Ще отворим ли домовете си за украински бежанци?

“Накара ме това, което гледам по телевизията всеки ден и което е…  Всеки човек би трябвало да помогне с каквото може на тези хора. Тези хора бягат от война и преди години аз съм бил в Италия, '92 година, когато беше войната в Югославия и въпреки, че имах 10 хил. марки, всеки имаше пари, но не ни познаваха, нямаше тогава толкова българи, въобще нямаше българи там, където бяхме ние тогава, дали имаше още 5-6 човека още българи и обикаляхме в радиус от 100 км на диаметър на ден да търсим квартира и като ни видят и ни питат от къде сме - България – No, no"… и не ни дават квартира. Ние сме спали 15 дни в колата, имаше една чешма, ходихме там да се мием, да се почистим и после пак обикаляме, докато най-после ни взе там един банков чиновник… правеше една къща и ни прибра… Мисълта ми е, че аз давам, за 8 човека. Имам помещение с тоалетна, баня, сушилня, хладилници, печки всичко, което е необходимо, само се събуваш и влизаш вътре. Само, че тогава, когато бях в Италия беше с виза, не е като сега. И тогава бяхме на опашка за “Soggiorno”на италиански се казва... Имаше една опашка, сигурно така пак от 500-600 метра не е малко. Имаше от Сомалия, от Мароко, имаше румънци, имаше поляци, какви ли не. И вътре ни питат това-онова, защо сме там. Ние бяхме дефакто икономически емигранти, нали. не като сега и ни дадоха 1 млн. лири, тогава бяха около 1000 марки. Тия 1000 марки ни оправиха. Имаш си квартира, почни си работа… и започнахме работа…и така, знам какво е. Та, тия хора… аз не искам да печеля от тях една стотинка, нищо не ми трябва. Трябва ми само те да бъдат спокойни и аз да съм спокоен. Къщата е отделна от моята къща, до мен е на 10 метра. Аз мога да помогна да ги регистрирам, мога да им помогна да ги докарам до Видин, мога да им покажа къде са магазини, мога да им покажа къде е аптека… но тези хора, както казва Петков и Асен, че 40 лева са много пари, но аз не искам да печеля от тия 40 лева. Но не съм съгласен да събирам касови бележки и да ходя по тях… Той днес може да си купи памперс, утре може да си купи хляб, други ден може да си купи паста за зъби… негова работа, каквото иска. Но дава ги парите на тях и при това положение аз съм сигурен, че те ще си платят тока, водата, телефона, интернет, телевизия и всичко, което им е необходимо в тая къща. За тези три месеца аз няма да обеднея, аз не им искам една стотинка. Има градина, има двор, има къде да се разхождат. Дунава е на 100 метра, така че това са моите условия. Условие, от което зависи от правителството, което много скача и казва, че ще дава по 40 лева, нека да ги даде, аз от тях не искам една стотинка. Но искам тия хора като дойдат да бъдат регистрирани… за живеене, които ще им стигнат там тия няколко месеца, които ще останат, защото те в България от тях дали ще останат 10%... Те са избягали 3 млн. българи, пък те ще останат тук, те няма да останат. Но те използват като трамплин България, Румъния и от там нататък те си знаят… тяхна работа, колкото останат тук, толкова по-добре за нас“, разказа Желязко.

Валери Цеков е от Старопатица, още в първите дни, в които бежанци от Украйна започнаха да пристигат у нас, публикува в социалните мрежи своето намерение да предостави имот на хора, които биха останали да живеят на село. С него се свърза Йорданка Герасимова: