Дейността на Апостола на свободата във Врачанско

публикувано на 26.07.21 в 13:05

Красимир Богданов, историк

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди броени дни се навършиха 184 години от рождението на Васил Левски: най-великият син на България, възвеличаван, носещ единственото име, което в днешна България обединява в истинска емоция мало и голямо.

Няма кътче от Родината ни, което Апостола на свободата да е отминал в усилията си да убеждава сънародниците и да увлича съмишлениците в борбата за чиста и свята Република.

Неуморната му дейност по създаване на революционните комитети, които да организират освобождаването от османското иго, го отвежда и до Северозападна България.

През късното лято на 1872 година Дякона пристига и във Враца, разказа историкът Красимир Богданов.

"За първи път посещава този регион в страната през пролетта на 1872 година, когато е на път за общото събрание на БРЦК в Букурещ. Минава през доста от населените места. Изпраща писмо до врачанските дейци, с което ги насърчава към дейност, за създаване на организации. На 17 юли е създаден първият революционен комитет във Враца. Негов пръв председател става Кръстьо Новкиришки, подпредседател Мито Анков, касиер Мито Цветков, секретар Стефанаки Хр. Савов и членове Тодор Ванов и Цено Ангелов. Около 15 члена съставлява комитета преди идването на Левски. На 28 август 1872 г. вечерта Апостола пристига във Враца и отсяда в хана на Стоян Огоеца. Сутринта участва в църковната служба в "Свето Възнесение". Легендата разказва, че врачанската общественост е впечатлена от непознатия, който имал ангелски глас. По негово предложение комитетът е оглавен от Мито Анков, а група врачански дейци са натоварени с отговорната задача да посетят Рилския манастир, което и правят на 19 октомври 1872 г., като посвещават монашеското братство в народното дело".

Дейността на Левски в Северозападна България е насочена към уреждане на канала през Оряхово. От Враца, придружен от Анков, Левски извършва обиколка из Северозападна България до Берковица и Лом, а на връщане посещават селата Галатин, Девене, Баница, Тишевица, Долна Кремена, Лик и Липница.

"Най-важната връзка, през която са пренасяни оръжия, кореспонденция, преса от емигрантските дейци, минават през нея хора с подправени документи. В началото на септември прави голяма обиколка, посещавайки редица села в Искърското дефиле, в Мездренския край, а има желание да стигне и до Видин - представителен град, един от административните центрове на Османската империя, присъствието на армия и полиция е значително, така че намерението не е осъществено".

Илюстрация на опасната мисия на двамата революционери - Левски и Мито Анков - е сведението за посещението им в село Лик, преоблечени като търговци на грозде и вино.

Спомените, останали във Врачанския край, са любопитни и живи, не са строго научна изследователска работа, а са написани на живия говорим тогавашен език, поясни още Красимир Богданов, историк от Враца.

"Организирано е събрание и е учреден местен революционен комитет, като съзаклятническа клетва положили Цоло Пеловски, Георги Ивков, Нецо Гергов, Герго и Йончо Манчовски, Михаил Марков, Гото Мишов, Лало и Дуно Цановски и Тодор Брешковски. Пеловски е избран за временен председател, а за негов секретар и помощник бил утвърден Герго Манчовски. Верен на своята интуиция да не осъмва, там където е замръкнал след вечеря, Апостола и неговия спътник се прехвърлили в къщата на Нецо Гергов - Бояджията(1845 – 1927), която била снабдена с тайник, водещ през оджака към комина и оттам към задната половина на двора. Апостола останал в „тайната си квартира” още ден, за да обработи комитетската си архива".

На 22 септември, броени дни след обиколката на Апостола във Врачанския край, е осъществен фаталният Арабаконашки обир. Авантюристичните действия на неговия пръв помощник Димитър Общи,довеждат до масови арести от турската полиция, разкрита е голяма част от комитетската мрежа.

Левски е заловен, съден и обесен на 18 февруари 1873 година.

Преживе Васил Левски се заклева, казвайки че ще изпълнява точно длъжността си, което и прави. Длъжност, в която намира и редица съмишленици от всички краища на България. Смели българи, споделящи виждането на Дякона, че българите желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.