"Традиционно периодът на Българското Възраждане се смята за време на всестранен духовен просперитет на българския народ. Макар и българката да стояла значително по-назад в това отношение, все пак тя също имала своя не малък влог за еманципацията на българската жена и отърсването й от ориенталските предразсъдъци. През 1856 г. в Лом даскал Кръстьо Пишурка започва организация за театрално представление – "Многострадална Геновева". Всичко вървяло по план, но даскалът ударил на камък с намирането на ломчанка, която да изиграе ролята на Геновева. Кандидатки имало, но думата на старите в града била все още силна и категорична, и двете кандидатки бързо се отказали. Култови са останали техните думи, предадени ни от Димитър Маринов: "Дека се е чуло и видяло, жена с мъж, жена къщовница, да иде да става маскара. О, да не доживеем да видим нашите снахи маскари". Разбира се, ломчанки активно се включили в подготовката на пиесата. Те изработили необходимите костюми, театралната завеса... След второто театро, Кръстьо Пишурка бил арестуван, а докато мъжете намерили за по-безопасно да се приберат по домовете си, то ломчанки излезли на протест. Протест, в защита на даскала. Османската власт останала много изненадана и не знаела как да реагира, но явно това успяло да сплоти допълнително смелите жени. Малко по-късно, през 1857 г., под ръководството на Кръсто Пишурка и малък кръг от ломски дами било основано първото българско женско дружество, като му дали името "Добродетелно женско дружество". Сред имената на тези първи ломчанки се помнят Ангелина Пишурка, Стефания Косто Стаменова, Евгения Матова, госпожа Гьоко Петрович, Параскева Тодор Атешкаикли, Евгения Филчова и др.
За председателка единодушно била избрана Еленка- Ценко Тодорова- родом от Свищов, от видната фамилия Станчовци. Тя много млада се омъжила за влиятелния ломски търговец Ценко Тодоров и дошла в Лом. Тук Еленка изненадала всички, като я видели, че чете вестник. Предразсъдъците били толкова силни, че на подсмех ломчани казвали: "О! О! Тя трябва да иде да помага на попа и даскала. На Ценко не трябват гозба, риза, гащи".
Но Д. Маринов е категоричен, че: "Госпожа Еленка продължаваше да чете вестник и да пише писма, но мъжът ѝ Ценко ядеше най-добре сготвените гозби от същата Еленка и носеше най-тънките ризи, изтъкани и ушити от същата".
Под ръководството на даскал Пишурка, а по-късно и Никола Първанов, ломските дами започнали да развиват трескава дейност. Дружеството се грижело най-вече за девическото училище в града. Събирало средства за неговата поддръжка, за учебни материали, осигурявали добри учителки, или с други думи – снабдявали училището с всичко нужно. Разбира се, подпомагани са и по-бедни ученички. Всяка седмица се организирали сказки на различни теми, свързани с девическото образование, ролята на жената в семейството, жената като майка, съпруга и къщовница, жената като гражданин. Цялата тази дейност не останала незабелязана. Големият възрожденец Петко Славейков споделя в страниците на вестник Македония: "Какво да приложим от себе си за похвала на това похвално дело на нашите съотечественички в Лом. Нищо. Делото е само такова, което няма нужда от чуждо захваление. Ний можем само толкоз да кажем на другите наши сънародници от женский пол: Вижте ломчанките и особено пак да ги препоръчам на углед на Софиенките, Търновчанките и Русенките да видят коя е най-хубавата мода за нашите българки".
Женското дружество посрещнало Освобождението с надежди и солиден капитал в неговата каса. Тези средства, както и тези на ломското читалище били използвани от първия комендант на града Павел Нечаев за построяването на красивото градско общинско управление (днешната сграда на Исторически музей – Лом)".
За съжаление след Освобождението женското дружество напълно изчезнало за повече от 20 години, а след възобновяването му на 02.02.1900 г. то никога не достигнало онова ниво, което имало при Еленка, Пишурка и Първанов, завършва разказа си историкът Александър Александров.
В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане. Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..
21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..
Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..
Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..
Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува. "Моята..
Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..
Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..