Снимките вече не са на хартия, но продължават да пазят моменти

На 19 август се отбелязва годишнина от официалното представяне /1839/ на фотографския процес, изобретен от Луи Дагер. Той е обявен и патентован във Френската академия на науките на 7 януари 1839 г, но на 19 август през същата година, френското правителство изкупува патента и го предоставя на широката публика като "Подарък към света".  Едно от най-важните открития на научно-техническата революция, завладяла света през XVIII - XIX в. е конструирането на фотографския апарат. С развитието на технологиите и навлизането на смартфоните, всеки от нас е станал един вид любител фотограф. Всички снимаме и споделяме в социалните мрежи спомени, природа и какво ли още не. Евгени Евгениев от Видин е млад и перспективен фотограф. С първия си фотоапарат се сдобива на 14 годишна възраст, разказва той: 

"Интересът ми се породи, когато бях на 14 години, още 2014 година. Когато ходех на почивка или дори тук, във Видин, когато идваха туристи и просто виждах ,че носят едни апарати с малко по-големи обективи и просто ми беше супер интересно, как ли снимат тези тела, какви снимки излизат, какво се получава. Така постепенно това се зароди в мен.  Спонтанно се случи. Лятото преди една почивка реших най-накрая да се сдобия с апарат. Любителско тяло беше, нищо не разбирах, така че набързо проверих в интернет и още на следващия ден вече го имах в ръце това тяло. като го хванах, разопаковах всичко и веднага започнах да щракам. Отидох в градината и както всеки начинаещ аматьор започнах с цветенца, пейзажи, Дунава, каквото видя. Предпочитам да правя снимки предимно на хора, тъй като самият контакт с човека срещу теб, емоцията. Ако ти носи радост, това което вършиш, не бих го приел като трудна работа, ами до някъде като възможност да се усъвършенстваш. Емоциите, които създава в човека, чувствата, които събужда, спомените, които връща, една снимка трябва да ти въздейства по какъвто и да е било начин. Може да те разплаче, но може и да те разплаче от смях."

Попитахме Видинчани обичат ли да правят снимки или да ги снимат тях самите и какви снимки предпочитат да правят:

"Ами на напоследък не обичам да се снимам, но да, обичам да снимам децата си, нещо хубаво, интересно, по различно... Да, понякога пейзажи, стари сгради, всичко, което е интересно... Тя обича много и аз обичам. Тя просто улавя моментите, има усет за подходящия момент... Обичам да снимам всичко за сега, но иначе искам да снимам хора, сватби, събития... Снимката си е разказ. Една снимка може да бъде хиляда думи, да разказва много повече от това, което изглежда на пръв поглед... Да, също и да си правя селфи... Обичам да снимам. Не бих казал, че съм професионален фотограф, но още от детските ми години имаше "ТНТМ", това е едно движение, организация за техническо научно творчество на младежта. Още в онези години съм посещавал уроци по фотография. В последствие имах във вкъщи лаборатория. Черно-бяла фотография съм работил, впоследствие цветна. И до ден днешен използвам фотоапарат, разбира се вече цифров, не на лента. Правя го за спомените."