Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учителят от Големаново Петър Янков

8
Снимка: личен архив
В "Калейдоскоп" ще ви разкажем за живота на един достоен човек с висок дух и хуманни убеждения - Петър Янков - известен на видинската общественост като  бележит  учител, всеотдаен и талантлив. Колежката му Лиляна Громкова казва за него, че е истинско бижу, находка в българското образование. В книгата "Бележити видински учители" авторът Генади Вълчев посвещава  на Петър Янков 10 страници.  

Той е роден в село Големаново на 12 юли 1931 година, в средно заможно селско семейство, което има 90 дка земя. 
Основното си образование получава в родното си село. Трайно въздействие върху него оказва учителят му Пеко Цанков, диригент на училищния, читалищния и църковния хор, оказал трайна следа в културния и духовен живот на селото. През 1944-45 година Петър Янков е ученик в Кулската гимназия.
Тогава баща му се разболява от туберкулоза. Затова  Петър е принуден да прекъсне образованието си и да се върне на село, за да помага в земеделската работа на майка си. Сестра му Невена е студентка в университета и също трябва да бъде финансово подпомагана.  За съжаление, следващата година той също се разболява от туберкулоза и остава на лечение  в болницата. Проявява интерес към идеите на земеделците и става  член на опозиционния земеделски младежки народен съюз "Никола Петков". За това го изключват от ДНМС,  когато е ученик 10. клас  в гимназията. През 1951 година се дипломира с отличен успех. На тържественото връчване на дипломите, неговата е връчена накрая,  като предупреждение за различните му убеждения. През 1952 година свързва живота си с неговата бъдеща съпруга Цветана Дичева, тя е от неговото село и  е разпределена като учител в Големаново. Три години кара задължителната военна служба като трудовак,  откъдето се връща в родния край с разклатено здраве.  По предложение на съпругата си през 1955 година кандидатства в Института за прогимназиални учители във Враца. Предполага, че няма да бъде приет, защото няма да получи така необходимата характеристика от ОФ за политическа благонадеждност. Съдбата е благосклонна към него - директорът Димитър Средков, който като вижда отличното му представяне по литература,  го приема без такава характеристика. Младият Петър Янков завършва института с отличен успех. И въпреки, че като отличник трябва да работи там, където живее, не му се дава такава работа. Три години работи като учител в по-далечни села, обикаля в студ и пек. През 1959-60 година работи в училището в Бойница. Всеки ден изминава разстоянието от 10 км от Големаново до Бойница през нивите за по-пряко. В неговия час на урока му по литература присъстват инспектори от министерството на образованието. Остават възхитени от неговата работа и веднага е включен в списъците за младежи, които да влязат във ВУЗ. Така учителят Янков започва своето задочно следване в специалността "Българска филология" в Софийския университет.   Записва допълнително обща психология и педагогика във Философско-историческия факултет. Осъществена е негова дългогодишна мечта. Когато за пръв път влиза в сградата на университета, той коленичи и целува прага му.  Завършва с отличен успех.  Дипломната му работа е уникална, защото представлява обстойно изследване говора на село Големаново. През 1960 година започва да работи като учител в родното си село в Големаново, така минават  4 години като учител и две години като директор на училището. Работи и като председател на читалището. През 1966-67 година Петър Янков се премества със семейството си в Кула. 25 години  работи като учител и заместник-директор по учебната дейност  в училището в град Кула. По онова време училището е сред най-добрите в страната и става базово на министерството на народната просвета, като се  изпитва нов модел на ЕСПУ, с 12 годишно обучение.

Когато през 70 години започва процесът на закриване на основните  училища по селата пише проникновена статия "Училищата са светини". След пенсионирането си се занимава се и с журналистика като заместник-главен редактор  на вестник "Кула". За своята дългогодишна работа като учител е награден през 1987 година е  с орден "Кирил и Методий" Първа степен. За него най-голямата награда е любовта на учениците и фактът, че много от тях  стават преподаватели по български език и литература. Днес живее във Варна.

Семеен, има дъщеря и син, който умира рано, 5 внуци и 6 правнука.

ДЕТСТВОТО
"Със сестра ми израснахме на нивата, бяхме типични селски деца. Началното си образование получих в родното си село. Училището в Големаново беше престижно училище. Моят начален учител беше Пеко Цанков, когото аз дълбоко уважавам, защото той беше  много интересен, нестандартен, оригинален. Основното си образование завърших с категорична мотивация да продължа образованието си... И така постъпих в Кулската гимназия.
През 1948 година аз по стечение на известни обстоятелства попаднах под влиянието на Младежката организация на БЗНС "Никола Петков"... Защото в тази организация членуваха по-будни, по-образовани младежи и това ми допадаше. А в младежката партийна организация членуваха по-беднички момчета и момичета, необразовани... Състезавахме се в областта на читалищната художествена самодейност  и заради това свое действие, като се върнах в Кулската гимназия в 10 прогимназиален клас, ме изключиха от Комсомола."


ТОЛСТОИЗЪМ
"Аз по убеждения не възприемах комунистическата доктрина. В основата, на която бе поставена идеята за  непримиримата класова борба. Станах толстоист, превърнах в свой мироглед идеята на Толстой за непротивене на злото. На злото трябва да се противопоставяме, но с други, по-хуманни средства, защото противенето на злото с насилие ражда ново зло и така се създава едно перманентно противопоставяне на хора, класи, съсловия. В цялостния си живот аз се стремях да спазвам тази доктрина на толстоист."

ХАРАКТЕРИСТИКАТА
"До 10 ноември 1989 г в моята характеристика винаги е било отбелязано: "Има колебливо отрицателно отношение към политиката на партията и мероприятията на партийната власт." И това ми затваряше много врати в живота."


СЛУЧКАТА В БОЙНИЦА
"Назначиха ме за една учебна година за учител в село Бойница. Това беше учебната 1959-60 година. Всяка седмица изминавах разстоянието Бойница - Големаново по черния път... Всяка седмица извървявах 10 км до Големаново и обратно. И един зимен ден се прибирам в училището, премръзнал, увит с мек шал, шалът също замръзнал. И влизам в учителската стая и виждам двама души с вратовръзки. По-възрастният ми казва: "Хайде, байчо, къде ходиш, ела, че печката вече загасна." Те мислят, че съм училищният прислужник. "Ние сме инспектори по български език и литература... Така ли ще влезеш с този шал в час?" Отговорих им: "О, не, в стаята на прислужниците ми е костюмчето, вратовръзката, ще се преоблека, ще се измия." И така сторих. Имам трети час в 6. клас, ще преподавам съдържанието на разказа "По жътва" на Елин Пелин. И понеже разказът е много кратък, възможно е да се прочете целия разказ, обаче, аз не прочетох разказа, аз го казах наизуст... Инспектиращият от София в края на часа излезе пред класа и трябваше да им задава въпроси по урока, аз чаках да чуя какви въпроси ще им зададе. Той попита: "Ученици, вие обичате ли вашия учител?" Децата най-напред го погледнаха, после мен и съвсем естествено в хор отговориха: "Да!" Той пак помълча и каза: "Деца, правилно, много обичайте вашия учител! Вие имате отличен учител и той ще ви научи на много неща." В коридора този човек ме попита "Искаш ли да завършиш българска филология?" Аз му казвам: "Това е моята лелейна мечта." И той казва на другия инспектор: "Ще го включите в списъците, в които записвате ваши кандидати за задочници по българска филология." И така аз станах студент... И когато за пръв път трябваше да вляза в СУ през централния вход, аз се наведох и целунах прага на университета, без да се срамувам!"

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Когато радостта се шие с любов – историята на Илиана Кънчева

Днес в рубриката "Професия-хоби" ще ви запознаем с Илиана Кънчева. Илиана от дете обича да шие и някак си съдбата цял живот я води към това да стане шивач. От десет години тя вече има и собствено ателие в град Видин и описва своята професия като удоволствие. Обича да шие народни носии и официални рокли, а най-голямата награда за труда и е..

публикувано на 31.10.25 в 16:10

Маска и тиква или буквар- кое да изберем?

Всяка година в края на октомври се изправяме пред вечната "битка" - тикви срещу буквари! От едната страна е Хелоуин, с костюми, маски и лакомства. От другата - Денят на народните будители, когато свеждаме глава пред делото на духовниците, книжовниците и възрожденците, които са събудили българския дух и го държат жив вече векове!  В последните..

публикувано на 31.10.25 в 16:00

Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!  Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство. И днес, няма спор - кучето е не просто домашен..

публикувано на 31.10.25 в 15:05

Започва акция "Зима"

Традиционната акция "Зима" стартира от утре, 1 ноември. Тя ще продължи през целия месец, по време на който ще се осъществява засилен контрол и ще се провеждат специализирани операции с цел подобряване на обстановката по безопасност на движение и намаляване на пътнотранспортния травматизъм.  Акция "Зима" отново ще премине на 3 етапа с 3..

публикувано на 31.10.25 в 12:37

Деца и ученици отдадоха почит на будителите в Дунавци и Видин

Наближава един от най-възрожденските празници- Деня на народните будители. Празникът се отбелязва с различни инициативи от училища, читалища и културни институции. В град Дунавци деца от детската градина и ученици от двете училища бяха подготвили програма. В началото на празника кметът на Дунавци Димчо Скорчев подчерта значимостта на..

публикувано на 30.10.25 в 16:30

В Мездра организират инициатива в помощ на деца

В навечерието на Деня на народните будители Младежката организация БУМ (Будни, Устремени Мездренчани) организира и нициатива с кауза. Чрез забавна викторина участниците ще си припомнят важни моменти от нашата история. Идеята е да бъдат събрани средства, които ще бъдат дарени на Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) в Мездра. С тях ще бъдат закупени..

публикувано на 30.10.25 в 15:00

Годишните пръстени на вековните дървета пазят архив от информация

Годишните пръстени на вековни дървета пазят следи за това как струйното течение е оформяло екстремното време в миналото. Това показва из следване в Nature. Катедра "Дендрология" към Лесотехническия университет работи от години по тези въпроси, каза доц. Момчил Панайотов: "Конкретно с вековните мурови гори може би вече стават около..

публикувано на 30.10.25 в 14:07