Главен герой в това издание на "Калейдоскоп" е Искра Иванова, една млада авторка от нашия Северозапад, която пише проза. Във Фейсбук-страницата "Аз обичам Арчар" тя сподели своя разказ, получил трета награда в литературния конкурс "Тайните на изгубения град", организиран от издателство "Многоточие". Разказът носи заглавието "Неразказаната Рациария". Всичко обаче започва доста по-рано. За Искра родното място е едно и то се казва Арчар. Затова много често темите на нейните разкази са свързани с историята и древното минало на това село.
Искра Иванова е родена през 1978 година във Видин и свързва най-хубавите моменти от детството си със село Арчар.
Когато е на 7 години започва да пише поезия. Като ученичка взима участие в конкурса "Етрополска зима", който се организира от читалището в Етрополе. Нейни стихотворения са публикувани в местния вестник "Етрополски преглед". Именно в Етрополе тя завършва основното си образование тъй като родителите ѝ се преместват да живеят там. След 7. клас кандидатства в езиковата гимназия "Алеко Константинов" в Правец с идеята, че това са само пробни изпити са вид подготовка за изпитите, които ще ѝ помогнат да влезе в Техникума по готварство в Ловеч. Приемат я в езиковата гимназия, където тя продължава образованието си. В 9. клас вече се е ориентирала с какво ще кандидатства. Предметът е физика. А към това решение я подтиква нетрадиционното и интересно преподаване на учителя по физика. Въпреки малкия брой места, тя успява, приета е в Софийския университет, специалност "Физика". Следват прекрасни студентски години и много учене. Завършва успешно висшето си образование, но реализацията след това е доста трудна. Вариантите се оказват два - да работи в АЕЦ - Козлодуй или в Българската академия на науките. В АЕЦ Козлодуй можеш да започнеш работа с връзки, които Искра няма, а в БАН заплатите са изключително ниски.
Затова решава да се реализира в друга област. Става дентален дилър, работа свързана с икономика, тази икономика, от която Искра постоянно бяга. Известно време е застрахователен агент и продава застраховки "Живот".
Днес Искра живее и работи в Германия. Така подрежда ангажиментите си, че да има и свободно време, в което посещава курсове по иконопис, курсове по декупаж, всичко, което е свързано с работа с ръце и което е вид изкуство. Това са нещата, които доставят истинско удоволствие на Искра. Нещата, които изработва изискват прецизност, въображение и много любов. Своите изделия Искра предоставя за благотворителни инициативи.
НЕРАЗКАЗАНАТА РАЦИАРИЯ
""Неразказаната Рациария" се основава на реално случили се неща в селото, за които е имало забрана да се говори... Аз съм много щастлива от факта, че майка ми помогна страшно много за този разказ... Аз нямах никаква представа, че този разказ ще бъде оценен толкова високо... Най-важното е, че хората, които ни оценяваха, бяха деца."
ТВОРЧЕСТВО
"Преди две години се запознах с прекрасен български творец Росен Димитров, който има издадена трилогия, той също живее в Германия, винаги първо издава книгите си на български... Той ме вкара в една Фейсгрупа на издателство "Многотичие" , запознах се с двамата главни редактори, които след като прочетоха едно малко нещо, което беше написано от мен така между другото, не спират да ме подкрепят. И не спират да организират конкурси, сборници, дават поле за изява на таланти, които може би никога няма да издадат нещо свое, но пък могат да участват в сборници. Така дойде конкурсът "Тайните на изгубения град" и разказът ми "Неразказаната Рациария". Пред него в друг сборник на "Многоточие" имам още три разказа. Вкъщи имам още 12 разказа, които надявам се, че може би ще им дойде моментът да бъдат издадени. Опитвам се да пиша роман, който надявам се да види бял свят. Последните ми разкази са в сборник "Отвъд има още някой".
ДЕТСТВОТО
"Мога да кажа, че съм едно щастливо дете с едно щастливо детство... За съжаление много неща вече ги няма... Многото лозя около селото, ходенето да се събира сено, кърската работа. Зимата си я спомням с много студ, със страшно много пързалки... Всичките ми щастливи спомени са свързани с това село... Исках да съм постоянно там, на село... Не съм била кротко дете...
