Георги Георгиев е един от членовете на брейк формация - Shadows Crew/Soul Dealerz. Танцува повече от 15 години, като за това време е посетил десетки състезания в цяла България, както индивидуално, така и с неговото крю /група, банда б.р./. 2006-та и 2008-ма са емблематични години за развитието на брейка във Видин. Тогава брейк денсърите са имали първи участия в града, първият им видеоклип на рап песен, благодарение на Ицака (IMP), както и първото им състезание в София, където стават част от хип-хоп културата на България.
“Нека да започнем от далечната 2006- та, когато съвсем случайно на улицата видях едни момчета да се въртят, да стоят на глава, на ръце и някаква искра в мен се запали. Запознах се с тези момчета, впоследствие започнахме да тренираме заедно. Като цяло, в началото всичко беше на шега, напълно несериозно, но след една година сякаш нещата станаха доста по-сериозни, намерихме си зала и започнахме да ходим и по състезания…Тренирали сме навсякъде за тези 15 години наистина, сменяли сме почти всички зали в града, тренирали сме и на улицата. Правили сме участия дори и на асфалт и на балатум на пода. Имали сме всякакви трудности като например да тренираме в студ, в дъжд, в кофти условия, зали с мухъл и т.н. Но това не ни е спирало и това ни е поддържало да бъдем по-добри и да бъдем по-силни, и самата емоция и... любовта към танца“, разказва Георги Георгиев.
Георги е организирал един от най-мащабните хип-хоп джемове в България, а именно West Conquest и гости на града са били най-добрите танцьори и диджей( DJ Stancho, Sniper Records). Успехът на състезанието е довел до провеждането му цели три пъти през годините, благодарение на Община Видин и интересът на хората. Въпреки, че условията, в които момчетата са тренирали не са били никак добри, те не веднъж са се доказвали и са побеждавали по-опитни танцьори от тях.
“През 90-те и 2000 година например, брейка беше доста по-развит специално в България, говоря в момента. Във всеки по-голям град имаше крю, минимум от 6-7 човека да кажем. По състезания се събирахме над 100 човека и нивото беше уникално, емоцията... там се запознавахме с танцьорите, обменяхме опит, правехме батъли, имаше и афтер парти след всяко състезание. Но през годините сякаш нещата стават все по-зле, все по-слабо всяка година и не знам наистина на какво се дължи", допълни още Георги.
Школата за брейк танци от тази година вече не съществува. Георги е взел решение да я закрие по ред причини - условията в залата, непостоянството и липсата на воля у децата… За толкова години, от както школата съществува, те нямат нито едно дете което да е продължило до днес и да се развива наравно с тях, децата просто се отказват, споделя брейкъра.
"Имаме школа, която съществува от 2008...разбира се със своите слаби и силни моменти, тъй като, за съжаление, ние можем да научим децата да танцуват, но не можем да ги научим на постоянство и на упоритост... През годините сме сменили различни зали, тренирали сме и в хубави, и в лоши условия. На този етап в момента, залата в която тренираме, не е в добри условия, ние сме в Младежкия дом на 2 етаж, не искам да бъда конкретен в какви условия тренираме, но просто не е добре за децата и от тази гледна точка в момента, просто школата не съществува. Вече от пролетта, като се позатопли малко, ще обмислим дали да съберем пак децата и да започнем школата отначало."
Най-вероятно Георги и другите танцьори са последното поколение на брейка във Видин и с тях той ще изчезне, въпреки дългогодишната школа и всички усилия за подновяване на Младежкия дом. Този факт е тъжен, защото хора като Георги трябва да будят респект у всички нас заради това, че въпреки трудностите и лошите условия, не се отказват. Така и Георги се стреми да поддържа брейк денс културата жива и до днес. Адмирации!
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..