Ако вярваме на неизвестните гении на социалните мрежи, трудно се живее, когато в теб съжителстват истерик, флегматик, алкохолик, злодей и някакъв неизвестен тъпак, който непрекъснато повтаря "Веднъж се живее!". Всички тези образи, плюс един идиот в добавка, сякаш живеят у един клошар – главният герой на романа "Идиотът в мен" на Радослав Младенов.
Гого Клатев е един добронамерен клошар по професия и по душа, защото да си клошар всъщност не е толкова зле. Животът му на бездомник обаче отива по дяволите заради един нацепен кокоши кокал и нещата бързо излизат от контрол, втурвайки се в безумни обрати и ситуации, колкото пародийни, толкова и близки до реалността. Всъщност, ако се огледаме, не е ли пародията отдавна част от живота ни?...
Написан на ежедневния ни език, романът се чете бързо и лесно, чак пристрастяващо, защото безумните на пръв поглед образи в него, откровенията – някъде на ръба между депресивното и комичното – и не на последно място каскадьорското темпо на историята, която повлича и главният герой Гого Клатев, и читателя, са идеалното съчетание от условия за максимално удоволствие. Безобидният и странно интелигентен по леко налудничав начин Гого се задавя на улицата с един глупав кокал, и това преобръща живота му. Без да прави абсолютно никакво усилие, а донякъде и без да гори от желание, се оказва в болница, събужда се в трезора на важна партийна банка, арестуван е, освобождаван е, само за да го приберат отново в неподвластна на желанията му поредица от нелепи събития. А той иска просто да си бъде клошар! Само че съдбата има други планове за него и шантавата поредица от хора, с които го среща случайността. Например да го качи на върха на държавата и абсурда (то пък все едно има разлика между двете!), ако се налага – дори насила, но и преди това да го прекара през травматологията, моргата, ареста, една гумаджийница, банка, партийни неволи, редакция на вестник и свои и чужди неудачи.
"Идиотът в мен" е юбилеен роман на Радослав Младенов, с който той отбелязва, както сам казва, двайстата година от началото на творческата си лудост. В него с по приятелски груба ирония, пиперлив език и майсторско чувство за хумор се прави една подробна дисекция на родното общество и на абсурдността, която често пъти съпътства ежедневието ни, та дори сме спрели да я забелязваме като че ли, а идеята на автора е повече от семпла и на пръв поглед лесна за следване – "Осмей първо себе си, и чак тогава – останалия свят!" На втори поглед установяваш, че да се надсмееш над себе си май е много сложна задача, на която не всеки е способен, особено пък по такъв майсторски начин. Иска се особен вид душевност и талант, подобен на този на Гого Клатев, който не вярва, че някой се интересува от мисловните заключения на пропаднала личност като него.
Кой всъщност е Радослав Младенов? Роден през 1956 г. в София, той е автор на романи, разкази и пиеси, една от които – "Разкош от мизерия" години наред се играе на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев". Освен това обаче е и "човек от системата". Талантът си за писане открива, докато все още работи в МВР, само за да се превърне в един от най-добрите писатели криминалисти у нас. Сам казва, че има над тридесет години в контраразузнаването, но винаги мечтаел да пише. Започва с един разказ, в който за пръв път оживяват героите му Кънчо и Пантерата Стойнев, за да стигне до десет книги за двайсет години, а за обект на историите си използва хората и случките, с които го сблъсква работата му и собственият му опит. Целта му е да покаже, че в МВР работят и такива хора – талантливи, интелигентни, адекватни към ситуацията, с чувство за хумор и (само)ирония. Част от заглавията му са "Готино е да си тъп", "Каръкът в мен", "Триумфът на лудите глави", "Власт, мераци и малка дупка от куршум", "Шаш и паника" и други.
Негови текстове могат да бъдат открити и под псевдонима Антъни Флеч.
През месец ноември ви разказахме за идеята на сдружение "Книгини" да отворят първата по рода си в България кафе-книжарница с кауза във Враца . Към днешна дата тя вече е реалност. Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи..
„Когато я ударих за първи път, очаквах някаква по-бурна реакция. Тя просто остана да лежи на пода, притиснала челюстта си с ръка. Взряна в мен. Мълчалива. Дори не ми се стори изненадана.“ Така започва романът „Загадката Оливър“ на ирландската писателка Лиз Нюджънт. Твърде възможно е той да се окаже най-оригиналното четиво, което ще..
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи в Мездра е с ново обзавеждан е, благодарение на инициативата "Коледа за всяко дете", организирана от Националното сдружение на сираците в България. Когато в навечерието на Рождество посещава центъра, за раздаде подаръци за празника, председателят на сдружението Слави Михайлов разбира,..
Православен център за лечение на зависими „Св. Успение Богородично“ във Видин дава опора на хора, които са готови да справят с проблемите. Създаден е с благословението на българския патриарх Даниил във времето, в което като митрополит оглавява Видинската епархия. Центърът е съвместна дейност между фондация „Социално развитие и култура“ и..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ви срещаме с една изключително стилна и талантлива дама от Монтана. Дебора Йорданова е човек, който успява да съчетае любовта си към изкуството с любимия си аксесоар – шапките! Дебора рисува от малка, вдъхновена от баща си, който също обичал да твори с четка в ръка. Но преди около четири години решава да..
В края на миналата година ви разказахме една вдъхновяваща история на едно семейство, което често си прибира животники от улицата, за да им даде подслон, храна и най-вече любов. Това е една от онези истории, които ти стоплят сърцето и ти напомнят, че доброто е навсякъде около нас. А какво по-подходящо време от началото на годината да разкажем..
Белоградчик е сред малкото общини в страната, които няма да получат допълнително пари от Държавния бюджет с изравнителната субси дия, определена в края на миналата година. Причината е, че в общината имат повече постъпления от местни приходи. Според кмета Боян Минков , субсидията е жизненоважна за общината, която е сред тези с най-голяма..