На прага сме на абитуриентските балове. Буквално няколко дни делят днешните дванайсетокласници от това да излязат от училището и да се влеят в света за нови уроци, нови емоции, нови сбъдвания - като вече пораснали и големи хора.
А сега накъде? Това вероятно е логичният въпрос, който всеки от тях си задава. Въпрос, на който много от днешните абитуриенти вече са си отговорили и устремено вървят напред. Въпрос, относно който някои все още се колебаят, безспорно въпрос, чийто отговор ще определи бъдещето им.
Днес ще ви срещнем с трима млади, интелигентни, ерудирани и целеустремени дванайсетокласници, които вече са си отговорили на този въпрос. Това са Симеон, Рая и Симона от 12 "б" клас на видинската гимназия "Цар Симеон Велики".
"Аз съм доволен от тези деца, които поемаха знания, умения, учеха се от учителите и постигат добри резултати, сподели искрено и лично за Радио Видин техният класен ръководител Митко Иванов:
"Започнаха плахи, малки деца, за пръв път по нов учебен план. Във времето усвояваха знания според техните възможности, развиваха се и с течение на времето, въпреки проблемите с обучението от разстояние в електронна среда, постигнаха добри резултати и вече се готвят да поемат пътя към университетите, някои от тях вече са в университетите... Мисля, че те са готови, знаят какво ги очаква, предизвикателствата на живота, студентския живот, след това работата, семейства - така, че мисля, че са готови, но дано този живот им поднася само приятни изненади... Мен като класен ме изненадваха за всеки рожден ден. Последната изненада беше на есенната фотосесия, когато ме накараха да решавам задачи и на база на моите решения опънаха един транспарант, на който се получи от моите отговори "Ще дойдете ли с нас на бала или не" и аз трябваше да отговоря с да или не - това беше последната задача. Преди всичко им пожелавам здраве, то е най-важното. Второто, което им пожелавам е успех, третото - самочувствие, но подплатено самочувствие, за да могат да се борят с предизвикателствата на живота и безоблачно небе".
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..
Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..
В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....
Ясно
Разкъсана облачност