In memoriam: Спомени за проф. Александър Чирков

Точно една година мина откакто внезапно ни напусна едно от светилата на българската кардиология - проф. д-р Александър Чирков. Той почина на 82 години в деня на Света Екатерина - светицата, чието име носи основаната от него болница. В нея дълги години лекуваше сърцата на своите пациенти. С изостреното си чувство за справедливост критикуваше заради липса на реформи в здравеопазването и едновременно с това подкрепяше и даваше път на младите си колеги. Роден е на 27 януари 1938 г. в гр. Лом. Личното му име по рождение е Фарук. В рода му медицината е на особена почит - чичо му по бащина линия е завършил медицина в Хайделберг, а пра-прабабата му Василиса Чиркова, която е от гръцки произход, е била професор по медицина и лекар на семейството на Лев Николаевич Толстой в Русия. Негов приятел от детсвото и съгражданин е известният цигулар и преподавател проф. Аврам Попов, който от 40 години живее, свири и преподава в Германия. Изнасял е концерти по цял свят. Бил е на една сцена с испанския тенор Хосе Карерас. Един от най-ярките му спомени за порф. Чирков е именно от детсвото им, когато са се пързаляли с шейни в Лом:

"Той е съученик на сестра ми д-р Людмила Попова. С него още от малък се познавам. Бил съм на 5-6 години сигурно. Баща ми го е учил в училището и си спомням, че винаги казваше почти с възторг "от това момече ще стане голям човек". Много е умно и много работливо. Изглежда, че, и както се вижда по-нанатък, е имал право да го казва. От моето детство си спомням един много интересен случай, който и д-р Чирков си го спомняше до последните му години. Ние като деца се пускахме с шейни от един баир, който водеше към махалата. Беше много стръмен и през зимата ставаше много студено и духаше силен вятър. Аз с шейната стоях на този баир, гледах надолу и викам на Алекс: "Алекс, много е стръмно тук и много студено, страх ме е". А той казва: "Аврамчо, няма да те е страх. Сядай ми в скута, ще се пуснеме заедно". Аз му имах доверие. Той след това каза: "Ей, ти крещеше от възторг, като набрахме скорост с шейната". И до последните дни, с него си телефонирахме за Коледа и за Великден, най-малко два пъти в годината, ние си спомняхме и за такива случаи. Много, много добър приятел. В личен аспект много приятен, много коректен. Кадрите, които той е обучил, и до сега си спомнят за него. Аз примерно имам един много добър приятел, който за съжаление почина, но той е опериран от един сърдечен хирург, който е обучен от д-р Чирков. И когато са му отворили гръдния кош, и са му извадили раковия тумор между сърцето и белия дроб, на третия ден са му казали: "Ставай сега, трябва да се движиш! Така ни е заръчал д-р Чирков с пациентите". Можете да си представите каква традиция той е оставил. Той винаги ми е казвал: "Аврамчо, гледай си цигулката, не се заминавай с политика, има много завист и интриги". В Германия не сме се виждали. Ние си говорихме по телефона и все се канихме. В България също сме си говорили много по телефона, но не сме се виждали, защото така се случиха обстоятелствата. Виждахме се един път при много необичайни обстоятелства. Аз в България 15 години преподавах в консерваторията, в София, и ме викаха много често на правителствени приеми да изнасям музикални програми. На един от тях свиря си аз и гледам един много елегантен мъж със златни очила и с една много елегантна жена ме гледа втренчено, а аз не мога да позная кой е. Като свърши програмата, идва той и ми казва: "Аврамчо, какво правиш тука, от кога не сме се виждали?" И кой беше той - д-р Чирков. Не можах да го позная. Ей такива случаи ни поднася понякога съдбата. Много се радвахме тогава и си спомняхме с удоволствие след това. Много мои приятели, като споделих, че той е починал, казаха: "Такъв знаменит човек, такъв добър хирург, сърдечен и такава голяма личност, тове е голяма загуба, не само за нас, а за цялата българска общност."

Проф. Александър Чирков завършва средното си образование в Ломската гимназия през 1955 г. и медицина във Висшия медицински институт - София през 1962 г., а няколко години по-късно специализира кардиохирургия в Западен Берлин. Остава да работи и преподава в Западна Германия, където става и професор. Връща се в България по покана на акад. Атанас Малеев. Автор е на много научни публикации, предимно в чужди издания. На 14 май 1986 г. прави първата в България, на Балканите и в цяла Източна Европа успешна сърдечна трансплантация. През 2003 г. прави и първата в нашата страна белодробна тлансплантация. Именно професор Чирков мотивира нашия редовен слушател и кардиолог д-р Жоро Николов да стане лекар:

"Аз се познавам с него от Белоградчик. Той като е завършил медицина в Софийския университет, е пожелал да дойде лекар в Блеоградчик. Аз бях ученик в гимназията и се колебаех дали медицина да уча или музикална консерватория. Като видях колко го обичат хората и как им помага, в мен се зароди желанието да стана като него доктор и да помагам на хората да живеят добре и дълго. Аз 1964-а завърших и влезнах медицина. Най-добрият сърдечен хирург и най-мъдрият човек сред сърдечните хирурзи. Така мога да го дефинирам с едно изречение. Златни ръце имаше! Просто той се е родил да има талант на хирург. Той казваше "добрият хирург трябва да има три неща, за да спаси пациента: да има много сръчни ръце, за да може най-късо да е операцията, да има много добър поглед, за да види всичко и да работи много сръчно, за да не загуби много кръв пациентът по време на операцията". Това са негови правила. Той направи българската съвременна школа по крадиохирургия. Той създаде болницата "Света Екатерина". Сега на площад "Пенчо Славейков", където е болницата, има един транспарант. Той е направен от бетон и пише: "Клиника по кардиология и кардиохирургия, създадена от професор Александър Чирков". И там работи 22 години. Той направи първата трансплантация на сърце- на едно момче, което има вроден порок, от Кърджали - Иванчо. Тогава много говореха за него. Първата сърдечна операция в Източна Европа е направена от проф. Чирков и неговия екип. Той има няколко мисли, които винаги са ми като правило. Той казва, че обединението изражда малкото, а разединението разрушава голямото. Друго, което той го казва - никога не трябва да пожелаваш на колегата си това, което ти не искаш да ти го направят. Той има още една мисъл, която много ме кара да внимавам в живота си за завистта. Той ни учеше и ни казваше така: "Българите са завистливи. Завистта е продукт на примитивност и липса на възпитание". Така ми обясняваше- не трябва човек да бъде завистлив. За него беше обединението, а не разединението. Давам негови мисли, които са ми правило в живота. В днешния ден аз ще отида на черква да запаля свещ в негова памет. Проф. Чирков загърби и Америка, и Германия, за да даде всичко на българския народ. Поклон пред неговата памет!"

В едно от последните си интервюта за БНР проф. Александър Чирков заяви, че основната роля на държавата е да осигури здравеопазването на българите. Проф. Александър Чирков е носител  на редица научни и държавни отличия, сред които и най-високото държавно отличие орден "Стара планина". Почетен гражданин е на Берковица и Белоградчик. Поклон пред светлата му памет!