"През 1896 г. той се завръща във Видин и кандидатства за учител в местната гимназия - нашето училище "Цар Симеон Велики". Приет е и става първият ни учител историк с висше образование. След няколко години напуска професия и заминава обратно за София. Назначен е на работа в Министерството на войната, отдел "Архиви". В края на 19-ти век е изпратен на специализация в Берлинския университет. В германската столица се запознава с бъдещата си съпругата. Почти веднага след запознанството им той се влюбва безумно в нея. Девойката решава да изпита любовта му. Тя и семейството ѝ се опасяват, че Ценов преследва единствено парите им. След известно време на ухажване, госпожицата се убеждава в искреността на намеренията му и отвръща на чувствата му. Те се женят по неправославен обред. Това показва готовността на българина да загърби част от патриархалните традиции в името на любовта. Ценов използва финансовите средства на семейството на съпругата си за своите проучвания. Утвърждава се като един от най-уважаваните историци на своето време. Получава специален достъп до архивите на Ватикана, какъвто само малцина имат. От 1907 г. до смъртта си се отдава на богата научна дейност. Написва 22 книги, от които 6 на немски език. Владее перфектно 5 говорими езика - български, руски, френски, немски и италиански и три мъртви - старогръцки, староеврейски и латински. Д-р Ценов се проявява и като патриот. Той желае да докаже древността на българите и, че ние имаме безспорно право върху земите, които населяваме. Създава тракийската хипотеза за произхода на българите. Тя се основава на тълкуване на Ценов на исторически извори от Ватикана и други европейски архивни хранилища. Хипотезата е отхвърлена от съвременната наука история като псевдонаучна и неистинна. Тя е показателна за родолюбието на създателя си, осмелил се да заяви, че българите сме най-старото балканско население".
За нашето училище е гордост, че такъв велик учен е възпитаник на нашето училище. Той е пример за нас - днешните ученици, завършва разказа си Ради Асенов.
Вчера Българското националното радио отбелязва своя 90 ти рожден ден. Да ни е честито. "Без радио не мога" - това споделя Ангелина Петкова от Монтана. Тя е на 86 години, най-възрастната радиожурналистка в града. С Ангелина Петкова ни среща кореспондента ни в Монтана Любо Андреев. Йодановден по стар стил отбелязаха във..
Без радио не мога. Това казва Ангелина Петкова от Монтана . Тя е на 86 години, най-възрастната радио журналистка в града. Първите стъпки в професия прави в Трявна. Обучава се в Българското национално радио под ръководството на Анна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и Михаил Минков. И до ден днешен Ангелина се чува по телефона с Божана..
Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение. Днешната неделя е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос със Закхей , началник на митарите и богат за онова време човек. "Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за изцеряването на слепия просяк..
Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..
Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство. Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..
Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..
С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно