Има ли нарушения при усвояването на европейски средства в Северозапада?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Северозападна България продължава да е в дъното на всички класации. Налетите близо половин милиард лева европейско безвъзмездно финансиране от "Иновации и конкурентоспособност" в региона не са дали ефект. Жизнената среда не се е подобрила и той продължава да е най- бедният не само в България, но и в цяла Европа. Това става ясно от анализ на Министерството на икономиката за ефективността на оперативната програма за периода 2014-2020 г., в който Северозападна България бе обявена за приоритетен регион при усвояването на безвъзмездните евросредства. Анализът е установил нарушения в близо 100 проекта от Северозападна България и сега получателите на парите трябва да възстановят общо 24 млн. лв, каза преди дни служебният министър на икономиката Даниела Везиева. Усвоената сума от 930-те проекта от Северозападна България е 478 милиона. Защо регионът не се е възползвал от тези средства? Една трета от всички нарушения, установени по Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" за изминалия програмен период, са в Северозападна България. Регионът беше приоритетен в проектите за икономическо възстановяване в периода 2014-2020 година. Установените нарушения са на стойност 24 млн. лева. От 930 проекта, реализирани в Северозападния регион, са установени 94 нарушения, най- често при провеждането на обществените поръчки, съобщи на брифинг служебният министър на икономиката Даниела Везиева:

"Недопустими са практиките, които констатираме в анализа. Фирми, които регистрират, че работят софтуери в Северозападен район, а всъщност по трудовите договори работещите са на други места. Това е единият от аспектите, и другият е свързан с проекти за разработване и внедряване на иновации в предприятия, тоест закупуване и разработване на софтуери. Също голяма част от тях към момента не са вече факт в Северозападен район ... Косвените ефекти, които търсехме, приоритизирайки Северозападен район, всъщност не ги отчитаме. Нито се е подобрила жизнената среда в този район, нито е намаляла вътрешната миграция."- заяви Даниела Везиева и подчерта, че затова мерките по контрола ще бъдат затегнати. По установените нарушения вече работи прокуратурата, а една част от тези 24 милиона лева, вече са възстановени, а със случаите се е ангажирала и европейската прокуратура. 

Кои са основните грешки при провеждането на обществените поръчки и защо 1/10 част от тях в Северозапада са в нарушение? Разговаряме с Красимир Кирилов, председател на видинската търговско- промишлена палата.

"Когато говорим за нередности, винаги трябва да се гледат конкретните случаи. Ние също работим по такива европейски проекти, макар и да не е към Министерството на икономиката, но при сто нередности най- вероятно и съм сигурен, че има и такива, които добронамерено са си изпълнили нещата и такива, които съвсем съзнателно са извършили нарушения с цел да се облагодетелстват. Това е факт, който няма как да не го признаем ... Това което се видя от извадените цифри и материали, говори, че над 40% от фирмите са в IT сектора и че договорите, сключени с тези фирми не са в Северозапада. Ако фирмата е в Северозапада няма как тя да има трудови договори, сключени на друго място, според мен. Договорите трябва да са тук. Тук може би е имало до голяма степен и недоглеждане при оценката на тези проекти. Много е вероятно голяма част от тези проекти да са изпълнени, но всъщност няма как модернизирайки едно предприятие да се усети в целия Северозапад подобряване на жизнената среда."- обясни Красимир Кирилов.

Икономистът Радослав Георгиев от Видин също коментира установените нарушения в Северозападна България при реализацията на проектите за икономическо възстановяване в периода 2014-2020 година. Той направи и някои важни уточнения:

"Много е жалко, че Северозападът поема 1/3 от нарушенията по всички проекти, които са финансирани ... Големите нарушения са, че голяма част от фирмите, след като са приключили проектите си или може би в процеса на приключване са преместили седалищата си на други места и включително назначените хора то тях са на трудови договори, които са пак на други места, а не в Северозапада. Какво всъщност означава това? Това означава, че целта на тези допълнителни точки, които се дават за Северозапада, е точно такава- фирми от Северозапада да получат средства, с които да изградят капацитет, с който капацитет да успеят да бъдат конкурентноспособни на останалите фирми в страната. Само, че тук се получава едно заобикаляне на тази цел."- поясни Радослав Георгиев.

Видинчани са скептични, относно разходването на европейските средства в този регион на страната- показа анкета на радио Видин:

"Парите на са вложени там, където трябва, а са пуснати по някакво друго перо. Според мен са виновни фирмите и част от управата, защото тези фирми без управата не важат нищо ... Аз не и вярвам, управляващите лъжат естествено. Много се възползват от това сега да правят PR за изборите, ама аз не вярвам на никой вече. Защо в България, когато има злато, ние нямаме нищо? ... Има една конкретна политика към нашия регион от държавата през последните 30 години. Дали са доказани такива злоупотреби или не, може и да има такива неща, но това е характерно общо взето за цяла България, защото се знае, че тук масово се практикуват такива неща."- коментираха видинчани.

Кои са основните грешки при провеждането на обществените поръчки? Потърсихме Мариела Савкова, управител на Областния информационен център във Видин:

"Като цяло подкрепата за местния бизнес продължава да е недостатъчна. Това е видно и от броя сключени договори за безвъзмездна финансова помощ до 2018 година. Това са 47 броя договори, от които над половината са с външни фирми, които са разкрили дейност в областта. Тук не включвам и последните 107 договора, по които местният бизнес получи помощ във връзка с COVID-19 пандемията. На фона на обявените проблемни 930 договора в Северозападния регион, броя на бенефициентите от Видин не е голям, видно е и много се надяват, че местните фирми не присъстват в този непрестижен списък, защото ние нееднократно, всъщност множество формати на събития сме провели, в които сме обсъждали именно изискванията за устойчивост и другите цели на европейското финансиране. Относно установените нарушения, анализът показва, че отношение има европейската правна рамка и нейното прилагане в България, и в този смисъл са външни и вътрешни."- уточни Мариела Савкова, управител на ОИЦ Видин.