Майстор-ковач от монтанското село Дъбова махала продава с благотворителна кауза метална пластика, която е изработил. Петър Иванов дарява на социално жилище за деца средствата, които ще получи. Намира общото между занаята и желанието да помага:
"То това трябва да ти идва отвътре. То е като занаята. Трябва да ти идва отвътре. Насила няма да стане. Тук не се търсят привилегии или дивиденти."
Идеята да помогнат на децата от Преходното жилище в Белоградчик е на съпругата му Росица:
"Аз съм много съпричастна към такива деца, към такива домове и просто казах на съпруга ми да я направи."
Петър Иванов разказва, че заедно с колегата му приели присърце идеята. Признава, че изработката на кованата пластика отнема повече време, отколкото изделията, които прави по поръчка:
"Двамата сме го работили. Тук няма заварки, шлайфания с ъглошлайф и такива работи. Тука е играно- пила, секач и това е, и чук. Аз съм по-съгласен да направя един такъв парапет, отколкото с това да си играя, но пък наистина е красиво, изкуство е."
Пластиката може да се види на страницата на майстора-ковач във фейсбук. Цената, на която я предлага, е 1000 лева и вече има желаещ да я купи:
"С тия пари аз поемам ангажимента, ще отида, от каквото имат нужда от обзавеждане, от материали за дома и така нататък. Има и включили се колеги ножари, които казаха, че и те ще помогнат с дарения, за което съм им благодарен предварително."
Преходното жилище за деца и младежи в Белоградчик, за което е дарението, е открито преди повече от десет години- през 2019-а година, а издръжката за социални услуга е изключително скромна от страна на държавата, обясни Елена Александрова, главен експерт социални дейности към Община Белоградчик:
"Жестът е невероятен, за което благодарим и се надяваме, че ще направим по -красив и приятен дома на тези деца, защото това е техният дом."
Майсторът-ковач казва, че се надява да има повече хора, които помагат, защото много други са в нужда. Преди година тай направи дарение и за болницата в Лом.
Сдружение "Един процент промяна" набира средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..
За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..
Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време. Дърворезбата съществува от много..
Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..
Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..
На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки - независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..
В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..