Аз съм наследник на два рода... Баба ми, майка на майка ми, живееше в Тозлука... Баба ми от Тозлука, много колоритна личност, тя ме научи да готвя, да бродирам, в общи линии си ме отглеждаше като едно селско девойче, което трябва да си направи зестра, за да се омъжи. От нея знам много легенди и предания за селото, които в момента ми влизат в употреба, когато пиша... Научили са ме на всичко. А дядо Иван, на когото съм кръстена, във всяка беля, когато ми трябваше опора, той беше там. А тази баба от страна на баща ми, съм ѝ много благодарна, защото заедно тъкахме черги с нея на един огромен стан. Благодарна съм им на типично българските занаяти, на които са ме научили. Първото, на което ме научи майка ми, че най-добрите приятели на едно дете са родителите му... Баща ми беше страшно голям бунтар и непримирим към несправедливостите, от него съм взела това..."
ПГПЧЕ "АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ" - ПРАВЕЦ
"Тук се срещнах с факта как учителят определя избора на ученика. Преподаваше ни един прекрасен Цецо Христов, физик, който имаше много нетрадиционен метод на обучение , което ме грабна и аз реших, че ще уча физика. Да де, обаче, в този момент е разпространена всякакъв вид икономика, как да сервирам новината вкъщи... Дойде краят на 10. клас събрах смелост и казах, че ще ставам ядрен физик..."
ГЕРМАНИЯ
"Какво ми харесва тук? Харесва ми данъчната им система,
ние сме хора, които сме дошли тук с тенденцията да живеем нормално, на светло и достатъчно дълго време, може би докато изучим детето си... Немският работник плаща доста голяма сума от брутната си заплата за данъци, но за сметка на това си доволен от здравеопазването, което получаваш, знаеш всяка една стотинка къде е отишла и как можеш да я използваш, данъците са почти 40% за различните данъчни класове..."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в Сталийска махала - най-голямото населено място в община Лом. То е разделено на две махали, но те образуват едно сплотено село, по думите на местните, с които се срещнахме по време на гостуването ни там. Въпреки че през последните години населението е намаляло, в Сталийска махала все още има..
Балът на банатските българи започва днес във врачанското село Бърдарски геран. Той е традиционен и се провежда от 2014 година. Тази година събитието ще се състои в рамките на три дни, в които жителите и гостите на населеното място ще се радват на разнообразна програма. Повече за нея научаваме от Катерина Велчева , член на Инициативния комитет..
В следващите редове ще ви отведем при един човек, за когото магаретата не са просто животни, а мисия и любов . Той е Трифон Георгиев – млад фермер от козлодуйското село Бутан , човек със здрава връзка със земята и с ясна цел: да съхрани вида на магарето, което днес е на изчезване . Историята му започва преди десет години, когато..
В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" гостуват Графинка Маринова и Величко Георгиев , от видинското село Капитановци, които чрез танца търсят корени и бащино огнище. Те са част от вокално-танцовата формация при местния пенсионерски клуб "Жива Вода" и разказват за някои от своите участия и успехи в различни краища на България: "Песните и..
Нова инициатива във Враца показва града през погледа на младите. "Гласът на Враца" е нов канал в социалните мрежи. Зад него стоят двама младежи, решили да улавят пулса и настроенията сред жителите на града и да ги споделят чрез видеоклипове във Фейсбук и други социални мрежи. Във видеата участват и известни личности, засягат се актуални теми,..
Продължава възможността заети и безработни хора да повишат трудовата си компетентност чрез ваучери за безплатни обучения от Агенцията по заетостта. Желаещите да го направят могат да избират сред голям брой професии и различни квалификационни курсове за придобиване или подобряване на умения в сферата на чуждоезиковото обучение, технологиите и други...
Бащата на оперетата Жак Офенбах създава някои от най-емблематичните сценични творби за музикалния живот на Париж през 19-ти век. Има над 100 оперети, сред които "Орфей в ада", "Хубавата Елена", "Парижки живот", "Херцогиня Геролщайн" и др. Единствената му опера "Хофманови разкази" и до днес се посреща с овации по целия свят. Слушайте ни всеки..