Добруша - селото на столетниците

Селото е разположено в красива местност, заобиколена от гори. В района има богат строителен материал, който местните са ползвали от векове за градеж да домовете си. Осемдесет процента от земята в землището на Добруша е обработваема, а наличните водни ресурси в местността "Извора" до средата на двадесети век били напълно достатъчни за цялото село. То растяло и се развивало, като броят на жителите му нараснал на повече от 450.

Днес обезлюдяването на района е сложило своя отпечатък и върху живота в Добруша. В селото са останали само 100 жители, голяма част от които са минали 80-те. В селото има само един ученик и няколко младежи, които работят във Враца или в столицата, а в родното село идват само на гости през лятото.

"Средната възраст на хората в селото е над 65 години, имаме даже и няколко човека на повече от 90", обяснява кметският наместник Надка Каменова.

"Лошото е, че много от тези възрастни хора имат здравословни проблеми- някои не чуват, други не виждат, а трети пък са трудноподвижни.

Дълголетието им се дължи може би на това, че селото ни се намира в една прекрасна местност. Що се отнася до работата, те са работили предимно в ТКЗС-то и са гледали добитък. Някои са работили в Бойчиновци, други в Бели извор. Днес тук никъде не може да се намери работа. Имаме един арендатор, който обработва земите на хората, но работата му е изцяло механизирана и е наел само 2-3 работници. Всички останали пътуват до Враца или Монтана, кой където е успял да намери работа.

Липсата на работа е и основният проблем на селото. Ние сме като откъснати тук. Нямаме никакъв превоз до жп гара Ракево и до Криводол. Трябва да има държавна политика за поддържане на живота в тези по-малки населени места от Северозападна България, защото и ние сме хора, и ние плащаме данъци и би трябвало малко по-голямо внимание да се обръща на тези населени места с по-възрастно население. Всеки има нужда от повече грижи, от повече внимание.

Хляба получаваме в единствения магазин, който имаме в селото. Община Криводол има разнос на храна, която се заплаща от желаещите, а отделно имаме топъл обяд и за 18 възрастни трудноподвижни жители на селото.  

През 2009 година с построихме църква, защото преди не сме имали свой храм. Селото ни си има и химн.

"Китното малко селце, обичаме те от сърце..." се пее в песента.

Сега, дано нещата да се оправят и да вървим към нещо по-добро, да се стабилизират пенсиите на възрастните, защото в селото има много хора с минимални пенсии, които стигат само за лекарствата, тока, водата и някой телефон... Надяваме се, всички се надяваме за нещо по-добро, по-хубаво. Нищо, че сме възрастни- и ние сме хора, и на нас ни се ходи на екскурзия, на море, че даже и в чужбина- защо не?", споделя мечтите си за по-пълноценен живот на възрастните хора и в по-малките населени места в Северозапада Надка Каменова.

Целите интервюта и какво още искат жителите на село Добруша - в звуковия файл.