"Муунлайт Букс" се намира в лондонския квартал "Темпъл", има красиви сини врати с изящни дръжки във формата на перо и малко траурни звънчета на входа, които озвучават влизането на всеки от доста ексцентричните, но не по-малко добродушни клиенти на книжарницата. Е, звънчетата оцеляват до влизането на симпатичен агент от Скотланд Ярд, който е призован, за да разследва мистериозното изчезване на безценен стар дневник на един от праотците на Едуард Ливингстън. Има си и невероятен стъклен купол вместо покрив, през който нощем могат да се наблюдават всички звезди и галактики, напълно оправдавайки името на книжарницата.
Внимавайте! Тук се стъпва тихо и с уважение, не защото иначе ще смутите безименния писател под синята лампа, а защото мистър Ливингстън неслучайно е вечния лауреат и най-новия носител на наградата "Скрудж" – награда за най-неприветлив и мърморещ книжар. Но не това е причината неговата току-що наета книжна фея – помощничката му Агнес – да събува обувките си още на прага на книжарницата и да ходи боса по дървения под докато е на работа.
И не се заблуждавайте! Мърморенето и демонстративната британска студенина на мистър Ливингстън са всичко друго, освен неприятен характер. Защото той "мърморкото, разсеяният колекционер на илюстровани книги, единственият жител на планетата, вписан в гражданския регистър на Луната на пълно работно време", всъщност умее да гледа на света с други очи, да долавя любовта там, където никой друг не я забелязва, и без колебание, с почти Шекспирова страст, да се втурва да я защитава, когато види, че някой се кани да я нарани.
Може би точно затова най-редовните клиенти на неговата книжарница го обичат не по-малко от дългогодишната му годеница Шивон, която категорично отказва да се омъжи за него, независимо от вечното му мрънкане, саркастичните забележки и привидната липса на емоции. Например осемгодишният гений Оливър Туист, който най-вероятно цял живот (според мрачните прогнози на мистър Ливингстън) ще мрази Дикенс заради името си, и все се крие някъде между стелажите на втория етаж, докато чака вечно заетата си майка да го прибере в края на работния ден. И леко отнесената, но ужасно напориста госпожа Дрезден, ненаситна за нови книжни предизвикателства, която всяка седмица в понеделник пристига, понякога дори по домашни чехли, за да конкурира Едуард Ливингстън по мърморене, докато си тръгне с поредната нова книга. Дори онзи безименен писател под синята лампа, който сякаш е забравил да говори, превръщайки се в част от интериора и очарованието на това странно, почти приказно място.
Но сякаш най-близо до истинския мистър Ливингстън е Агнес – пристигнала от Испания в Лондон да си търси работа като археолог, изпълнена със страхове и копнежи, но по волята на Вселената озовала се в неговата книжарница, за да остане. Уж временно. Само че всеки знае, че временните неща твърде често се оказват най-постоянните и дълготрайни любови в живота ни. В нейният – също.
"Книжарницата на мистър Ливингстън" е история без големи конфликти, без драматични обрати и съспенс, ако не броим мистерията с изчезналия дневник. Тя е от онези книги, в които сякаш почти нищо не се случва, но са изпълнени с мънички жестове и топли мигове на щастие. Това, което прави тази история толкова красива и увлекателна, са нейните герои, заради които ти се приисква сам да отидеш в книжарницата. И в един момент осъзнаваш, че главният герой в нея всъщност е любовта към литературата.
Авторката на този толкова топъл, уютен, комфортен като домашни чехли и чаша топло какао роман е Моника Гутиерес – блогър и автор на поезия, пиеси, разкази, статии и сценарии. Тя живее и работи в Барселона, по образование е журналист и историк, но по душа очевидно е книжна фея, подобно на своята героиня Агнес, и често споделя литературните си търсения и съкровища в своя блог "Serendipia". Именно страстта си към литературата решава да сподели Моника, когато се захваща да пише романа "Книжарницата на мистър Ливингстън".
В него има толкова много препратки към други книги и автори, че накрая непременно ще останете с усещането, че сте прочели не просто една книга, а цяла библиотека, лично подбрана и препоръчана от най-мърморещият книжар на Албиона.
Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври. "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..
Община Мездра ще получи експертна подкрепа от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ за подобряване на системата за управление на битовите отпадъци. Това стана ясно след проведена процедура за избор на общини за предоставяне на експертна подкрепа при реформиране на системите им за управление на битовите отпадъци, съобщиха..
18 септември е Световен ден за мониторинг на водата. Отбелязва се от 2002 година, която е обявена за Световна година на чистата вода. Целта на деня е да се обърне внимание върху опазването на водните ресурси на Земята. Поначало България не е много богата на водни ресурси. Основни източници са планини. Реките в страната са къси, нямаме..
Вечната комедия "Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич ще бъде представена на фестивала на любителските театри в Лом. Спектакълът е дело на театралния състав към читалището в берковското село Замфирово, който преди няколко години спечели голямата награда на фестивала със спектакъла "Варено жито" от Стоян Николов- Торлака. Сега трупата се изправя пред..
В "Думата имат старейшините" днес ни гостува Илия Илиев от Видин. Той e посветил целия си живот на военната служба. Започва работа като млад офицер във военната школа за шофьори, поделението, на чиято територия в момента се провежда панаирът в града. Малко по-късно в своята кариера става началник на видинското Военно окръжие, където прекарва 15..
Новият археологически сезон в Рациария край видинското село Арчар започна на 1 септември и в момента върви усилено. Обект на проучването са римските императорски терми на територията на античния град. Работи се върху 2,5 дка, което е 1/4 от цялата площ. Археолозите проучват централното крило на банята. Финансирането е в размер на 400 000 лева...
За първи път в своята дълга история врачанското село Чирен има свой герб. Логото символизира духа, историята и бъдещето на Чирен и е поставено на сградата на кметството. Идеята за това населеното място да има символ е на кмета на селото Силвия Христова, която обясни повече за инициативата. "Едно от нещата, които много исках от началото на..
Ясно