Ще се затрие ли оранжерийното ни производство

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 14.12.2021 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Цветан Йорданов е собственик на оранжерия в Мездра. Работи от 2015-та година, тогава залага първите10 декара с домати. Към днешна дата оранжерията му е на площ почти 30 декара. През всички години, всяка спечелена стотинка е влагал в иновации, за да  улесни производството си. 

Преди година, в началото на пандемията, за него нямаше никакви проблеми- нито с работната ръка, нито с реализацията, защото продукцията му се търсеше основно от софиянци. Година по-късно ситуацията е съвсем различна- по-скъпите горива оскъпяват производството, често доматите се продават под себестойността им, заради евтиния внос от Турция. Заради по-големите разходи и високата цена на газта, Цветан Йорданов признава, че работи на загуба:

"То при нас по-големия проблем е постъпването на газта... Може да се каже, че тая година ни е тотална загуба от високата цена на газта.. Не нулева, няма да мога да изкарам разходите тая година... Все още берем продукция, опитваме се да продаваме, но вноса ни убива. Ние произвеждаме основно домат, знаете.. вноса от Турция ни убива и ни свалят цените. Един път са ни високи разходите, втория път продаваме на по-ниски цени, отколкото би трябвало... Аз лесно мога да вдигна цените, ама продукцията ще си остане в оранжерията. В момента успявам да продавам малко по-скъпо от вносната продукция, но не мога много по-скъпо..."

Първите пресни домати от оранжерията излизат през април, а миналата година младият мъж имаше смелата идея производството му да е целогодишно.  Успял ли е?

"Не съм се опитвал в тази посока. На две реколти работих тази година, просто имам възможност да работя на две реколти, заради отоплителната система, която имаме, а и в момента работи добре. Имаме достатъчно енергия да си топлим 30- те декара през нощта, когато падат температурите, а проблема беше докато не бяхме завършили инсталацията на новия когенератор - един двигател с генератор, който работи на метан и произвежда ел. енергия, която ние продаваме и от охлаждането на двигателя и допълнителни системи, заради мощността на двигателя, остава достатъчно топлина, която ползваме за оранжерията. В момента нещата са що-годе добре, лошото е че по-малко оранжерии имат такива инсталирани системи технологични и повечето греят на котли, в момента просто не отопляват и забавят реколтите... Много е тежко, много високи разходи. Гледали сме да топлим възможно най-малко, доколкото е възможно и това се отрази пък на растенията. В момента, в който започнахме да топлим като хората, добивите се качиха до 30-40 %."

Вече няма активно плододаване, затова в оранжерията в Мездра се подготвят за новите растения. Не се притесняват и от болести, стремят се да използват малко препарати:

"Изчистваме едни 5 декара от оранжерията, ще ги дезинфекцираме и ги правим като разсадник... Надявам се края на март, началото на април да берем новата реколта...  Производството в оранжерията, колкото и да е тегаво, толкова е и контролирано, при нас средата е контролирана и като се предприемат правилните неща, като температура, влажност, в самата оранжерия при нас рисковете от развитие на болести са много по-малки. При нас по-големия проблем идва от вредителите, защото е прекалено хубава средата и те много бързо се развиват, но тази година не сме имали проблеми и с вредителите... Малко препарати ползваме..“

"...С тая политика, която имаме в момента, и малкото останали оранжерии, които работят, ще спрат да работят, защото просто няма никакъв стимул за работа в този отрасъл при положение, че работиш да вържеш нулата, както се казва, и както е в най-лошия случай- на загуба. Много неща могат да се направят, могат да се контролират, да се създадат правила за вноса от Турция. Миналата година имаше някакви поне малки правила и беше по-добре. Тази година няма никакви правила, и си изнася кой както си иска, нищо не се оставя на границата, като мита и се залива пазара с вносна продукция... Може да се стимулират високите разходи в оранжериите. Те хората за това не инвестират- това е отрасъл, който е умрял в нашата държава. Като мръднете в южните ни съседки, толкова много е инвестирано в тая посока.  Едно време сме били доста силни в оранжерийното производство, така съм чувал. Наши експерти са ходили да обучават хората в чужбина как да работят, обаче вече сме много назад. Както всичко останало и тоя сектор го съсипахме."