С платно по въздух и вода

Чавдар Славчов има много интересно хоби. Той обича да лети във въздуха с парапланер. Разработен на базата на спортните парашути, парапланерът е крило, което се напълва с въздух от въздушния поток. Това е безмоторно средство за летене, което с помощта на възходящите въздушни течения, или така наречените термики, се издигаш във въздуха и политаш. Екстремния спорт се нарича парапланеризъм. На някои места се среща и терминът параглайдинг. Парапланеризмът е най-простият и достъпен начин на летене. Необходими са: крило, сбруя, т.е. седалка, подходяща термоизолираща екипировка и желание, обясни Чавдар Славчов: 

"Това е един летателен апарат. Крило, което с него може спокойно да прелетиш разстояния над 400 километра. Миналата година българинът Весо Овчаров подобри националния рекорд като премина 530 километра над бразилската амазонска част, което е невероятно. Безмоторно превозно средство изцяло зависимо от вятъра и метеорологичните условия. Парапланеризма е много достъпен в България и има прекрасни условия. Аз лично направих първите си стъпки преди две години." 

По парапланеризма Чавдар се запалва от случайна среща със световно известните братя Веско и Наско Овчарови на тяхна тренировка в планина Витоша. И както повечето парапланеристи карат и кайт сърф, така и той се зарибява и по двата екстремни спорта. 

"Организираха едно мероприятие. Състезание парапланеризъм с кайтсърфинг, което започва от Ново село видинско надолу по течението и реално състезанието е парапланериста срещу кайтсърфиста. От там се запалих и по кайтсърфизъм. Отново използваме вятъра, отново имаме крило и имаме дъска. Практикува се във водна среда, но също така се практикува и зимата на сняг със сноуборд или със ски. Имаме прекрасни условия на Рабиша за кайтсърфинг, на Дунава имам също много добри условия, на морето." 

Добрите пилоти на парапланери могат да прелетят повече от 400 км. и да се издигнат на повече от 7000 метра височина, споделя още Чавдар Славчов: 

"Мои приятели са ми разказвали за полети в Непал. Вече говорим за Хималайте на 7000 метра. Дори са с кислородни маски, защото там знаете въздуха е разреден, така че това е както казах летателен апарат. Във всеки спорт има риск. Безопасността е на първо място. каквато и опасност да има винаги имаме един запасен парашут, който е сейфти. Каквото и да се случи във въздуха винаги имаме план Б, но преди да стигнем до план Б винаги трябва да знаем, какво правим, да запазим самообладание и да реагираме според ситуацията. Колкото и екстеремно да звучи, този спорт при една правилна подготовка е доста безопасен. Повечето хора го свързват с екстремизъм, не това просто е удоволствие. Когато съм във въздуха се чувствам много спокоен. Полетите ми повечето са от Витоша. От Враца, там също има рампа за скачания и съм скачал. В нашия регион съм използвал в радиус от 50-100 километра Чупрене, село Репляна. Там има един реплянски рид, който е около 900 метра. Хубавото на тези двата спорта, е че са напълно екологично чисти. Не ни трябва бензин, масло, не ни трябва да обслужваме нещо. Порсто използваме чиста енергия от вятъра. Нова екипировка за парапланеризъм струва в порядъка на 4000-5000 лева. Може да се намери екипировка и втора ръка, която е, в зависимост от това колко е използвана, между 1000 и 2000 лева. Искам да кажа на всеки, който иска да се занимава с този спорт, е първо да намери добри инструктори и вотрото, което е трябва много добре да се запознае с крилото, с командите. Много време трябва на земята да се играе с крилото, т.нар. кайтене. Просто да му свикне, да види как се управлява, защото това са ситуации, които ще се случат там горе и по-добре да ги отработиме на земята. Да имаме т.нар. моторни навици. Адреналина и това, което изживяваш горе е нещо, което не може да се опише с думи, трябва да се изпита. Там се чувствам свободен. Просто забравяш всичко и се насаждаваш на живота. Точно това нещо търся - освобождаване, връзка с природата. Обуздаване на елементите - вятър, вода, земя, огън от слънцето.