. Но, с маска и те с маски, при спазване на марките, не сме се заразили... Аз, доколкото чух от мои познати, че имаха отказ от  доктори да бъдат приемани и преглеждани по време на пандемията и даже им се караха, че ходят в кабинетите и само могат да заразят докторите, което беше супер, не знам, абсурдно", споделиха видинчани дали са срещали такива трудности.

Ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса предизвикаха последствия в различни сфери от обществения живот. Възникнаха нови приоритети и предизвикателства в здравната система. Наред с повишеното натоварване, свързано с овладяване на COVID-кризата, здравната система трябваше да продължи да предоставя грижи във всички други области на здравеопазването. Един от важните въпроси е доколко здравната система успява да осигури необходимата грижа на всички пациенти при съблюдаване на противоепидемичните мерки. Доколко фокусът върху COVID-19 измести други здравни приоритети и как това се отрази на грижата за хората с хронични заболявания? В търсене на отговори Национална пациентска организация (НПО) инициира проучване сред пациентите с хронични заболявания и други заинтересовани страни в няколко области в страната, след които са Видин и Враца. 

Достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 като цяло е влошен. На това мнение са 63% от анкетираните в проучване на Националната пациентска организация, проведено през месец март 2021 в областите Видин, Враца, Сливен, Разград, Шумен, Хасково и Благоевград. Анкетирани са общо 151 участници, от които 84 са хора с хронични заболявания. Други заинтересовани страни, които са участвали в проучването са лекари, работодатели, представители на граждански и пациентски организации, представители на общинската администрация и на РЗИ. Като най-затруднен е оценен приемът в болница – според 115 от 151 запитани, а в най-малка степен пандемията е засегнала достъпа до лекарства и медицински изделия. Половината запитани са оценили достъпа до личен лекар и до лекар-специалист като затруднен. Като основен фактор за влошения достъп се отчита пренатовареността на системата. Значителна роля има обаче и страхът от заразяване, който възпира пациентите да търсят здравна помощ. 87 от 151 запитани смятат, че грижата за хората с хронични заболявания се е влошила, като най-много се е влошил достъпът до лекарско наблюдение и до хоспитализация (така смятат 81% от запитаните хора с хронични заболявания). 9 от 16 лекари обаче смятат, че тя не се е променила.

" Във Видин и във Враца няма нещо специфично, което да се отличава от общата група, която сме анкетирали в цялата страна. Например, за Видин, мога да кажа това, което са споделили хората като достъп и до препоръки, свързани с достъпа до здравеопазване. По отношение на трудностите пациентите с хронични заболявания са изтъкнали страха от заразяване като водеща трудност за това да не се посещава медицинска помощ.  Представители на общинската администрация и на РЗИ са казали, че е имало трудности в спазване на мерките, имало е паника сред хората, а според лекари има недостатъчен контрол и липса на ясни указания и протокол, по който те да работят. Подобни са препоръките и в град Враца", каза Анна Любенова- мениджър проекти на Национална пациентска организация.

Достъпът до здравеопазване в условията на COVID-19 като цяло се оценява като влошен, при това за почти всички изследвани негови аспекти, с изключение на достъпа до лекарства и медицински изделия. Практиката личните лекари да консултират по телефона е оценена като неадекватна. 50 от 53 пациенти с хронични заболявания, които смятат грижата към тях за влошена, са посочили, че здравната система се е фокусирала изключително върху COVID-19 за сметка на други заболявания. Това са само част от изводите, които са извели от Национална пациентска организация след направено от тях проучване за достъп до здравни услуги в условията на COVID-19. 

Как се е отразила пандемията на хронично болните, на здравната система и на достъпа на хората до здравеопазване. На пръв поглед достъпът до здравеопазване е бил влошен. И това е нормално, става дума за пандемия, заяви пулмологът от Видин д-р Иво Илиев:

"Човек полага грижи за собственото си здраве, но общественото здраве е функция на цялото общество. Пандемията е нещо, което застрашава всички. Застрашава устоите даже на самата обществена система и вие видяхте, че се предприеха мерки, които нарушават, до известна степен, нашите права и свободи. Но, същевременно това са нужни неща, които предпазват обществото като цяло, от факта да се получи огромен ефект, който да унищожи много голяма част от хората."

Зелени и червени коридори е трябвало да се въведат по време на пандемията, смята д-р Илиев:

"Да се преструктурира така здравеопазването че там, където има съмнения за болни от ковид, те да посещават тези зони или пък съответния кабинет, но той да има зона, в която работи червена зона и зона, в която работи зелена зона. Това съм го писал многократно до отговорните структури, но никой не реагира."

При д-р Иво Илиев чакалнята е затворена и работи единствено и само с часове, което минимизира риска от заразяване вътре в чакалнята, защото там се смесват хора, които са болни и хора, които не са болни от COVID-19. Най- късият път към справяне със заболяването е ваксинацията.

"Имаше много страх и продължава да има страх. Хората се страхуват за своето здраве. Има хора, които не са ме посещавали с хроничните си заболявания повече от две години, почти. Защото, примерно, периода, в който трябва да дойдат на контролен преглед е съвпаднал с началото на пандемията, след това се е страхувал и се появи това лято... Имаше неразбиране, имаше недоверие. "Аз не вярвам в това." Какво значи аз не вярвам в това? Той все едно да не вярва, че съществува въздух. Въздух си съществува. Ние дишаме, а дишайки може да се заразим. Това е факт и няма какво да се заблуждаваме. Коварна инфекция, която изисква напрежение и жертви, лични жертви и от всеки един от нас."

Медиите са помощник на лекарите в опита да канализират проблема, наречен пандемия. Единственият начин да се справим с нея е като се справим общо, всички., допълни д-р Иво Илиев и призова хората да вярват на лекарите и да обсъдят с тях ваксинацията.

Има ли отклонение на белодробната функция на преболедували ковид инфекцията може да чуете в звуковия файл.