Чистата почва е в основата на здравото човечество

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 07.12.21 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Само преди дни почвоведската общност отбеляза Световния ден на почвите. Денят се отбелязва по инициатива на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Международния съюз по почвознание, за да се подчертае значението на почвата като важен компонент на природната система и жизненоважен елемент за благосъстоянието на хората. 

Несъмнено почвите играят огромна роля в живота и изхранването на човечеството, в същото време от дейността на хората до голяма степен зависи състояноето им. За значението на почвите, за заплахите и предизвикателствата, в "Земята, която ни храни" говорим с проф. Ирена Атанасова, директор на Института по почвознание "Никола Пушкаров":

"...Наистина, почвите са един ограничен, незаменим и най-важното, че е невъзстановим природен ресурс, практически невъзобновим. Не може почва да се създаде бързо и по този начин да се решат проблеми като продоволствената сигурност и други, които са наболели в условията на климатични промени. Един сантиметър почва се създава за повече от 500 до 1000 години, за да стане всъщност почвата плодородна. Почвата има изключително голяма роля за подържане на биогеохимичните цикли, за цикъла на водите, на хранителните елементи в природата, тя затваря този цикъл. Почвата съдържа органично вещество, което е всъщност втория по големина резервоар след хидросферата, въглерода в моретата и океаните. Но за съжаление, последните тенденции по света и на европейско ниво са, че почвеният органичен въглерод намалява. А деградацията на почвите е повсеместна. 65 до 85 % от почвите в Европа са засегнати до една или друга степен от деградационни проблеми..." 

У нас до 85 % от площите са засегнати от водна ерозия, около 30 % от тях са засегнати и от ветрова. 8 са основните заплахи за почвите, отбелязани и в Закона за опазването им- почвена ерозия, намаляване на почвеното органично вещество, уплътняването и вкисляването на почвите, замърсяване, засоляване, запечатване и свлачища. Тези заплахи са в резултат на климатичните промени, но и на човешка намеса и неустойчиви земеделски практики, коментира проф. Ирена Атанасова:

"Всъщност това е първостепенният фактор на деградацията, неустойчивите земеделски практики, антропогенните въздействия, монокултурно отглеждане, прекомерна обработка на почвата, която води до окисление на почвеното органично вещество и съответно до намаляването му. Практики на вкисляване на почвата, на замърсяване на почвата с тежки метали, засоляването на почвата, по-скоро алкализацията. Вкисляването и алкализацията на почвата водят до мобилизаране на почвения органичен въглерод. Разрушаване на органофлуидните комплекси в почвата, които всъщност държат този въглерод в стабилна форма и това води до отмиване, до мобилизаране на въглерода и обедняване съответно на почвата. Установено е на европейско ниво всъщност, че около 60 % от европейските почви вече имат под 2 % органичен въглерод..." 

Почвите имат изключително голяма роля за живота на земята, те са и в центъра на зелената сделка и на двете стратегии- от фермата до трапезата и стратегията за биоразнообразието, приети от ЕК. Становището на учени от Институт "Пушкаров" е потърсено във връзка с новата тематична стратегия за почвите, представена от Еврокомисията наскоро. В стратегията са включени мерки, които да намалят вредното въздействие и да стопират процеса на унищожаването на почвите, доколкото е възможно, посочи проф. Ирена Атанасова:

"Мерките за това са устойчиви агроекологични практики. В зависимост от това върху каква заплаха сме се фокусирали и какви почвени фунции трябва да бъдат подобрени, мерките са различни. При замърсяването са едни, при вкисляването-варуване. При замърсяване на почвата с тежки метали, също трябва да се нулира почвената реакция... Нов модерен метод е добавяне на биовъглен, който подобрява почвените физикохимични свойства, почвената аерация, въздушно-топлинния режим на почвата, биовъглена също така спомага за секвестиране, за отчуждаване на въглерода от атмосферата в почвата. По отношение на агроеколочните практики също така много се препоръчват дивесифициране на културите, правилна ротация на културите... България е приела национални стандарти за опазване на земята в добро земеделско и екологично състояние и земеделските стопани трябва да спазват така нареченето "кръстасоно съответствие", за да получават субсидии. Бих обърнала внимание на Стандарт номер 6 - "опазване на почвеното органично вещество"... Земеделието е приоритет за Европа, за следващата обща селскостопанска политика са предвидени около 400 млрд. евро, за България мисля, че субсидията е около 8 млрд. евро. Така че, Европа гледа много сериозно на всичките тези агроекологични практики, водещи до устойчиво земеделие, до опазване на околната среда. Планът за опазване на водите, въздуха и почвите от токсични вещества, е основен за "Зелената сделка". Заедно със стратегията за биоразнобразие и стратегията "От фермата до трапезата", този план е наистина много много важен..."

Около 50 % от територията на Европа са земеделски земи, затова и земеделието трябва да бъде сред европейските приоритети. Зелено торене, добавяне на органични компости, торене с оборски тор, капково напояване- това са все земеделски практики, които подобряват състоянието на почвите. Още много условия са включени в Зелената сделка и в двете водещи земеделски стратегии- "От фермата до трапезата" и    Стратегията за биоразнообразие. 

"Трябва да запазим почвата и земята, няма време за губене", категорична е проф. Ирена Атанасова. 

До голяма степен за опазването на почвите способстват и полезащитните пояси. На тях основно се дължи и плодородието в Добруджа. Какво точно представляват и какво е предназначението на полезащитните пояси, обяснява Пламен Генов-директор на Областна дирекция "Земеделие" във Видин. 

"Ветрозащитните пояси са предназначени за предпазване от почвена ерозия. Целта им е да намалят вятъра в приземния слой. Могат да бъдат горски пояси от дървета и храсти и изкуствени ветрови огради от метал, дърво и синтетични мрежи, каквито се поставят най-вече около пътната мрежа и предпазват от снегонавяване. Във видинска област са правени ивиците около Дунав, всички знаем тополите, които бяха около Дунав. Те имат и друга роля- отводняват. Такива пояси имаше около каналите, пътищата. Необходими са в същото време за района на Златорожието, където и почвите са по-леки, и ветровата ерозия е по-голяма. В същото време, такива би могло да се направят и в района на Черно поле, Бяло поле, където е открит терен и площите са големи. За сега има около каналите все още, части около Дунав има, около речните корита, но като цяло да предпазват земеделските площи мисля че сега няма..." 

Всъщност, основният ефект от полезащитните пояси е защита от вятъра, оттам задържане на снега, намаляване на ветровата ерозия на почвата (отнасянето й), намаляване на изпарението на влага от почвата, както и намаляване на снегонавяванията по пътищата. Някога са създавани, като е мислено точно в тази посока, а сега си живеем, без да се замисляме вероятно, че с нашите действия или бездействие си вредим сами.