Малко са хората в градовете, които живеят в къщи с цветно дворче. Повечето имат жилища в блокове или кооперации. Но всеки вероятно си мечтае за цветна градинка. Наистина, те са красиви и винаги привличат погледа на минувачите.
Възможно ли е сами да си създадем цветна красота, дори да живеем в жилищен комплекс с многоетажни блокове и малко зелени площи?
Категорично- да!
Пролетта е най-подходящият момент да разкрасим пространството около блока, в който живеем. Знаем, че една птичка пролет не прави, затова са ни нужни няколко съмишленици, основни градинарски инструменти, семена за посев и творчество. На първо място обаче, трябва ни ентусиазъм.
Пример ни дава Камелия Василева, която е на 53 години. Вече 20 години живее в квартал "Бонония" във Видин. Разказва, че още през '92-ра, преди тя да се нанесе в блока, нейни съседи са насадили градинка с райграс и дръвчета, заградили са я с оградка. С времето градинката обрасла и се занемарила. Така един ден Камелия решила да облагороди пространството и започва да изгражда градинката. Признава, че много обича цветята, има изобилие от цветя в дома й и на етажа, на който живее.
"Гледката не беше много приятна, затова реших да започна да се грижа за градинката и каквото съм имала и аз от село, което съм могла съм донесла и започнах да ги садя..."
Примерът и красотата, която създава Камелия, постепенно заразява живеещите в блока и всички започват да се грижат за градинките през техния вход и съответно се учат да ги пазят.
"Така се зарази целия блок, пред всеки вход има градинка... и хората започнаха да садят и те, защото видяха, че е много красиво. Даже преди около две, три години Общината донесе пейки, масички и хората сядаха. Вечер се прибирахме от работа и сядахме отвън на пейките и се получи много приятно и красиво за гледка, като седим да гледаме градинките."
Постепенно и живеещите в други блокове наоколо се "заразяват" от хубавата идея. Така днес както в този квартал, така и по много други в града, околоблоковото пространство се е превърнало в истинско цветно кътче, създадено от неговите жители.
"Повечето от нас живеят в блоковете, малко хора могат да си позволят да живеят в къща и по тази причина трябва да си създадем повече уют. Това е начина. Работим всички, но винаги може да се намери време да излезеш, да речем в неделя, когато не сме на работа, да почистим, да оправим градинките, да полеем... за да изглежда красиво и да му се радват всички. И не е нужно да чакаме някой да дойде- Общината или който и да било, можем и сами да го направим".
В градината не липсват и плодни дръвчета.
"Има и праскова, и вишни има много...и ябълки. Всеки е донесъл от родното си място по нещо, посадил е и с времето са станали огромни. Това, което сме закупили, са бор, туи, брези, кипариси".
Цветята, които основно садят всички са сезонни.
"Всеки сезон има нещо, което е цъфнало...има и момини сълзи например, когато са те...сезона им. Имаше кокичета, сега вече са прецъфтели. Пред другите входове има хризантеми...всякакви цветя. Всеки сезон има нещо, което е цъфнало и изглежда красиво... Градината никога не остава празна, увехнала. Опитваме се да се грижим добре за нея и да ни е красиво..."
Обединението около добра кауза и облагородяването на районите, в които живеем, е личен избор. Тук не трябва да се разчита само на местното управление, защото има далеч по-важни неща от градинката. Когато сами започнем да създаваме красота около нас, тогава ще ни е по-мило.
"Първият признак на щастие е любовта към дома ти", казва Марк Твен.
На своето последно заседание Общинският съвет в Мездра даде съгласие и възложи на кмета Иван Аспарухов да финализира сделката с „Холдинг БДЖ” за придобиване собствеността на сградата на Дома на железничаря. Така вече се вижда краят на сагата с тази символична за града сграда. Как обаче се стигна до този казус? Преди 50 години - през 1974 г. по..
Родена в живописното градче Берковица, сгушено под връх Ком, Ана-Мария Герасимова е пример за вдъхновение. Завършва езиковата гимназия в Монтана, а след това заминава за София, за да следва "Право". Нейният творчески дух, обаче, не остава на заден план. Още от 4-годишна възраст Ана-Мария свири на пиано - нотите са първото, което научава, дори..
Новата учебна и творческа година на видинските читалища ще бъде открита на 1 октомври, когато в образователните и творческите им школи ще влязат таланти от всички възрасти. В Народно читалище "Светъл ден" най-малките ще са 5-годишни. Те ще прекрачат прага на школата по съвременни танци. За по-големите са народните танци, обясни Йоана Ванкова от..
В рубриката "Моите права" днес ще засегнем темата за безопасността на децата при возенето с автомобил. От 1 септември влезе в сила важна промяна при продажбата на детски столчета за кола. В магазините вече трябва да се предлагат само седалки, които са изработени в съответствие с т. нар. "i-Size" стандарт . За това напомни Габриела Руменова..
Есен е! Виното вече е сложено в бъчвите и докато чакаме да стане, ще се заредим с добро винено настроение, за да подпомогнем неговата ферментация ;) Винено- опияняващ привет от ефира! Песни за виното ще слушаме и ще посетим най- известните винарски региони в света. Всеки винен пътешественик има любими места и вина- такива, които е посетил..
Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
Ясно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали