С Решение № 60188/10.05.2022 г. по наказателно дело № 852/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 1213/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.

Според тричленния състав на ВКС жалбата на частния обвинител е процесуално недопустима, а протестът е допустим, но неоснователен. Върховните съдии не приемат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху правата на прокурора, с отказа за уважаване на негови доказателствени искания за назначаване на две допълнителни експертизи, както и неоснователно игнориране на заключението на седморна взриво-техническа експертиза. В мотивите пише: „Не всяко отклоняване на искане за събиране на доказателства от страна в процеса априори води до ограничаване на нейните права, а само това, което препятства установяването на съставомерни факти от предмета на доказване. В конкретната ситуация въззивният съд мотивирано и основателно е отказал да уважи претенцията на участващия в съдебното заседание прокурор, излагайки ясни аргументи, с които този състав се солидаризира.“. Всъщност прокурорът е депозирал искане за назначаване на една, а не както се твърди в протеста – две експертизи. Тя е отхвърлена от съда поради достатъчна попълненост на доказателствената маса по делото с релевантна информация, нестриктна свързаност на въпросите с обхвата на обвинението и даване на отговори в изготвени вече експертни заключения в рамките на обективните установености по делото.

Неудовлетворяеми са и претенциите на протестиращия прокурор, представляващи по своята същност декларации, за неоснователно игнориране от страна на въззивния съд на част от заключението на комплексната взриво-техническа експертиза поради несъгласие със заключението за констатирани редица пропуски в част „Технологична“ на инвестиционния проект на строежа на завод „Миджур“, изготвен от подсъдимия Митков през 2011 г. Според върховните съдии САС правилно е възприел, че афишираните от експертите пропуски в тази част на проекта, не се основават на ясни критерии, обективни данни по делото или на нормативни изисквания, а представляват тяхна професионална позиция, която не би могла да обвърже съда и то в ситуация, в която не се базира или не съответства на доказателства по делото. Подобно несъответствие е налице в заявеното от експертите, че коментираният проект не е съпътстван със задание, каквото всъщност действително е налице и е изготвено от възложилия проекта, както и в констатацията им, че Митков не притежава правоспособност да изготви тази част на проекта – издаденото удостоверение от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране му дава подобно право. „Именно поради това мотивирано и обосновано решаващият съд не е поставил в основата на своите фактически изводи коментираната част от експертизата, за разлика от останалата част, в която вещите лица са изследвали и причината за мощността на взрива, влиянието на различни фактори, без и те, както и в останалите експертизи по делото, да се ангажират с причината за възникване на взрива – въпрос от съществено значение за преценката на съставомерността на твърдяната от прокурора деятелност на подсъдимите Митков и Иванова“, пише в мотивите.

Както правилно е отбелязал апелативният съд, в обвинителния акт прокурорът не излага факти относно причината за възникване на взрива и съответно дали той произхожда от нечие действие или бездействие, за да бъде възможно изследване на въпроса налице ли е причинна връзка между дейността на подсъдимите Иванова и Митков и вредоносния резултат. Такава причина не би могла да бъде и описана, тъй като никой от експертите по делото не дава и не би могъл да даде отговор на този въпрос, въпреки детайлното изследване от тях на всички възможни обективно установими обстоятелства по делото. „Факт е, че всички присъстващи по време на експлозията на 01.10.2014 г. лица са загинали, а поради мощността на детонацията не са налице и останали предметни свидетелства след нея. Тези разсъждения идват да покажат както обективния подход на съда при третиране на този доказателствен способ, така и правилността на отказа му да назначи допълнителни задачи към експертите, тъй като всички търсени от прокурора отговори биха били единствено в сферата на хипотезите, на каквито не може да почива един съдебен акт“, категоричен е тричленният състав на ВКС. 

В мотивите се казва още, че в атакуваното решение неколкократно съдът е упрекнал прокуратурата за действията ú по структуриране на обвинението и при описание на деятелността на всеки от подсъдимите в обвинителния акт, но изрично е посочил, че оправдателният характер на присъдата санира тези действия и не води до връщане на делото за ново разглеждане на съда, а още по-малко в досъдебната фаза на процеса, за да бъде дадена възможност на държавното обвинение да формулира коректно обвинения – такава възможност въззивният съд не притежава с изключение в неотносимата към настоящия случай ситуация, уредена в чл. 335, ал. 1 от НПК.

При извършената констатация за неналичие на пропуски в оценъчната и правоприлагаща дейност на въззивната инстанция, която да е довела до нарушение на материалния закон, както и допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектирали върху правата на една от страните в процеса, съдебният състав на ВКС стои на позицията, че след задълбочена и внимателна преценка на наличната по делото доказателствена маса въззивният съд в атакувания съдебен акт основателно е потвърдил присъдата на първостепенния съд.