Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: По-силна - за теб!

Науката и технологиите ще осигурят по-добър живот на европейците

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проучването "Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите" показва, че 9 от всеки 10 граждани на ЕС смятат, че като цяло влиянието на науката и технологиите е положително. Гражданите очакват редица технологии, които понастоящем са в процес на разработване, да окажат положително въздействие върху нашия начин на живот през следващите 20 години, като това са по-специално слънчевата енергия, изкуственият интелект, ваксините и борбата с инфекциозните болести. Резултатите показват също висок интерес към науката и технологиите и желание сред гражданите да научат повече за тях на места като кметства, музеи и библиотеки. През последните години в много области нарасна интересът, очакванията и ангажираността на гражданите на ЕС с науката и технологиите. Когато бъдат попитани в кои области научните изследвания и иновациите могат да доведат до промяна, респондентите най-често споменават здравеопазването, медицинските грижи и борбата с изменението на климата. Тези резултати са в съответствие с нарастващия интерес към нови медицински открития, който се е увеличил от 82% на 86% от 2010 г. насам.

Страхувайки се за здравето си хората все повече се надяват на учените и научните изследвания, смята Петър Теодосиев, главен редактор на списание "Българска наука":

"Реално изследването е доста интересно и като факти, които представя. За съжаление аз мисля, че в България нещата не стоят точно така. В последните 5 - 10 години събитията, които се случват и в България и на европейско ниво за популяризиране на науката дават такъв тип резултати - да се вярва и да се разчита науката да реши проблемите на обществото. И мисля, че това говорене за наука има този ефект..."

Това признание безспорно се отразява положително на научните работници и ги стимулира да работят по-усилено и мотивирано, дори в затегнатите мерки, в които се намира страната ни и новата вълна на COVID-19. Европейският съюз подкрепя науката с реални действия - "Хоризонт Европа" е основната програма на Европейския съюз за изследвания и иновации с бюджет от 95,5 милиард евро. Програма се очаква да засили взаимодействието между науката и обществото, смята българския евродепутат Искра Михайлова:

"Новата програма "Хоризонт Европа" е очаквана от научната общност в Европа, от младите учени, от научните институти, но също така и от бизнеса, който включва иновациите в своите бизнес планове и реално превръща целите на Зеления пакт и дигиталната трансформация в конкретни решения, продукция и конкурентноспособни мерки. Новата програма е изключително амбициозна в три основни направление. На първо място тя сама по себе си тя е иновативна като подход, инструменти и търсен ефект. Второ -  програмата е изключително гъвкава и достъпна за всички заинтересовани страни като същевременно е отворена за развитието на основните направления за зелената и дигитална трансформация. И не на последно място Програмата е в дълбока и ефективна синергия с общите политики на ЕС, но и с всички програми и финансови инструменти от многогодишната финансова рамка и механизма "Ново поколение" на ЕС."

Пандемията и социалноикономическите последици от нея показаха ключовата роля на науката при овладяването на глобални катастрофи. Според евродепутата Иво Христов бързото мобилизиране на средства в кратки срокове и синхронизираните усилия на научните екипи на европейско и международно ниво носят надежда за скорошно завръщане към нормалния начин на живот:

"Ключовата дума за успеха е солидарност. Солидарност в преодоляването на географските неравенства в научния капацитет между отделните държави членки. Солидарност чрез осигуряването на адекватно възнаграждение и възможности за професионално развитие на учените във всички страни от съюза. Солидарност с държави като България, чиито учени мигрират зад граница, чрез създаването на стимули за завръщането на висококвалифицирани лица. Впрочем кризата ни научи на децентрализация и работа от дистанция, което можем да приемем като градивен урок за бъдещето. Затварянето на пропастта между Източна и Западна Европа в областта на науката и иновациите ще бъде истинското мерило за успеха на новата програма "Хоризонт Европа."

Повече от половината граждани на ЕС смятат, че научните работници в Китай , САЩ и Япония имат по-големи успехи от научните работници в Европа по отношение на откритията. Програма Хоризонт може да промени това мнение  чрез насърчаване на съвместното създаване на програми за научни изследвания и иновации и чрез пряко включване на гражданите и гражданското общество в провеждането на научните изследвания и разработването на иновациите. Това ще бъде постигнато в рамките на програмата и чрез специални дейности, като същевременно се наблюдава приносът на гражданите и навлизането на научните изследвания и иновациите в обществото.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05