Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Всеки пети българин живее под линията на бедността- оценява ли се достойно трудът ни?

3
Снимка: Радио Видин

През 2021 година линията на бедност е 504 лева, което е около 16 лв. дневно за един човек от домакинство. Под този праг с около 11 лв. дневно се оказва всеки пети българин, показват данни от Националния статистически институт. В областите Видин и Монтана хората живеят най- бедно, където 1 човек разполага с между 340-350 лв. средно месечно или това са с под 12 лв. на ден. За всеки един район се имат предвид редица фактори като семейството, в което се живее един човек, дали развива бизнес в сивия сектор, колко развита е икономиката на целия район. Линията на бедност за 2021 г. нараства спрямо 2020 г. в почти всички области, но има голяма разлика между заплащането в различните части на страната. Оценява ли се достойно трудът ни и защо всеки пети българин живее под линията на бедността? С най-голямо нарастване на линията на бедността са областите Монтана (355), Плевен (487), Шумен (502), Габрово (487), Разград (474) и Сливен (423). Това означава, че за да си позволяват това, което до момента са си позволявали хората, които живеят в тези области преди, днес вече са им необходими повече пари. В Северозападния и Северно- централния район средната брутна месечна заплата е под 1300 лв. Не е изненада, че най- високоплатен е Югозападния район, където е и столицата. Средната брутна заплата за месец е 1996 лв. Каква е линията на бедността в област Видин и какъв е ръстът на месечните доходи на хората от този регион- разговаряме с Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:

"Последното изследване на Националния статистически институт е свързано със статистиката на доходите и условията на живот. За област Видин за едно лице изчислената линия на бедност за 2021-ва година е към 4000 лева и за двама възрастни с две деца под 14 години тя е 8600 лева. Относителният дял на бедните спрямо тази линия на бедност за 2021-ва година за област Видин е 19%, при 22% общо за страната. Друг показател е неравенството при разпределението на доходите- 34% е той за област Видин. Относителният дял на бедните преди социалните трансфери за област Видин 41%, тоест около 41% от населението е под тази линия на бедност преди плащането на социалните трансфери. Когато се включат тези трансфери към които са и пенсиите и другите социални плащания към домакинствата в област Видин този процент е 26. Виждаме, че все пак социалните плащания оказват влияние върху доходите и съответно пада относителния дял на населението с включени социални трансфери.

Какъв е процентът на населението на територията на област Видин, живеещо в риск от бедност и социално изключване- това попитахме още Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:

"За 2021-ва година населението в област Видин в риск от бедност и социално изключване като брой е 31 500 души. Като процент от общото население за областта е 39%, при средно за страната около 30%. Имаме области като Благоевград, където този процент е около 24- 25% ... Основният показател за доходите традиционно като цяло за страната, не само за област Видин, са доходите от работна заплата, съответно доходи от пенсии, доходи от социални плащания, доходи от ренти наеми и трансфери, които се получават от чужбина. Това също е показател, които заема доста голям процент."- уточни Цветан Цветков.

Какъв е сигналът от изнесените данни на Националната статистика по отношение на линията на бедността в страната за 2021 година? Потърсихме за коментар Адриян Николов от Института по пазарна икономика:

"Като цяло виждам едни позитивни новини в това, което виждаме като изнесени данни за бедността и социалното включване за 2021-ва година. Има едно подобрение в повечето индикатори. Линията на бедност се движи нагоре и това е един от най- големите ръстове, които сме виждали. Трябва де си има предвид, че това е един период с доста сериозен ръст на заплатите след кризата през 2020 година, а и беше период с увеличаване на пенсионните плащания. Всичките тези ефекти тласкат нагоре и средния доход и медианата и съответно линията на бедност. Това, което е положително, обаче е, че въпреки голямото повишаване на линията на бедност, на практика малко по- малко хора остават под нея. Делът на бедните у нас на този етап прилича на този от 2018-та година, като разликата е с няколко процентни пункта. Като че ли по всички личи сме се върнали към ситуацията от преди кризата."

Оценява ли се достойно трудът на българите днес- това попитахме още Адриян Николов от Института по пазарна икономика:

"Трябва да имаме предвид, че ние сме страната с едно от най- големите подоходни неравенства в ЕС и това, което виждаме е, че социалната система е една от най- неадекватните при редуцирането на тези неравенства. Ние виждаме една много голяма ножица между неравенствата преди и след социалните трансфери. Доколко се оценява адекватно труда ни, много трудно можем да кажем, тъй като такъв анализ трябва да се прави дори на ниво отделна фирма, тоест да говорим за икономиката като цяло, като че ли не е много адекватно. Много трудно можем да сравняваме труда на един ИТ специалист от София и да речем шивачка от Благоевград. Икономиката е много пъстра и много шарена и най- вероятно в някои сектори има подценяване на производителността и след това на добавената стойност на труда. В други сектори пък има надценяване."- обясни Адриян Николов.

Попитахме видинчани как гледат на факта, че Видин отново е най- бедният град в страната с най- ниска линия на бедност.

"Заслужили сме си го. Всички предприятия разрушихме със стачки и това е причината да сме бедни. Всичко зависи от икономиката и от глада. Не разчитам на пари от чужбина, аз разчитам на пенсия- нищожни са пенсиите и няма да се оправим скоро ... Видин се обезлюди и няма предприятия, няма с какво да се препитават хората. Икономически сме много зле. Заплатите ни са ниски, най- ниските в България. не виждам изход, младите хора заминават и никой не остава в града ... Политиците и Европа са виновни за това положение. Европа като цяло съсипа България."- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Защо поскъпват стоките от малката потребителска кошница?

Според КНСБ, съществуват скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), и крайните цени за потребителите. Разликата при някои продукти е 20-50-100%. Това заяви за БНР Виолета Иванова , заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. 30% е разликата при..

публикувано на 24.09.25 в 10:45

Преходът към еврото: съветите на експерти

Как през следващите месеци ще се справим с процеса на преминаване от българския лев към еврото? Отговор дадоха представители на различни държавни институции и неправителствения сектор по време на информационни срещи във Враца и Монтана . Целта на инициативата е експерти да отговорят на всички въпроси и притеснения на българите и бизнеса по места...

публикувано на 23.09.25 в 13:38

Колко ценна е за нас Независимостта

На 22 септември отбелязваме Деня на независимостта на България. Обявен е за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година. Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 година в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от..

публикувано на 22.09.25 в 13:25
Людмила Макавеева, кмет на село Аспарухово

Кметът на Аспарухово: Инфраструктурата ни е най-добра в цялата община

Рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Аспарухово , община Медковец. Сравнително оживено и много поддържано село в Северозапада.  Посреща ни Людмила Макавеева - млада и мотивирана дама, която заема поста от 2011 година. Преди да стане кмет е работила като секретар в кметството, а за кратко и като счетоводител. Споделя, че в малките..

публикувано на 19.09.25 в 11:10

Александър Михайлов: Летаргично общество сме, което е загубило протестната си енергия

Петият вот на недоверие към правителството влезе в парламента.  Акцентът му е провал на правителството в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, който води до задълбочаване на проблема със завладяната държава, до липса на справедливост и до обедняване на българските граждани.  59 народни представители са вносители, но се очаква подкрепа от..

публикувано на 18.09.25 в 11:00

Плащат ли навреме данъците си жителите на Северозапада?

Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци без да вдигат ставките, а просто като подобрят събираемостта им. Това показва традиционното проучване на Института за пазарна икономика за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и на данъка върху превозните средства във всички 265 общините..

публикувано на 17.09.25 в 10:45

Събужда ли се Европа?

Европа трябва да се бори за своето място в света, за своето бъдеще и за свободата сами да определяме съдбата си. Такива са част от посланията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която произнесе своята реч за състоянието на Съюза.  "Сега е моментът за Нова Европа, за да може Съюзът да оцелее и да запази своето място..

публикувано на 16.09.25 в 11:50