Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лъжливата информация е основен играч на българската политическа сцена

Иван Радев: Дезинформацията и пропагандата са основните врагове на демокрацията

В България липсват авторитети

Иван Радев
Снимка: Личен архив


Националният доклад за България в Евробарометър сочи, че като обществено вредна определят все повече българи дезинформацията. За над 70% от населението фалшивата информация е проблем както в национален план, така и за демокрацията по принцип.

Темата дискутирахме с журналиста Иван Радев.

Радио ВИДИН
: Положителната страна, ако позволите, че очевидно като общество вече осъзнаваме световното явление дезинформация. На какво се дължи то?

"Причините за дезинформацията са различни. В повечето случаи се преследва даден интерес. Дезинформацията идва от хора, които имат било то финансов или политически интерес и които искат да заблудят общественото мнение или големи групи от хора, за да постигнат своите цели.

Радио ВИДИН: Как да се преборим като общество, като отделни личности даже, защото виждаме, че с пандемията, а след това и войната, този проблем с дезинформацията започна да нараства от ден на ден.

"Действително видяхме в пандемията колко сериозни могат да бъдат последствията от дезинформацията, колко човешки животи бяха загубени, а това можеше да бъде предотвратено чрез ваксиниране, чрез по-добри мерки. Причината е, че хората избраха да вярват на дезинформацията, бяха и поставени в такова положение да живеят сред много голямо количество дезинформация. За България проблемът е особено силен - най-нисък процент ваксинирани, най-висока смъртност не само в ЕС, а сега виждаме с условията на война как дезинформацията не намалява. Основната тема се смени. Всеки ден сме заливани с каква ли не дезинформация. И пандемията, и войната, са благодатната почва за развитие на дезинформацията. Когато има такава криза, хората търсят информация, търсят я от различни източници, а това помага да се разпространява дезинформация. Виждаме с войната какви невероятни опити за манипулация се правят на общественото мнение. Трагедии, които се случват, се представят като манипулирани, прави се опит да се покаже, че убийствата в Буча не са се случили, че това са били актьори. Показват се манипулирани видеа, понякога се тълкуват и по различни начини. Страната, която е агресор, която нападна Украйна, се опитва да оправдае своите действия, за да спечели общественото мнение на своя страна".

Радио ВИДИН: Да започнем от едната страна на проблема - цифровото образование, т.е. липсата на медийна грамотност. Защо България продължава да изостава от развитите световни страни в това естество?

"Развитието на медийната грамотност е бавен процес. Тя е ефективна, но в дългосрочен план. Образованието не е нещо, което става от днес за утре. Защо България продължава да изостава? Виждате каква е средата в България, каква е политическата среда. Депутати, които ходят по телевизиите, разпространяват конспиративни теории, разпространяват фалшиви новини, дезинформация. За съжаление, има колеги журналисти, дори в големите медии, които по същия начин разпространяват подобен вид информация. Често представят дезинформацията като другата гледна точка. Не е легитимна друга гледна точка, когато представяш манипулирано видео и казваш, че това е истината, а другите ви лъжат. Много е трудно да изискваме от учениците да бъдат медийно грамотни, когато голяма част от средата, от възрастните, които взимат решения, промотират точно обратното".

Радио ВИДИН: Прави ми впечатление, че малко над 50 % от българите споделят, че са способни да разпознават фалшиви новини. Струва ми се, че процентът е нисък. Станало е досадно да се задава като въпрос, но как най-точно и успешно да разпознаваме фалшивата информация?

"Уви, това не е много лесен въпрос, защото фалшивата информация има различни проявления. Всеки ден до нас достигат новини, които е доста трудно да проверим. Никой от нас няма как да провери цялата информация, която достига до нас. Няма как да проверяваме всяка една новина. Обикновено проверката на една информация, дали е вярна или не, изисква доста усилия и то от опитни журналисти. Трудно е да се установи дали една снимка или едно видео е манипулирано или се използва различен контекст, дали някой казва истината или лъже. Най-доброто, което можем да направим, е да внимаваме какви източници ползваме, от какви източници се информираме. Трябва да използваме медии, които проверяват информацията и отсяват истината от дезинформацията. Да, социалните мрежи правят така че до нас достигат всякакви новини. Достигат новини, които ни влияят емоционално. Често ние споделяме или пък наши приятели онази информация, която им е повлияла емоционално. Това не означава непременно, че тази информация е вярна. По този начин дезинформацията се пробива път. Ние сме склонни да споделяме не това, което е истина, а това, което отговаря на нашите предварителни разбирания, които вече имаме. Най-добрият съвет е да се опитваме да подхождаме критично, за всяко нещо да си задаваме въпрос, дали е истина, да се опитаме да търсим потвърждение преди да го споделим. В противен случай - ние също се превръщаме в разпространители на дезинформация".

Радио ВИДИН: Има си причини българинът да има разклатено доверие в част от медиите. Знаем, че често няма прозрачност в управлението на дадени медии, де факто не знаем кой е срещу нас, дали не преследва дадена цел. Смятам, че е един от основните проблеми на българската журналистика.

"Не е проблем само на журналистиката и на медиите. Проблемът в България е липсата на авторитети. Като общество има наистина доста малко авторитети, в които всеки от нас има доверие - било журналисти, общественици или хора, чието мнение ценим. Странно е, че много често се изпада от такава крайна липса на доверие - хората често смятат, че не могат да имат доверие на никой, защото всички преследват даден интерес, поставят под съмнение всяка информация, която стига до тях, но в същото време - същите тези хора решават изведнъж да се доверят на някой пост във фейсбук, на някой краен политик, на някой, който се опитва да заблуди с конспирация. От това да се опазим някой да ни излъже ние често отиваме и ставаме жертва на онези, които най-много ни лъжат. Трябва хем да подхождаме критично, хем да преценяваме кой би могъл да бъде авторитет, кой не заслужава доверие".

Радио ВИДИН: Струва ми се, че откровената дезинформация се превръща в основен играч на българската политическа сцена.

"Така е. Има играчи, които наистина си служат с откровена дезинформация. Това не бих казал, че е само български феномен. Още от 2016 година от Тръмп, Брекзит, изборите във Франция - виждаме, че има антисистемни играчи, които си служат с риторика, основана на дезинформацията".

Радио ВИДИН: Говорим за дезинформация, за откровената руска пропаганда, която цари из нашето медийно пространство, но не трябва ли да се търси отговорност на самите платформи, на законодателите, на доставчиците на медийни услуги?

"Нито един от инструментите, а медийната грамотност сама по себе си е инструмент, не е достатъчен за преборване на дезинформацията. Отдавна се работи с платформите, за да поемат те своята част от отговорността. Тяхната теза е, че са само платформи, че не са медии, че нямат отговорност към съдържанието, което се споделя. Тази теза отдавна е оборена, защото социалните мрежи правят така че определен тип съдържание да се разпространява по-бързо, отколкото друг тип. Кое съдържание се разпространява повече? Онова, което ни влияяе емоционално, което ни кара да прекарваме повече време вътре в социалната мрежа. Заради платформите често се получава така че се утвърждава съдържание, което е антидемократично, свързано с ненавист и омраза. Платформите имат своята отговорност и трябва да намерят начин да ограничават разпространението на фалшива информация и на съдържание, което не противоречи на ценностите на демокрацията. Работи се, но не е толкова лесно да се намери решение. Решенията, които са крайни, са решенията на авторитарните държави. Авторитарният режим казва "ние спираме фейсбук, спираме туитър, въвеждаме затвор за разпространение на фалшиви новини". Тези методи за борба с дезинформацията - това не е борба с нея, това е борба за налагане на единствена гледна точка, авторитарната гледна точка. В демокрациите е много сложно. Демокрацията трябва да направи така че да ограничи съдържанието, което е дезинформация, което е антидемократично, но трябва да си служи със сложни инструменти и не може да подхожда по такъв начин. Разбира се, може да се спират определени сайтове или медии, които са разпространители на съдържание, подстрекаващо към насилие, към омраза, защитава фашистки или други такива идеологии, но например за дезинформацията - тя в демокрациите се бори най-вече с проверка на фактите. Не, не се бори със затвор, не се бори със спиране на платформи. Сложен е въпросът как демокрациите могат да се съхранят, защото дезинформацията и пропагандата са сериозна заплаха. Демокрацията е заплашена от своите врагове, но от друга страна, има заплаха за нея и от средствата за борба с тях, ако средствата са прекалено брутални - онези, ползвани от авторитарните режими".


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42