Малко са хората в градовете, които живеят в къщи с цветно дворче. Повечето имат жилища в блокове или кооперации. Но всеки вероятно си мечтае за цветна градинка. Наистина, те са красиви и винаги привличат погледа на минувачите.
Възможно ли е сами да си създадем цветна красота, дори да живеем в жилищен комплекс с многоетажни блокове и малко зелени площи?
Категорично- да!
Пролетта е най-подходящият момент да разкрасим пространството около блока, в който живеем. Знаем, че една птичка пролет не прави, затова са ни нужни няколко съмишленици, основни градинарски инструменти, семена за посев и творчество. На първо място обаче, трябва ни ентусиазъм.
Пример ни дава Камелия Василева, която е на 53 години. Вече 20 години живее в квартал "Бонония" във Видин. Разказва, че още през '92-ра, преди тя да се нанесе в блока, нейни съседи са насадили градинка с райграс и дръвчета, заградили са я с оградка. С времето градинката обрасла и се занемарила. Така един ден Камелия решила да облагороди пространството и започва да изгражда градинката. Признава, че много обича цветята, има изобилие от цветя в дома й и на етажа, на който живее.
"Гледката не беше много приятна, затова реших да започна да се грижа за градинката и каквото съм имала и аз от село, което съм могла съм донесла и започнах да ги садя..."
Примерът и красотата, която създава Камелия, постепенно заразява живеещите в блока и всички започват да се грижат за градинките през техния вход и съответно се учат да ги пазят.
"Така се зарази целия блок, пред всеки вход има градинка... и хората започнаха да садят и те, защото видяха, че е много красиво. Даже преди около две, три години Общината донесе пейки, масички и хората сядаха. Вечер се прибирахме от работа и сядахме отвън на пейките и се получи много приятно и красиво за гледка, като седим да гледаме градинките."
Постепенно и живеещите в други блокове наоколо се "заразяват" от хубавата идея. Така днес както в този квартал, така и по много други в града, околоблоковото пространство се е превърнало в истинско цветно кътче, създадено от неговите жители.
"Повечето от нас живеят в блоковете, малко хора могат да си позволят да живеят в къща и по тази причина трябва да си създадем повече уют. Това е начина. Работим всички, но винаги може да се намери време да излезеш, да речем в неделя, когато не сме на работа, да почистим, да оправим градинките, да полеем... за да изглежда красиво и да му се радват всички. И не е нужно да чакаме някой да дойде- Общината или който и да било, можем и сами да го направим".
В градината не липсват и плодни дръвчета.
"Има и праскова, и вишни има много...и ябълки. Всеки е донесъл от родното си място по нещо, посадил е и с времето са станали огромни. Това, което сме закупили, са бор, туи, брези, кипариси".
Цветята, които основно садят всички са сезонни.
"Всеки сезон има нещо, което е цъфнало...има и момини сълзи например, когато са те...сезона им. Имаше кокичета, сега вече са прецъфтели. Пред другите входове има хризантеми...всякакви цветя. Всеки сезон има нещо, което е цъфнало и изглежда красиво... Градината никога не остава празна, увехнала. Опитваме се да се грижим добре за нея и да ни е красиво..."
Обединението около добра кауза и облагородяването на районите, в които живеем, е личен избор. Тук не трябва да се разчита само на местното управление, защото има далеч по-важни неща от градинката. Когато сами започнем да създаваме красота около нас, тогава ще ни е по-мило.
"Първият признак на щастие е любовта към дома ти", казва Марк Твен.
Фондация "Подай ръка - дари по-добро бъдеще" обяви кампания в подкрепа на семейство от Монтана. Мери е самотна майка, която се бори, за да отгледа трите си деца - на 14, на 11 и на 6 години. Няма постоянна работа, а семейството оцелява благодарение само на детските надбавки, обясни социалният работник към благотворителната организация..
Вече сме ви срещали с видинската група North West 3700 . В състава ѝ са Михаил Георгиев, Александър Марков, Марин Ангелов, Милчо Кръстев и Илия Илиев - петима приятели, обединени от страстта си към музиката и родния край . Те не просто свирят и пеят - те живеят музиката. Всеки от тях владее различни инструменти, пеят, пишат текстовете си..
Лондон през 50-те години на ХХ век. Книжарница „Блумсбъри“. Изисканото царство на книгите изглежда измамно спокойно, почти съвършено, благодарение на петдесет и едно правила, които управителят Хърбърт Дътън държи да се следват по-строго дори от Десетте божи заповеди. Докато има дисциплина, нищо не може да се обърка, нали така? Под..
Жълъдите са навсякъде в парковете, а освен храна за животни, те могат да се превърнат и в чудесна декорация за дома. От тях можем да изработим венци и свещници, лампички и висулки, рамки за картини, украси за маси и какво ли още не. Може би горният списък далеч не изчерпва всички варианти. Жълъдите са един от многото естествени материали, които..
В сърцето на малкото, но изпълнено с живот село Чупрене, в Основно училище "Акад. Михаил Димитров“, се случва нещо различно. С усмивки, цветни материали и силна вяра в промяната, група млади хора вдъхновяват децата да мечтаят, да творят и да вярват в силата на общността. Те са част от проекта " Бъдещи създатели за приобщаване и устойчивост "..
УНИЦЕФ публикува "Доклад 19: Благосъстоянието на децата в един непредсказуем свят". Проучването съпоставя данните от 2018 и 2022 година и анализира как пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на работа са се отразили на децата в 43 държави от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обобщените данни..
В "97 лапи и една опашка" днес ни гостува едно от най-милите кученца, които сме срещали някога . То е порода японски хин и се казва Хера . Тя е на 13 години - 13 години истинска и непринудена любов! Нейният стопанин казва за нея, че е тяхното „всичко“! С черната си окраска, вечно ближещо езиче и поглед като на малък философ, Хера е една..