Актрисата Мара Чапанова - влюбена в театъра

В "Калейдоскоп" ще ви представим живота на една изключителна актриса, свързала живота си с видинския театър - Мара Чапанова. Тя не е от Северозапада, но обича този дивен и необятен край, и най-вече град Видин и красивата река. Три години тя играе в Драматичния театър във Видин и това са едни от най-прекрасните ѝ години, години, в които тя се учи на истинско актьорско майсторство, на задружност и сплотеност.

Родена е на 5 април 1935 г. в град Бургас. Висшето си образование завършва във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство". През 1959 година започва професионалната си актьорска кариера във Видинския драматичен театър “Владимир Трандафилов”, тогава директор е Хачо Бояджиев. През 1962 г. Мара се премества в Народния театър за младежта - София, където играе до пенсионирането си през 1991 г.

Знакови роли в творческата ѝ биография са Флорела в "Учителят по танци" от Лопе де Вега, играна на видинска сцена, Здравка в "Изпити" от Драгомир Асенов, г-жа Бьов  в "Носорози" от Йожен Йонеско и др. Прави забележителна роля и в оперетата "Царицата на чардаша" от Имре Калман. Мара Чапанова демонстрира актьорските си  и музикалните си  таланти още като дете в предавания на БНТ, хор "Бодра смяна" и хора на Софийските девойки. Пише стихове и разкази, които публикува в различни издания, но в последните години предимно в Алманасите на Дамския литературен салон "Евгения Марс".

Автор е на стихосбирките "П=3,14" и "Шапка с перо", както и на биографичната книга-портрет "Един негероичен герой" за покойния си съпруг композитора Георги Тутев. Днес продължава да играе на сцената на театър "Възраждане" в постановката "Бабината питка". В момента тя пише своята автобиографична книга "Запомнете ни весели!"

ВИДИНСКАТА ТРУПА
"С този автобус обикаляхме целия видински окръг. Обичахме да играем в село Арчар, там имаше прекрасна сцена. В Ново село, в Димово, във Връв, къде ли не... Стигахме до границата, играехме на малки сценички, които са измазани с кал и няма осветление, и ние играем с целия си ентусиазъм, никога не си позволихме да играем формално. Имахме забележителен репертоар и затова ни канеха да гостуваме и в София. Ние бяхме влюбени в театъра. Където ходехме в селата, хората ни даваха различни неща,  хората не са били отчуждени, имали са необходимост от среща с културата. Много съм благодарна на тази публика. След тоя тренинг във видинския театър, аз знаех, че човек винаги трябва да има чувство за мярка, да знае кой е той. "

РОЛИТЕ
"Много обичам да играя комедия. Най-сладкото е, когато излезеш на сцена, без да се преструваш, хората да започнат да се смеят, преди да си започнал да си играеш ролята, то е нещо, което или го носиш или не. Този контакт, когато се разсмее публиката от удоволствие, сърце, е това е другото заради, което си обичам професията... Трудно е да излизаш от роля, особено драматична роля, когато свърши представлението известно време не си на себе си. Трябва да се отърсиш, ако си бил наистина в това преобразяване."

ДЕТСТВОТО
"На 2 години семейството ми се премести да живее в София... Започнах да пея в хор "Бодра смяна". Това беше една школа, начин на живот... Започнахме да обикаляме следвоенна Европа, първото ни пътуване беше в Румъния, след това в Букурещ, после във Варшава, видях тази Европа, която се събуждаше за живот... Всичко това се натрупва в теб, опознаваш света, имаш някакви заложби, които започват да се развиват в музикално отношение и др. Развих най-различни способности. Това, че знаех езици, ми помогна много."

РАДИО СОФИЯ
"От 1945 година започнах в радио София. Аз съм дете на радиото. Там съм получила голямото си естетическо образование и литературно. До нас беше Леда Милева, тя ни възпитаваше. Ние там живеехме, 3. и 4. клас съм била непрекъснато в радиото. Възпитаваха дар словото, пиетета  към литературата  и културата. Ентусиазмът беше забележителен, защото войната беше свършила. Приемаха това като мирно изплуване над мътилката. Това е една школа. Продължихме да правим детския радиотеатър. Радиото е другият ми втори дом."

ПИСАНЕТО
"Обичам да прецизирам словото, когато го пиша. Това е такава сладка работа... Пиша открай време... Книгата, която сега подготвям, е книга с есета, на различни теми - от детството до сега. За видинския театър има много неща.  И тя ще се нарича "Запомнете ни весели!". В книгите ми всички рисунки са мои. Понеже много съм се движила с художници и това е едно богатство,  прекрасна среда съм имала... Най-близкият ни семеен приятел е големият диригент Константин Илиев, бяхме неразделни... Това всичко ти отваря прозорчето към света и пътуванията също. И се чудиш как да побереш толкова впечатления, искаш да ги споделиш, но не всички хора се интересуват. "

Цялото интервюто с Мара Чапанова чуйте в звуковия файл.