Природните красоти провокират Ваня Юрукова да започне да рисува

Ваня е родена  на 26 май 1981 година в Берковица. Детството ѝ  преминава в малкото планинско градче. Спомените на Ваня са свързани  най-вече с нейната баба, която я гледа и възпитава  до 6. клас. Именно баба ѝ я научава да обича родния край и родната земя. Тя я учи да помага на всеки, който има нужда, да гледа на света с широко отворени очи и да вижда доброто.Средното си образование Ваня завършва в гимназията в град Берковица. И понеже любим предмет ѝ е биологията, решава да кандидатства с този предмет. Кандидатства  в Медицинския колеж в  София, записва специалност "Акушерство" , една  професия, свързана с хуманност и помощ в един от най-запомнящи се  моменти за всяка една жена - раждането на нейните деца. След дипломирането си заминава за Италия. Живее и работи една година там. Причината да отиде в тази страна е да разбере как се  чувства една българка в чужбина и да направи сравненията и изводите за себе си. Впечатлява я красотата на тази средиземноморска  страна, подредеността и щастието, което се усеща в хората. Разбира, че може да се адаптира и в чуждоезична страна, но в същото време родовият корен не спира да я тегли обратно. Така се връща  отново в България. Продължава да учи висше образование, специалност "Биотехнологии" и успоредно с това работи като акушерка в Онкологичен диспансер, отдел "Гинекология".

Когато през 2006 година се раждат двете ѝ момчета - близнаци, отдава цялото си време и енергия за тяхното отглеждане, а по-късно и за възпитанието им.  Доста късно започва да рисува, но затова пък много интензивно. 

"Най-вероятно тази любов, която е натрупана в мен към красотата, към Балкана,  към всички красиви гледки е събудила в мен това желание да искам да рисувам.", казва Ваня.

Първата ѝ изложба е подредена в родната Берковица и носи името "Сезони". Пейзажи от различни годишни времена и часове на денонощието са интерпретирани от Ваня Юурукова и показват богата палитра от емоции, тайнствени светове и желанието за връзка с чудния свят на природата.  А любимите ѝ персонажи са дърветата. Избира да работи с акрилни бои. Продължава да опитва различни техники, да се учи от различни художници, които споделят своя опит в интернет.

 
Днес тя живее със семейството си в София. Всяко лято си идва в Берковица с децата, където  си почива от забързаното ежедневие и градския шум. И не спира да  рисува. 

ДЕТСТВОТО
"Аз съм имала много хубаво детство.  Мен ме отгледа баба ми до 6. клас, тя е основна фигура в живота ми. В голяма степен баба ми е е насадила в мен любовта към земята, към родното място, към природата. Споменът, който имам, е свързан с нея. Баба ми е пример на човек, който искаше да помогне на всички. И със сигурност тя ми е повлияла и аз да искам да помагам на хората, на животни, и всъщност това съм го правила от дете. Давала ми е добри примери. "

РИСУВАНЕТО
"Трябваше ми повече време, за да усетя, че искам да рисувам, че искам да правя точно това. Рисуването се появи доста по-късно в моя живот. Едно желание от красотата на природата  реши да се прояви в мен и се отключи. И стана много ненадейно. Най-вероятно тази любов, която е натрупана в мен към красотата, към Балкана,  към всички красиви гледки е събудила в мен това желание да искам да рисувам. Имах копнеж, желание, молба да мога да рисувам. Това съм си мислила, че животът дава награда в даден момент и съм щастлива, че се появи рисуването в живота ми... Винаги гледам да науча и да вкарам нова техника, нещо различно, което да провокира и мен самата."

БЕРКОВИЦА
Берковица за мен е най-красивият град. Има някаква магия в Балкана, Балканът  винаги ме привлича и ме дърпа насам към този град, чистият въздух също. Лятото винаги се връщам в Берковица и го прекарвам тук, в Берковица. Когато отивам в планината, се чувствам винаги много по-добре. Това нещо ме зарежда и вдъхновява."

ДЪРВОТО
"Първата ми картина -  нарисувах дърво. Дървото ме вдъхновява, самото дърво, разклоненията, клонките. Има някаква  сила в самото дърво, то носи спокойствие.."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.