В Международния ден на авиацията и космонавтиката- за постиженията на България

Днес отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката. На 12 април е първият в историята пилотиран космически полет - през 1961, на космонавта Юрий Гагарин с кораба "Восток". Полетът продължава 1 час и 48 минути, но остава завинаги в историята на човечеството като полета на първия космонавт в света. 

България е сред страните, които също могат да се похвалят с редица постижения в тази област, обясни за Радио Видин Валери Васев, зам. директор на Института по космически изследвания и технологии към БАН: 

"България се явява като един от стожерите на космическите изследвания, като осемнадесета космическа държава, шестата страна в света, която е извела двама космонавти и третата страна, която е произвела космическа храна. България е първата страна, с чиято апаратура, така наречената оранжерия "СВЕТ" е отгледана първата пшеница от семе до семе. Това е един от най-трудните процеси, които се осъществяват в условията на безтегловност и в условията на космическото пространство."

Българската наука е създала и използва в космическото пространство повече от 200 апаратури и уреди, коментира още Валери Васев:

"С изстрелването на един мъничък апарат наречен П-1, апаратура, която е свързана изследването на йонното изследване на земната атмосфера е доказала, че работи. Защото, за да те признаят за космическа държава по конвенцията на ООН от 1965 година, трябва да си изстрелял в космоса не само научна апаратура, но тя трябва да работи и да е изпратила данни за обработка в научните среди. Общо взето ние поддържаме едно много голямо ниво. В момента България в космическите условия, които съществуват е изпратила и работят няколко апаратури", посочи Валери Васев. 

"Повече от 150 научни апаратури и уреди защитават мястото на България сред първите, овладяващи истински и мащабно космическото пространство. Днес оригинални български апарати работят на Международната космическа станция /на 19.02.22 беше изстрелян поредния български уред към МКС/ и с нашия уред за изследване на космическата радиация "ЛЮЛИН – МО", работим на орбита около далечния Марс, като в близко бъдеще се очаква нов наш уред да предаде специфична информация от самата повърхност на Марс. С тези постижения българските учени и специалисти, дадоха своя неоспорим принос за бъдещ полет на космонавти до Луната и Марс", се посочва на сайта на Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките".