Петя Русинова: Селановци е част от мен и аз съм част от Селановци

ДЕТСТВОТО
"Баща ми беше с една много интересна професия. Беше техник-осеменител на крави. Неговата мечта беше всички говеда в селановска община да станат черно-шарени. Това беше професионалната му мечта. Ние с брат ми сме наследили този работохолизъм от двамата си родители. И категорично от тях сме наследили чувството за хумор. Баща ми беше с тънко чувство за хумор, много фино. Той беше и майстор - шивач и слушаше радио. Знаеше всички арии от опери. Това е слушал. А майка ми беше с  алармаджийски тип хумор и около нея се събираха съседите, защото там беше весело. Аз съм израснала в много хармония и топлина. Аз бях от глезените деца. Цял живот съм глезена, включително и в новото семейство, в което попаднах. Това не значи, че не си нося отговорностите..."

УЧИЛИЩЕТО
"Когато отидох на училище първия учебен ден, отидох сама, моята майка беше болна и не можеше да дойде. Така започнах самостоятелно училище. Но ако трябва да съм точна, преди това сама отидох да си пробия ушите. Така че този момент на самоинициатива в мен отдавна съществуваше. Имах една прекрасна начална учителка, Марийка Кръстева. Не беше селановчанка и беше много красива. И сега се замислям колко децата формират чувството си за естетика от тези първи докосвания до учителя. Тя идваше много елегантно облечена, слагаше дискретно червило, с хубава прическа. Влиянието на Марийка Кръстева върху мен е изключително силно. В анкетата, която ни дадоха в четвърти клас, аз съм написала: "Искам да стана учител"."

БРАТ МИ
"Всичките неща, на които той ме е научил, определено са с прагматическа  насоченост, както биха казали сега."

 СВАТБИТЕ
"Не пропусках от най-ранното си детство да ходя на сватби. Няма значение дали съм канена. Ставах в неделя и като чуех, че тупа някъде тъпан, и питах: "Къде има сватба?", на което почваха да ме агитират, че там не сме канени, и аз чаках, и в един момент се изскубвах, обличах си официалните дрешки и отивах, защото има музика. Имам една снимка, на която съм на сватба на съседка, през двора минах и отидох в 9:15 минути, музиката свири, аз играя сама и един от саксофонистите, най-добрият Асен, играе с мен, за да не съм сама. Булката стои права на сянката и няма никой друг. И личи колко съм съсредоточена в танца и в ръченицата. Това беше едно от любимите ми занимания."

УЧИТЕЛИТЕ
"Няма да забравя нашия учител Ангел Мановски, който и сега е жив и свиреше на тромпет в Оряхово. Той беше учител по практика и когато за пръв път влязохме в завода за хидравлични крикове, той ни казваше така: "Вие не се готвите за работници в този завод, оглеждайте се какво не ви харесва в организацията на работа, за да можете да ми кажете и аз да го предам на ръководителите." Той виждаше в наше лице бъдещи ръководители. И аз никога няма да го забравя."

САМОДЕЙНОСТТА
"Научих страшно много текстове, които и досега помня. И това ми помогна да тренирам една памет, за което съм благодарна на всички свои ръководители. "

ИСТОРИЯ И ФИЛОСОФИЯ
"Ако трябва да избирам по кой предмет искам да преподавам, бих избрала философия, защото там децата се разгръщат по друг начин. Така ми дойде идеята да направя школа на малки философи, а по-късно и този национален конкурс, който вече 9 година ще посреща есетата в Селановци от цялата страна, като разсъждения върху темата мисли от Малкия принц. Като започнах работа като историк усетих колко огромно удоволствие ми доставя работата... И да кажа на учениците си -  В този живот не може да учим науките, които обичаме, те всички в един момент ни трябват. Човек не знае кога и какво ще му дотрябва в живота."

 
ОУ "Н.Й.ВАПЦАРОВ" СЕЛАНОВЦИ
"Важното е да сме живели пълноценно и да сме оставили това, което сме искали след нас. Като си направя равносметка, твърдя, че това, което е след мен не само изглежда добре, но е и стабилно. Аз съм се претворила в поколения ученици,
сега реших да предавам този мой опит, някак си не е честно да остане в рамките на селановското училище. А опитът ни  областта на  приобщаващото образование е завиден. Създадохме екип от логопед, психолог, трима ресурсни учители - пет помощници на учителя. Това е голямо постижение, това е работа с всяко дете, с ясна цел...

Във времената със забързан ритъм на мене ми се иска все пак до момента в който съм в състояние да давам, ако ми го искат. Много обичам да предавам, да давам това, което знам. Когато давам се зареждам..."


Повече може да чуете в звуковия файл.