Българските носии все още са част от живота ни

"Прави ми впечатление, че хората от северозапада все още пазят традициите. Много състави има - фолклорни, танцови и нека да продължават така и за в бъдеще да се развива. Отначало започнах от преди повече от 20 години. Това, което ми е останало от моята баба, от моята майка, като събирателна дейност и просто в последствие ми остана хоби. После започнах да правя всичко за удоволствие, но в един момент доста неща са ми излишни и заради това решавам да ходя по мероприятия, по фестивали. Да радвам хората, да се забавлявам заедно с тях и на когото мога, да съм му полезна. Винаги се отзовавам. Основно съм на северняшки, от Видин до Варна. Удовлетворена съм от това, че запалих и една от дъщерите ми, която бродира ръчно бижута. Преди няколко дни имах рожден ден и ми беше избродирала българска шевица на едни бели маратонки."

Иво Иванов от патриотичен клуб "Бдинци" има собствена колекция от автентични носии и накити, които събира от 2013 година насам и ги показва на младите, за да се запази българщината. Част от колекцията си той показа на ученици от бреговското училище "Св. Св. Кирил и Методий".

"Носиите, които съм показал са автентични за бреговския край. Една разходка из колоритните носии на България от различни фолклорни области плюс една българо-мохамеданска носия. Накити съм показал. Всичко си има символика. Примерно гривната рогатка, която съм показал, много интересна история и нейната роля в чеиза на младата булка. Рогатката, тези две пъпчици да го кажа, те са кухи от вътре и в случая дрънка. Каква е била идеята на тази рогатка. Когато в едно семейство има момиче и вече е за задомяване, да се жени, майката прехвърля нейния чеиз на младата невеста, като първо отивала при златар и тези топченца, които са вътре в самата рогатка се вкарват. Каква е била идеята. Когато навремето, на забава са се събирали, на мегдана, от различни села момци и невести и като играела хоро младата булка ѝ е дрънкала ръката. По това младите момчета са се ориентирали, коя булка не е задомена. След като се омъжи жената, задължително отива при златар и тези топченца се махат от гривната. В последващи забави, да не дрънчи и това показва, че тя е задомена. В нашия край, бреговския, не сме характерни с богатите накити, както се знае за пиринския край, тракийския край, богато накити да има. Просто се е наблягало на кадифето в носията. Елечетата от кадифе, което е било за онова време голям лукс. По нашите земи не е имало такъв вид плат. Най-разпространените накити, показвали са заможността си с жълтиците, пендарите, които са си ги слагали около врата. Първите две носии са много пищни бреговски. Тук се показва колорита и възможността на бреговчанина, казах че нямаме накити, но примерно елечето на тази, това е толкова богато украсена със сърма, че не всеки може да си го позволи. Носиите при нас са двупрестилъчни работни, с престилка отпред и престилка отзад. Правило ми е впечатление, когато е много жега, по фолклорни събори в национален мащаб, жени се обличат само с риза, защото им е много горещо. Това е било недопустимо за онова време. Първо в патриархат сме живели. Мъжът е бил главата на семейството и няма да позволи от неговия дом, жена, момиче да бъде с престилка, да прозира всичко през престилката, при положение, че тогава не е имало бельо."