Трендафил Данаилов - съдията, който запази честта на България след атентата над папата

Малко повече от година след изстрелите на площад "Свети Петър", започва да се говори за "българската следа". През септември 1982 американската авторка Клеър Стърлинг публикува статия в "Рийдърс Дайджест", в която обвинява българските тайни служби като поръчители на атентата срещу папата. Така се ражда "българската следа".

На 25.11.1982 италианските власти арестуват в Рим българския гражданин Сергей Антонов, който работи там като представител на авиокомпания "Балкан". Преди това Агджа е споменал неговото име като поръчител и човек за връзка от страна на българските тайни служби.

Ето и разказът за онези дни на съдия Данаилов, който е пряко свързан със защитата на подсъдимите българи:

"На 13 май 1981 година в разгара на т.нар. Студена война между двата блока- Източния и Западния, терористът Мехмет Али Агджа, член на крайно дясна турска организация, простреля Йоан Павел II...

Тогава между тези два лагера съществуваше напрежение. Западният свят използваше редица компромати срещу Източния блок. Италианското военно разузнаване СИСМИ и тогавашните американски тайни, служби решават да организират един компромат срещу Източния блок чрез България, която тогава беше сателит на Съветския съюз, че в организацията на този терористичен акт срещу папата, участие имат и трима българи. Единият беше Сергей Антонов, който бе служител на БГА "Балкан" в Рим, вторият - Тодор Айвазов, това е касиер- счетоводител в българското посолство и третият - Желю Василев, който е бил секретар на военния ни аташе в Рим.

Целта в крайна сметка е била чрез България да бъде ударен тогавашния Съветски съюз. Разбира се, нашите нямаха никакво участие в този атентат. Сергей Антонов е арестуван още тогава в Рим, а другите двама българи по това време са си в България. На Желю Василев мандатът му вече е свършил и той се е прибрал, а Тодор Айвазов е дошъл по някакви служебни причини. Заради опасност да бъдат задържани, нашите органи тогава не разрешиха да отидат в Италия.

Тогава ние нямахме договор за правна помощ с Италия. Италианският съд ги бе обявил за подсъдими и решението му бе, че трябва да има показания от двамата българи. Поради липса на договор за правна помощ, на базата на добронамереност, нашата държава се съгласи да бъдат разпитани другите двама тук, в България, по т.нар. "съдебна делегация".

Аз бях председател на Окръжен съд София и ми възложиха тази работа на мен- кой и как реши тогава, не знам. Възложиха ми на мен да извърша този разпит по някакъв въпросен лист, който италианците трябваше да изпратят. Разпитът на нашите хора трябваше да стане не като на подсъдими, а като свидетели и то по нашето, българското законодателство. Италианците се съгласили. За моя голяма изненада, не само че италианците не ми пратиха въпросите, а материалите, които ми пратиха, бяха част от показанията на Мехмет Али Агджа и в последния момент аз разбирам, че целия италиански състав на съда, барабар и с прокурора по делото, ще дойдат да присъстват на съдебната поръчка. Това е в нарушение на нашето законодателство, но на база на споразумението, което бяха направили нашите страни, приех и този факт. Италианците имаха право да задават въпроси, да правят искания и излезе така, че едва ли не, аз съм само съдията, а италианският съд е страна по процеса.   

Пристигнаха, бяха така, малко надменни в първия момент. Бяха довели и двамата назначени на двамата българи от Рим адвокати и направиха искане в съдебния протокол да отбележа, че те присъстват. Тогава нямаше законна възможност свидетелят да ползва адвокатски съвети и т.н. и аз ако бях допуснал да ги впиша в съдебния протокол, че присъстват тези адвокати, то щеше да се приеме, че те не са свидетели, а подсъдими. Отказах това нещо и те малко се ядосаха, имаше опасност да откажат съдебната поръчка. Залата беше пълна с тайни и явни полицаи от целия католически свят. Но с дипломация и стриктно спазване указанията на споразумението ни, успях да отбия това тяхно искане...  
 
По-късно моето впечатление беше, че като свърши съдебната поръчка, те като че ли малко поомекнаха. В такъв смисъл, че станаха по-любезни, по -коректни, а и самите те като прослушаха разпита и показанията на нашите хора, още тогава разбраха, че нещата не стоят така, както тръгнаха обвиненията от Италия.

В края на краищата се получи и т.нар. оправдателна присъда. Изразът беше - признава ги за невинни обвинените наши българи, поради липса на достатъчно доказателства. Според мен тази формулировка е съвсем неправилна. Щом нямаш вина, значи нямаш доказателства и не те обвиняват. Аз не знам какво количество доказателства трябва да събереш, че да признаеш, че са достатъчни да опровергаеш някакво обвинение. Щом нямаш доказателства, значи си невинен!

Аз се надявам, че с тази оправдателна присъда, католическият свят да е разбрал, че България няма вина за атентата."

Съдия Трендафил Данаилов завършва висшето си юридическо образование в СУ през 1954 г. До 1981 г. е зам.- председател на Софийския градски съд и е повишен в ранг член-съдия на Върховния съд. До 1992 г. е председател на Софийския окръжен съд. Бил е и адвокат в Адвокатската колегия в Монтана, днес е вече на 91 години.

А разсекретените днес архиви показват, че в София никой до 1982 година не е проявявал голям интерес към темата за атентата срещу Папата, както и че ДС е знаела изненадващо малко за деянията на Агджа, макар и да го е следяла по време на неговите престои в България. В архивите в София не е открита нито една улика за наличие на пряк контакт между българските тайни служби и Мехмет Али Агджа. Нито в архивите на Москва. Факт е също, че дори когато сътрудникът на архивния отдел на КГБ Василий Митрохин през 1992 година бяга на Запад, британските тайни служби не откриват в пренесените от него документи никакви доказателства за участието на Москва в атентата през 1981 година.

Цялото интервю- в звуковия файл