"Всъщност аз я намерих...девет години, ще станат сега през септември, намерих я на улицата, прибирайки се. Бях отчаян, имах някакви лични проблеми, прибирах се и тя се появи пред краката ми, беше малко невръстно бебе, на един тротоар близо до нашия блок. Да си призная преди това аз не обичах домашните любимци, не че не съм ги обичал, но просто не съм настоявал на всяка цена да имам домашен любимец вкъщи. Това ми е за първи път... И гушнах котето, прибрах се вкъщи. Тя преспа у дома, изкъпах я, разбира се. На следващата сутрин си казах "Боже, какво прави това коте тук, ще отида да го върна пак там на улицата, където го намерих." Този поглед, който тя тогава ми отправи, беше достатъчен, за да разбера, че ще бъде част от моя живот. Взех пари, отидох в магазина и закупих всички необходими аксесоари- пясък, лопатки, храни и т.н., и така вече толкова години Бачони си е вкъщи." 
"Хера е на 10 години. В апартамента на Роси- жената до мен, след като се събрахме да живеем заедно, Хера не можеше да остане сама, защото започна да прави пакости и така ние се принудихме да намерим едно местенце в близост до моя блок, в нашия квартал, което назовах "Ранчото". Там си гледаме и разни земеделски култури, вече от 4- 5 години. Поразвихме местенцето и Хера живее там... Тя е порода "улична превъзходна", но пък аз съм много доволен, защото това й помага да оцелява. Не съм привърженик на тези, така наречени "маркови породи". Те са по- капризни за гледане. Хера е кръстоска, има нещо каракачанско в нея, не знам коя е майката и кой е бащата. Тя е голямо куче, много умно куче... и е пазач на ранчото." Има и още една история покрай Хера. Преди години тя се плаши от пиратките в новогодишната нощ и бяга. Тогава може би целия град е разбрал за нейното изчезване. Но това е съвсем нормално, когато човек загуби домашния си любимец, равностойно е на това да се притесниш за член от семейството. Хубавото е, че историята с изчезването на Хера има щастлив край и тя е намерена. 
Католическата общност във Видин отбеляза Рождество Христово с карнавално шествие и пресъздаване на библейски етюди в центъра на града. Разказва Натанаеле Гуарнери , един от младите хора, които се включиха в празника. Православната църква се подготвя да посрещне великия празник - Богоявление . Той е възпоменание за кръщението на Христос..
Неделята, в която се намираме днес, е Неделя преди Богоявление , в която се подготвяме за празника Кръщение Господне, който е едно историческо евангелско събитие, когато Христос, преди да излезе на обществена проповед отива на река Йордан при Йоан Кръстител и се кръщава от него във водите на свещената река. "Покайте..
През месец ноември ви разказахме за идеята на сдружение "Книгини" да отворят първата по рода си в България кафе-книжарница с кауза във Враца . Към днешна дата тя вече е реалност. Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи..
„Когато я ударих за първи път, очаквах някаква по-бурна реакция. Тя просто остана да лежи на пода, притиснала челюстта си с ръка. Взряна в мен. Мълчалива. Дори не ми се стори изненадана.“ Така започва романът „Загадката Оливър“ на ирландската писателка Лиз Нюджънт. Твърде възможно е той да се окаже най-оригиналното четиво, което ще..
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи в Мездра е с ново обзавеждан е, благодарение на инициативата "Коледа за всяко дете", организирана от Националното сдружение на сираците в България. Когато в навечерието на Рождество посещава центъра, за раздаде подаръци за празника, председателят на сдружението Слави Михайлов разбира,..
Православен център за лечение на зависими „Св. Успение Богородично“ във Видин дава опора на хора, които са готови да справят с проблемите. Създаден е с благословението на българския патриарх Даниил във времето, в което като митрополит оглавява Видинската епархия. Центърът е съвместна дейност между фондация „Социално развитие и култура“ и..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ви срещаме с една изключително стилна и талантлива дама от Монтана. Дебора Йорданова е човек, който успява да съчетае любовта си към изкуството с любимия си аксесоар – шапките! Дебора рисува от малка, вдъхновена от баща си, който също обичал да твори с четка в ръка. Но преди около четири години решава да..
Предимно облачно
Разкъсана облачност