Най-големият проект в плана е изграждането на национална мрежа от батерии за съхранение на енергия с изцяло европейски средства в размер на 1.56 млрд. лв. Другите ключови програми са тази за икономическа трансформация на българския бизнес за 1.3 млрд. лв., които се очаква да привлекат още 1.6 млрд. лв. частни пари. 216 млн. лв. са предвидени в плана за програма за подкрепа на индустриалните зони. 700 млн. лв. са отделени за цифрова свързаност. Над 500 млн. лв. са предвидени за нови влакове. Повече от 1 млрд. лв. са отделени за социално включване, включително за трансформация на системата 112. 350 млн. лв. за модернизиране на лечебните заведения за болнична помощ и 107 млн. лв. за изграждане на центрове за диагностика и лечение на мозъчно-съдови заболявания. Планът за възстановяване включва и значителни средства за STEM центрове и подготовката на учители за тези центрове. Става въпрос за 1.2 млрд. лв. за подобряване на образователната инфраструктура. 400 млн. лв. са предвидени за наука и иновации. Не на последно място в плана за възстановяване са заложени над 300 млн. лева за проучване на геотермалния потенциал на България. Най-много средства в плана за възстановяване са отделени за сектор енергетика: 41.8 % от общо всички средства.
Според народния представител от ГЕРБ от Видин Росица Кирова обаче предвидените в плана инвестиции в този сектор няма да бъдат изразходени рационално:
"Искрено се надявам управляващите да размислят и този милиард и половина, който искат да го подаряват за батерии, да го вложат в преносна мрежа. Ако вложим парите в изграждане на преносната мрежа, защото в момента тя не може да поеме голяма част от новите присъединяващи се обекти, тя ще остане за бъдещите поколения и ще може да се ползва 50-100 години напред. Животът на тези батерии и необходимостта периодично да бъдат подменяни е 7-8 години. Как приемате възможността да продупчим на 6 места, за да търсим геотермални извори, от които да произведем електроенергия на базата на някакви данни, които някой някъде е казал? Наскоро в един енергиен форум Асен Василев каза, че работят със стари данни от преди 20 години. На мой въпрос в Народното събрание той каза, че изключително много специалисти и фирми са ги консултирали и са казали, че сме изключително подходящо място да произвеждате ток от геотермална енергия, докато на енергийния форум каза, че нямаме достатъчно данни и са оскъдни. Едновременно с това, сравнението на България и Турция по отношение на топлите води, които трябва да излязат и да поризведат електроенергия, е изключотелно нелепо и смешно и това не е мое твърдение, а твърдение на всички в тази сфера, които работят от години и се занимават с това. Ние имаме различни дадености, различни характеристики, различна география. И понеже явно стана ясно, че няма да могат да се използват за производство на електроенергия, започнаха да говорят, че ще отопляват парници, което е несериозно, защото е заделена огромна сума от 300 млн, за да бъдат направени тези 6 сондажа. Най-лесно ще потънат парите там. Не това трябва да е основата на нашия план за възстановяване в сфера енергетика и това го казва всеки един експерт по отношение на енергетиката в България."
Проектите в плана са съобразени с изискванията на Европейската комисия, а изпълнението им ще бъде строго контролирано, обясни народният представител от "Продължаваме промяната" от Враца Деница Симеонова. За да получим средствата по плана за възстановяване и устойчивост, ще трябва да извършим и редица реформи:
"Този план е уникален и в глобален мащаб, защото това е един механизъм, по който парите се изплащат срещу изпълнени проекти и срещу изпълнени реформи. Сруктурата на плана не позволява тези пари да се похарчат по непрозрачен начин. Едно от важните условия е, че пари не се дават, ако няма реални резултати, които да удовлетворяват Европейската комисия. Постарахме се в тази последна актуализирана версия на плана да заложим и допълнителни механизми, които позволяват не просто прозрачност и ефикасност, но дават и сигурност на гражданите как се харчат парите. В едни от най-големите като ресурс проекти, като енергетиката, българското правителство е заложило в плана да кооперира с организации като Европейската банка за възстановяване и развитие, която да изготви модела за големите търгове за батерии и за геотермали и да може по абсолютно прозрачен и независим от България начин да се намерят най-добрите изпълнители и наистина българската икономика да върви напред. Мина доста време от 2020 година и този план от план за възстановяване вече се превръща в план за дългосрочно развитие. Той ще бъде и добра основа за следене на работата на правителството, защото в него са заложени около 50 проекта, но и около 50 реформи, за които има ясни цели кога и как точно трябва да се изпълнят. Свидетели сме на различни опорки от опозиционни партии и т.нар. експерти в енергийния сектор, но факт е, че когато контролът и цялостният механизъм за тази процедура са възложени на институции от подобен мащаб, меко казано е слаб аргумент, че това ще се случи непрозрачно. Другото важно за батериите, това е дългосрочната визия на правителството, е, че се разглеждат възможностите извън плана за възстановяване, а по Фонда за справедлив преход, да се изгради фабрика за производството на такива батерии и в дългосрочен план България да е лидер, защото прехода към зелена енергия е нещо, което тепърва ще бъде предизвикателство в икономиките в световен мащаб. Актуализацията на плана е направена спрямо очакванията и изискванията на Европейската комисия, не спрямо вижданията на който и да било конкретен човек."
Според правителството, изпълнението на националния план за възстановяне и устойчивост е огромен шанс за модернизация на България, като условията, поставени от Европа, са свързани с реформи, които да гарантират прозрачното и правилно усвояване на средствата.
Високата инфлация, както и несигурността на континента, породена от войната в Украйна, обаче е възможно да променят очакваните резултати от прилагането на Плана за възстановяване и устойчовист.
Повече- в прикачения звуков файл.
Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..
Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава? Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание. Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта? Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..
Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..
Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..
"Иска ми се малко по-рано да започнем планирането на следващия бюджет, където да включим и препоръки и идеи на жителите на Видин за развитието на града." Това каза в студиото на Радио ВИДИН заместник-кметът по "Финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо развитие" Мартин Дончев, след като изслуша анкета с жители на града. "Ние от около 8..
В навечерието сме на 27 октомври, когато ще дадем гласа си за пореден път. Какво показват последните социологически данни за електоралните нагласи? Могат ли везните да бъдат наклонени от предизборната кампания? Какви са изводите от нея и зададени ли са вече следизборните посоки? Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков..