Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Време за книги" с препоръката на Регионална библиотека Видин

"Странната география на шкембе чорбата" - четиво за завръщане към родното

Снимка: радио ВИДИН


"Време за книги" - това е новата рубрика в ефира на Радио Видин. Време, което посвещаваме на необятния свят на литературата. Рубриката се осъществяваме съвместно с Регионална библиотека Михалаки Георгиев- Видин, а в края на всяка седмица Валентина Вълчева ще ни представя по едно ново заглавие. 

Случайно или не, в първите дни на Новата година, когато все още сме на празнична вълна, заобиколени от близки и любими хора, тръгваме по дирите на... шкембе чорбата.  


Във времена, в които сякаш все по-малко знаем за корените си, а все повече имаме нужда да се върнем към тях, на книжния пазар в България, в самия край на 2021 г., се появи една книга, която сякаш успява да начертае тази така необходима ни пътека за завръщане към познатото, уютното и най-вече родното. Самото заглавие на книгата изкушава, но по начин, който само балканският човек би разбрал и усетил очарованието му.


Тя се казва – забележете! – "Странната география на шкембе чорбата" на автора Иван Стоилов.


Не са много историите, които можеш не само да прочетеш, но и да помиришеш, че дори и да опиташ на вкус още от първия им ред. Тази обаче е точно такава. Тя е не просто българска – тя е балканска, а границите й се простират дотам, докъдето е разпространена и рецептата за приготвяне на това уникално ястие във всичките му разновидности, с всичките му регионални специфики и тайни добавки.


Балканите винаги са били друга вселена, съществуваща сякаш в друго измерение, но в неразривна връзка с тук и сега. Те са "черната дупка" на Европа, като че ли откъснала се от третия свят и необяснимо как попаднала из тези цивилизовани ширини. Място, където сме еднакво заедно и еднакво разделени, но каквито и различия, междусъседски спорове и национални дрязги да имаме, каквито и исторически и културни (не)истини да стоят помежду ни, това никога не е било пречка да седнем на една маса, на по една… шкембе чорба.


Шкембе чорбата няма място в съвременните представи за етикет и добър вкус. Няма да я намерите в менютата на изисканите ресторанти, както няма да видите там някого като бившият затворник Петър, в износени и изцапани с пръст и трева дрехи, повлякъл на гръб съдбата си. Това специфично ястие е намерило убежище в малките закусвални със съмнителна хигиена, разположени из потайните задни сокаци на мегаполисите или дълбоко в недрата на планините, в селските кръчми, където кръчмарят с добра рецепта е по-важен дори от кмета.


Именно шкембе чорбата се явява основен герой в този малко тъжен, малко весел, но и странно мъдър роман. Шкембе чорбата като обединяващото звено между народи и религии, за което няма гранични бразди, като неразкъсваемата връзка, "ухаеща" на чесън, оцет и мляко (а понякога и на други неща, в зависимост от това в коя шкембеджийница и при кой майстор на чорбата си седнал) между урбанистичния ад на София, сокаците на Истанбул и едно забутано странджанско село, където те чака най-трудната прошка, но и най-вкусната шкембе чорба. И пак тя като онази невидима спойка, която прави Балканите и хората им това, което са.


Двамата приятели Спас и Павел са на път да осъществят проекта на живота си – проучване, финансирано лично от "National Geographic", единствено по рода си, по вкуса си и аромата си. Те ще начертаят карта, но не каква да е, а такава с най-добрите шкембеджийници на Балканския полуостров. А всъщност идеята е да се проучи и опише как – макар и уж твърде различни – тук, на Балканите, сме толкова близки, почти роднини. Обичаме и мразим, гордеем се и се срамуваме от едни и същи неща, по един и същи, човешки начин. И да се покаже, че макар и всеки сам по себе си единствен и неповторим, заедно сме твърде еднакви и най-вече единни. Че всички вървим по една и съща балканска пътека, очертана не с трохи и светещи камъчета като в приказката за Хензел и Гретел, а със ситно счукани парченца чесън, лют червен пипер (без семките, защото са признак за лош вкус) и с мляко – понякога прясно, понякога кисело, според предпочитанията на клиента.


И всичко това се случва не на чаша отлежало ирландско уиски, нито над чиния с традиционна испанска паеля, а край димяща купа с шкембе чорба, приготвена табиетлийски по рецептата на цяла върволица от поколения майстори-готвачи.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона" на 23 януари 2025 слушаме 40 Fingers

Италианският китарен квартет гостува за втори път у нас миналата седмица, като отново препълни залите. Изпълнителите предизвикаха огромен интерес с атрактивните си изпълнения и уникална визия. Популярни мелодии от цял свят и от различини епохи оживяха по неповторим начин. Майсторските аранжименти и новият подход към музикалния материал синтезираха..

публикувано на 23.01.25 в 09:00
Наталия Делионова (вляво) със семейството си

Майка на три деца от Монтана се нуждае спешно от помощ за лечение

Жители на Монтана инициираха спешна дарителска кампания , за да подкрепят лечението на съгражданката си Наталия Делионова . Средствата са необходими за изследвания и последваща терапия в Турция.  Наталия Делионова, с която сме ви срещали и в нашите предавания, е детски учител, музикален педагог и майка на три деца - на 4, 6 и 16 години...

публикувано на 22.01.25 в 14:38

Ще спаси ли приватизацията болницата в Белоградчик?

Процедура по приватизация на 70% от дяловете на белоградчишката болница ще бъде открита след решение на Общинския съвет. Целта е лечебното заведение да бъде спасено от фалит.  Решението е взето по предложение на кмета на Белоградчик Боян Минков. Градоначалникът се аргументира с лошото финансово състояние на лечебното заведение и реалната..

публикувано на 22.01.25 в 14:00

Габровнишката камила Василка ще участва в маскарадните игри "Сурва" в Перник

За поредна година самодейците от Народно читалище "Асен Йосифов" в монтанското село Габровница се подготвят за традиционния обичай "Камила". Той съществува от 1926 година и е пренесен в селото от град Годеч, каза за Радио ВИДИН секретарят на културното средище Таня Тодорова : "По времето на войната всичко събирано от камиларския състав е..

публикувано на 22.01.25 в 13:00

Дълги дел възстановява традицията за Бабинден

В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане.  Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..

публикувано на 21.01.25 в 16:10

Психолог: Прегръдката е универсално лекарство

21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..

публикувано на 21.01.25 в 15:20

На Бабинден с пожелания за повече новородени във видинската болница

Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..

публикувано на 21.01.25 в 14:57