Малко над един милион българи имат татуировки. Това показва проучване на изследователски център "Тренд" по поръчка на вестник 24 часа. 44% от запитаните изтъкват, че са си направили татуировка за красота/стил, 38% са го направили като израз на любов към определен човек, а 28% смятат, че татуировката изразява това което са. 22% от българите посочват, че биха променили мнението си за непознат човек, ако видят, че има татуировки. Почти толкова - 21% от попитаните, са съгласни с твърдението, че хората с татуировки са по-склонни към криминални прояви. Попитахме видинчани биха ли променили мнението си за даден човек, ако разберат, че е татуиран и смятат ли, че хората с татуировки са по-склонни към криминални прояви:
"Още от ученическите години започнах така на майтап, на шега. Един приятел ме запали, който ми направи на мен татуировка и аз понеже имам леки художествени умения и ми стана интересно, и реших и аз да почна да се занимавам, но не професионално - на приятели. Почнах малко по-малко, това беше преди 25 години, но спрях, понеже по стечение на обстоятелствата животът ме тласна към други неща и спрях. Преди около 3-4 години един мой много близък приятел, който работи в Англия, ми изпрати като подарък, професионален комплект за татуиране като подарък. Аз се амбицирах тогава и си казах започвам пак, но този път да си отворя студио, както трябва да бъде. Всичко е оборудвано като по книгите, дето се вика, както трябва да бъде едно студио, както трябва да изглежда едно студио, така съм го направил... Повече момичета се татуират и то в летните, топлите сезони, което е неправилно. Най-добрите сезони са по-хладните, пролетта, да речем ето сега, даже сега е топличко. Есента и зимата са най-добрите сезони за правене, защото е по-хладно, татуировката не трябва да се излага на слънце, не трябва да е на топло - прах по въздуха има, може да се инфектира, може да се възпали - затова лятото не е препоръчително. Може да се прави, но трябва да се пази много... Татуирането е мода, вече е модерно. Навремето се мислеше по друг начин - по-скептично, по-резервирано, по-консервативно се мислеше за татуировките. Като видят някой татуиран се мислеше, че е или затворник, или наркоман - на днешно време вече не е така, то е модерно".
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..
Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..
В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....
Ясно
Разкъсана облачност