"На първо място го правим за наше удоволствие и за самата тръпка от снимането на тези изоставени места, които просто никой не отговаря за тях... Просто е готино да идеш на самото място- едно такова страхопочитание нали, защото знаеш, че е било нещо, пък в момента е просто едни руини на повечето места. Както знаят всички, предполагам, че повечето са ходили по изоставени места, те крият опасности. На нас на два или три пъти ни се е случвало на пирон да стъпваш на разни стъкла. За това трябва да ходим и обезопасени..."
Избират "Химко" след оглеждане и на други изоставени обекти:
"Имахме две-три места, които искахме да снимаме във Враца, обаче се оказа, че едното е недостъпно. Става въпрос за Згориград, разбрахме, че има мина изоставена или нещо подобно. Другите две места- една дискотека, мисля, че дискотека, нещо подобно и печатницата. И трите места не ни харесаха, просто не бяха нашите и решихме да си пробваме късмета в този завод, като естествено, попитахме охраната, защото нали не сме престъпници, хората все пак не правят границата между това, което правим ние, фотография на такива места и видоеграфия и това да влизаш като престъпник... Първото ни впечатление беше, че буквално се губиш в самия завод. Доколкото имам информация, е над 1000 дка и си като една мравка между лабиринт. Много сгради ги нямаше, тъй като беше започнало самото бутане на завода, доколкото знам, всичко е отивало за скрап. Единствената сграда, която ставаше за снимане и въобще можеше да се пристъпи към нея, беше бившата сграда, нали така се води, на катализаторното производство на самия завод. Като там задължително си сложихме нещо на лицата да ги покрием, защото миризмата беше просто много така, натъртваща на химикали, на разни такива подобни неща и да се задушиш или да се отровиш, според мен процента е голям. Друго, което видяхме- просто една съборетина, всичко е иззето, имаше стъкленици различни с химикали, буркани с торове, имаше архив. Маски противогазни също имаше."

Дядото на Александър е работил в емблематичния завод и му е разказвал, че работа в предприятието е била престижна и добре заплатена.
"Доколкото ми е известно, знам, че е открит 1968 г., лично от Тодор Живков. Дядо ми лично е работил там. Разказвал ми е, че е било нещо много голямо, грандиозно. Градът е процъфтявал тогава доста от самия завод, защото хората са работили на солидни заплати, доста хубави заплати. След падането на социализма, знам, че просто е приватизиран вече. Доколкото ми е известно, самият завод е произвеждал между 3 и 5 % азотен тор на световно ниво..."
Освен 21-годинишният Александър Кръстев, който е от Плевен, в направата на видеото и снимките участва и неговият връстник и съгражданин Радостин. Видеото може да гледате тук.


В днешното издание на „Музикална зона“ отдаваме почит на една от най-колоритните личности на българската музика и култура – Иван Тенев, известен на всички като Агент Тенев. Роден в София на 2 септември 1951 г., той започва като художник и карикатурист, а впоследствие става автор на текстовете на над 400 песни за легендарни родни изпълнители..
Здравейте приятели! Зима идва… време за топли чорапи, усмивки и добри новини! „Неделник“ е добра новина и вече е на сайта. За начало отново прелистваме старите вестници и с усмивка си припомняме онези хубави новини от близкото минало - защото хубавите истории никога не остаряват! Първата ни спирка е Бяла Слатина , където..
Днес е Пета неделя след Неделя подир Въздвижение "Аврам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш." /Лук.16:25/ Разказът на Господ Иисус Христос за богаташа и бедния Лазар има непреходна стойност. Ако миналото време преведем в сегашно и единственото число..
Когато се казваш Грозьо Грозев и всички ти викат Грозния – колкото заради името, толкова и поради факта, че наистина не си измил зорите, – имаш два избора: да пораснеш смачкан до обезличаване комплексиран човечец, или да обърнеш негативите в позитиви по най-нахалния, но безотказно работещ начин – чрез хумор и демонстративен индивидуализъм,..
В "Едно" представяме събитията, които от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" организираха през месеца. В Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни към фондацията отбелязаха Международния ден на готвача с кулинарно състезание. П роведоха и отборно спортно състезание по дартс. Използваха едни от топлите и слънчеви дни на..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..
Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове! В последните..