Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Чешма край Типченица има нов облик

Снимка: Сергей Цеков

Композиция от 3 атрактивни дървени навеса изработени с ръчен труд облагородяват отскоро района на обществената чешма край село Типченица. Освен да си налеят студена изворна вода, посетителите могат да седнат на пейките с масички и под заслона да си направят барбекю. Новото място за отдих е дело на занаятчията Сергей Цеков:

  

"Нещата ги финансира чичо Иван, той е родом от Типченица и ме потърси, за да му свърша работата. Аз като занаятчия, това си е един вид приложно изкуство, държа нещата да имат своят стил. И от там нататък той ми се довери и мисля, че съумях нещата да имат стил и да изразяват майстория, защото аз съм с убеждението, че България е имала и вярвам, че ще има традиции в майсторията, тази, която аз практикувам - именно дърводелството. Това, което съм изработил е навесна конструкция над чешмата, тя се намира малко преди входа на село Типченица, 300 метра преди да започне селото в букова гора, която я прави с много хубава вода. Много е ползвана, направи ми много хубаво впечатление, че докато работех постоянно спираха коли, хора - жители на селото и хора, които преминаваха за съседните села или по работа. Преди това е имало навес, който не е бил към чешмата а само навес за барбекю. Но там сега в момента се строи пътят Е79 и при маневра на голяма машина са съборили стария покрив, който беше за мен безличен. Аз държах нали, да бъде по-различно конструиран. От там нали, се възстанови самото барбекю, отделно покривче се образува, защото терена е така на дъга, различно и щеше да е по-грозно ако се обхване в един покрив барбекюто и навеса, който го има. За това са на 2 отделни конструкции. Те, де факто, са 3 покривни конструкции една до друга, независими една от друга, но същевременно стилови еднакви нали, за да се следва линията, която има там. Общата квадратура на 3-те навеса е между 80-100 квадрата, което не е малко, мащабно е като работа. И това, което ме радва е защото това е един пример, как едно обществено нещо се прави както трябва. Както са го правили нашите деди, за общественото най-доброто. А сега принципа за съжаление е обърнат."


Около 1 месец е бил необходим на Сергей Цеков за изработката и монтажа на дървена конструкция. За облагородяването на общественото място лични средства е отделил местният жител Иван Иванов, който споделя, че всичко прави от обич към родното място.


"Това ми е родното село и за туй. Да, това е най-важното. Като дълг основно това, което съм благодарение на моите родители и учители, затова се чувствам задължен. И като имам възможности, по примера на предците ни, които са били по-заможни да оставим нещо за поколенията, хубави неща. Трагично беше и за това, на входа на селото е. Сега се надяваме с новият път там да се засили интереса, да направим по-хубаво място за живеене. Радвам се, селото ни е много живо. Привечер почти е пълно там на барбекюто, чешмата, то стана доста приятно така. Водата е букова и е много хубава, не спира целогодишно и почти цяло село, даже има хора от Мездра ходят специално събота и неделя с доста съдове да си налеят от там, че много хубава вода, много студена. Сега особено за лятото е много приятно, че е букова сянка и е хладно през целият ден в тези жеги е само за тази работа. Барбекюто е с фурна, върши добра работа..."


Иван Иванов допълва, че инициативите по облагородяване на Типченица ще продължат и за напред.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Възраждат Дома на железничаря в Мездра

На своето последно заседание Общинският съвет в Мездра даде съгласие и възложи на кмета Иван Аспарухов да финализира сделката с „Холдинг БДЖ” за придобиване собствеността на сградата на Дома на железничаря. Така вече се вижда краят на сагата с тази символична за града сграда.  Как обаче се стигна до този казус? Преди 50 години - през 1974 г. по..

публикувано на 01.10.24 в 08:46

Ана-Мария Герасимова: Творец от Берковица, който покорява сърца с музика, литература и доброта

Родена в живописното градче Берковица, сгушено под връх Ком, Ана-Мария Герасимова е пример за вдъхновение. Завършва езиковата гимназия в Монтана, а след това заминава за София, за да следва "Право". Нейният творчески дух, обаче, не остава на заден план. Още от 4-годишна възраст Ана-Мария свири на пиано - нотите са първото, което научава, дори..

публикувано на 30.09.24 в 17:30

Читалищата откриват новата си творческа година

Новата учебна и творческа година на видинските читалища ще бъде открита на 1 октомври, когато в образователните и творческите им школи ще влязат таланти от всички възрасти. В Народно читалище "Светъл ден" най-малките ще са 5-годишни. Те ще прекрачат прага на школата по съвременни танци. За по-големите са народните танци, обясни Йоана Ванкова от..

публикувано на 30.09.24 в 16:59

"Ние, потребителите": Продажбата на столчета за кола по стария стандарт подлежи на санкция

В рубриката "Моите права" днес ще засегнем темата за безопасността на децата при возенето с автомобил. От 1 септември влезе в сила важна промяна при продажбата на детски столчета за кола. В магазините вече трябва да се предлагат само седалки, които са изработени в съответствие с т. нар. "i-Size" стандарт . За това напомни Габриела Руменова..

публикувано на 30.09.24 в 13:00

В „Музикална зона“: есенна винена терапия с музика

Есен е! Виното вече е сложено в бъчвите и докато чакаме да стане, ще се заредим с добро винено настроение, за да подпомогнем неговата ферментация ;) Винено- опияняващ привет от ефира! Песни за виното ще слушаме и ще посетим най- известните винарски региони в света. Всеки винен пътешественик има любими места и вина- такива, които е посетил..

публикувано на 30.09.24 в 09:00

Да запазим мирен дух, да не помръква нашият духовен взор

Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в  зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..

публикувано на 29.09.24 в 08:00

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..

публикувано на 27.09.24 в 17:20