Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Диана Русинова, ЕЦТП: Пътната безопасност изисква постоянен мониторинг на инфраструктурата

Диана Русинова
Снимка: Ани Петрова


Какви трябва да бъдат приоритетите пред новия Парламент за подобряване на безопасността по пътищата и намаляването на пътнотранспортните произшествия, за да се опазват здравето и живота на гражданите? 

Нужна е методология за осъществяване на мониторинг на пътната инфраструктура и безопасността, посочи в "Посоките на делника" Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

"При откриването на предходния Парламент нито една от избраните да представляват българския народ политически сили не извади като приоритет пътната безопасност и запазването на здравето и живота на хората. Не трябва да чуем обаче само, че е приоритет, а и конкретни, много спешни мерки. Смъртността се вдигна - към момента имаме 35 човека повече загинали, сравнено с миналата година. Парламентът и някой от събранието трябва да припознае темата за важна и да се ангажира с нея. Нужна е цялостна политика в сферата на пътната безопасност, а първата стъпка да бъде анализ и оценка на състоянието на текущата инфраструктура. Това не е правено никога, така че няма как да бъдем наясно какви мерки са нужни. Нормалният отговор на държавата в момента, когато стане тежък инцидент, е да се стартира акция. Това не дава резултат. При временното служебно правителство, както предупреждавах, пътната безопасност мина на заден план. Държавната агенция напълно мълчи, а министърът на регионалното развитие също".

От Центъра призовават и за повече експертиза при работата в насока подобряване на пътната безопасност.

"Нашият Европейски център не веднъж е подарявал инспекции, доклади и обследвания, правени за наша сметка, на АПИ, на Държавната агенция и на държавата, но резултат няма. Трябва да се отсее кой е експерт, кой говори общи приказки. Да се титулуваш като такъв не означава, че си такъв. Но експертизата не трябва да бъде пренебрегвана".

Статистиката сочи, че в последните няколко години България продължава да бъде на челно място в Европейския съюз по брой загинали при катастрофи. 

Пътната инфраструктура в България, намираща се в безобразно състояние, изисква постоянен мониторинг, категорична е Русинова.

"Най-вече искаме първоначален мониторинг - нещо, което дори в Европа не е правено, но първоначално да се заснеме инфраструктурата, така че да съберем база данни и да знаем кои са опасните места, да направим анализ на риска и да дадем финансова стойност на въпросите за коригиране на черните точки и опасни места. От друга страна, следва да има непрекъснат мониторинг, защото пътната обстановка се мени непрекъснато, трябва да бъдем подготвени, да имаме отговор на излизащите заплахи. Само така ще можем да взимаме превантивни мерки. Наш екип на предлага да заснемем със сателит дупките по пътищата, а идеята е да не стигаме до тях. Искаме да предупреждаваме, че има опасност да се появят такива".

Автоекспертът е част от екип, разработил иновативен метод за заснемане на текущото състояние на пътищата.

"Той съдържа използването на сателитни изображения за заснемането. В България няма собствени сателити, а всъщност има един, който е частен и е телекомуникационен. По-различното е, че един такъв продукт има добавена стойност за гражданите. Чрез ранното оповестяване на различни опасности можем адекватно да отговорим на предизвикателствата на пътя от гледна точка метеорология и инфраструктура. Ще знаем къде да насочим финансовия ресурс".

Европейският център за транспортни политики изчислява, че жертвите на пътя в България могат да намалеят с 25 %  посредством предложения метод.

Стратегиите са пожелания на лист хартия, ако политиците не поемат отговорност, обясни още Русинова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00

Село Чирен: Заедно можем повече!

Село Чирен е разположено е в Западния Предбалкан, в подножието на ниския планински рид Милин камък. Намира се на около 15 км от областния център град Враца. Природата тук е уникална, има множество изворни води, наблизо е  природният феномен Божият мост, местността Милин камък, но най-голямата известност селото придобива от  находището и..

публикувано на 14.11.25 в 12:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Безвластието се усеща по-силно и от корупцията

Стратегическите решения, които ще определят следващото десетилетие на европейския континент и ролята на България в тях, обсъдиха политици и експерти.  Основните акценти включваха ролята на НАТО, регионалните инициативи, механизмите за ограничаване на корупцията и укрепване на отчетността.  Представени бяха и начини, по които може да се..

публикувано на 13.11.25 в 10:00

Ресторантьори на прага на еврозоната - какви са проблемите в бранша?

От Българската асоциация на заведенията и Сдружението на българските заведения изразиха остро несъгласие с предложения държавен бюджет за 2026 година. Според тях заложените данъчни промени ще нанесат сериозен удар върху ресторантьорския и хотелския сектор. Председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов сподели, че..

публикувано на 12.11.25 в 10:45

Замръзна ли отново строителството на новия път Видин-Ботевград?

Новият скоростен път Видин-Ботевград е определен като приоритетен за правителството, но предвидените за строежа му средства в следващите години са по-малко. Към момента строителни дейности се извършват само в два от шестте участъка между Видин и Монтана. Отсечката Мездра-Ботевград се очаква да е напълно завършена чак в края на следващата година...

публикувано на 11.11.25 в 11:40

Има ли криза за пелети и колко ще ни излезе отоплението тази зима

Времето тази есен застудя по-рано. Отоплителният сезон започна, рязко се увеличи и търсенето на пелети. Повечето видинчани се отопляват на климатици, показа анкета на Радио Видин: "На климатик. По- удобно, по- изгодно ми е... На пелети от камината на Община Видин. Климатикът си е студена топлина... На климатик. Така, поне ние по -изгодно. А..

публикувано на 10.11.25 в 14:43