"За 6 септември като един от най-ярките моменти в българската история, в които българският народ се оказва единен и решава проблем, създаден изкуствено срещу него отвън, и успявайки да го защити по най-блестящия начин, е говорено много. Затова не ми се ще да казвам всички факти, които са добре известни, но все пак не мога да се въздържа от една интересна аналогия от ситуацията, в която сме днес, и ситуацията, която е тогава. Защото българското Съединение през 1885 година, на 6 септември, е в обстановка, която никак не е благоприятна за това, което прави българският народ. Фактически в самата държава и тогава, като сега, има разделение, то върви по няколко линии - по линиите на русофили- русофоби, по линията на туркофили- българофили, по линията на интересите на отделните велики сили, противоречията между Англия и Русия, всички останали държави, интересите на Австро-Унгария, съседите ни - кой ли не ни притиска отвън и това резонира върху българското общество. Вътре в него няма единна политическа мисъл, но въпреки всичко има добри политици. Да не забравяме, че по това време ръководител начело на държавата е един велик политик - Петко Каравелов, а председател на Народното събрание е не кой да е, а Стефан Стамболов. Разединеният в политическо отношение български народ обаче е обединен от една велика мисъл, от една велика идея - това е идеята за целокупна България, за събирането на всички разпилени български земи в едно общо отечество".
Това, което искам да кажа за този ден, е, че въпреки политическите страсти, въпреки противоречията между политици, когато има обща цел, когато има обща визия за бъдещето, когато може енергията на един народ да бъде насочена в една правилна посока, то резултатите идват неминуемо след себе си. Независимо кой кой е, независимо кой какъв е. Затова моят призив в такъв ден е наистина да прочетем отново онова, което стои на Народното събрание - Съединението прави силата, призова Захари Захариев.
Повече чуйте в звуковия файл.
Климатичните промени, липсата на дългосрочно планиране и остарялата инфраструктура поставят водния ни сектор под все по-силен натиск. Водните обекти заемат около 1,81% от територията на страната. България разполага с 99,7 млрд. м³ пресни води годишно, но 75% от тях са само от река Дунав, имат транзитен характер и ограничена полза за питейни нужди...
За поредна година се провежда международният конкурс Danube Art Master /DAM ("Дунавски майстор на изкуствата“). Тази година е под мотото "Нашият Дунав Нашето Бъдеще". Конкурсът има за цел да насърчи всички живеещи в Дунавския басейн да повишат своята осведоменост и да бъдат активни в опазването на реката и притоците ѝ. Националната фаза на конкурса..
Видинската детска градина "Русалка" е еко детска градина. Носител е на "зелен флаг". До него се стигна чрез редица активности за опазване на околната среда. "През септември 2024 година имаше обучение за желаещите да се включат в това движение. Ние се включихме, създадохме екокомитет и си направихме един стратегически план за действие..
Проблемът с пътния травматизъм у нас е тема, която често е на фокус заради множеството катастрофи с пострадали и загинали. Когато стане въпрос за пътнотранспортни произшествия, една от основните причини за тяхното възникване е разсейването, това коментира за Радио ВИДИН бившият министър на младежта и спорта и осемкратен рали шампион на България..
17-годишната Дара Драганинска издаде вестник за село Паволче. Чрез печатното издание ученичката от Профилираната езикова гимназия "Йоан Екзарх" във Враца иска да покаже на по-голяма аудитория богатата история и културното наследство на селището. За да бъде реализирана идеята, Дара, която е жител на врачанското село, коментира за Радио ВИДИН,..
60 години след откриването на едно от знаковите тракийски съкровища у нас, това от Могиланската могила в центъра на Враца, там отново работят археолози. До нови разкопките в района на могилата се стигна, след като там беше съборена стара къща, за да бъде построена жилищна кооперация. Археологическото проучване, което спря строежа, ще продължи до..
"Трио Балканске жице" е състав от трима сръбски китаристи – баща с двамата му сина. Това са Зоран, Никола и Желко Старчевич, които освен виртуозни инструменталисти са и преподаватели по класическа и джаз китара. Кръстили са своя стил "балкански суинг-джаз китарен етно-уърлд фюжън" . В него се усещат влияния на различни клутури, най-вече..